Земеделските стопани първо им плащат осигуровките, после ги наемат
Земеделските стопани вече могат да сключват еднодневни договори с берачи на реколтата.
Новите правила са в сила от днес. Производители на плодове и зеленчуци въздъхнаха с облекчение след обнародването на промените в Кодекса на труда и специалната наредба за еднодневните договори. Така поне за част от лятната реколта ще се приложи законното наемане на временна работна ръка. Цялата организация по предоставянето, регистрирането и отчитането на еднодневните трудови договори е създадена, увериха от Инспекцията по труда.
Новите формуляри ще се получават и ще се заверяват от регионалните звена на инспекцията според местонахождението на обработваемите площи. Достъп до тях ще имат само регистрирани земеделски стопани. Еднодневни трудови договори ще се сключват само по прибирането на реколтата от плодове, зеленчуци, розов цвят и лавандула, където се изисква ръчно бране. Във всеки договор работодателят ще посочва поименно работника и неговата надница. Тя не може да е по-малка от минималната заплата съотнесена за един работен ден, който не трябва да надхвърля 8 ч.
Преди да регистрира договорите в Инспекцията по труда, работодателят трябва да внесе в НАП авансово осигуровките за пенсия, трудова злополука и здраве на сезонните работници, от които има нужда. Данъчните също са създали необходимата организация по информирането за размера и сумите на вноските, както и сметките, по които те трябва да бъдат преведени.
Половината от сезона за брането на малини мина, но в началото на август започва прибирането на есенните сортове, посочи Божидар Петков, председател на браншовата асоциация. От тях са засадени 8000 дка, за които са необходими около 23 000 берачи. Повече от една трета ще бъдат наети с еднодневни договори, посочи Петков. Собствениците на малинови насаждения са склонни да дадат и по-високи надници от минималното по закон. В разгара на сезона заплащането ще стигне 70-80 ст. за килограм малини, което означава, че за ден може да се изкарат 35-40 лв., посочи Петков. По думите му стопаните са доволни, че с гъвкавата форма на наемане вече ще са защитени от носенето на наказателна отговорност при неплащане на осигуровки и от глобите при наемане на черно.
Петков признава, че досега масово берачите са отказвали да сключват трудови договори. Причината е, че това ги е лишавало от социални помощи. "Затова много разчитаме на бюрата по труда и на медиите да информират безработните и най-вече хората на социални помощи, че няма да ги загубят, ако се хванат за берачи с новите договори", заяви Петков. В Пиринския край например земеделците не са оптимисти, че ще намерят лесно временни работници.
Причината е, че обикновено като такива се хващат пенсионери или роми, а последните не можеш да ги убедиш, че няма да загубят социалните си придобивки. Останалите безработни в трудоспособна възраст предпочитали да отидат в Гърция за по 2-3 пъти по-високи надници. За много от производителите на зеленчуци, чиято дейност се разраства благодарение на евросубсидиите обаче, еднодневните договори са добра възможност.
"Досега цялата работа по отглеждане на зеленчуците изпълнява моето семейство - аз, съпругата ми, родителите ми. При масовото зреене на доматите обаче ще се наложи да взема 3-4 външни работници", прави си сметката Иван Перчинков, земеделски производител от село Горно Церовене, община Монтана. Върху площ от 10-12 дка той отглежда домати, пипер, краставици и зеле.
Голяма част от черешарите обаче изпуснаха сезона. "За догодина ще се борим за почасово наемане на работници", казва Димитър Рачев от Съюза на дунавските овощари. Той отглежда череши в района на Тутракан. "Предлагахме да се използва у нас италианската система, според която всеки работник на полето разполага с книжка, в която фермерът му залепя стикери с изработените дни или часове", казва той.
Със сигурност от новите договори ще се възползват собствениците на лозови масиви. Те вече готвят разчетите колко души и на какви надници ще бъдат наети наесен за гроздобера.
Между 60 000 и 100 000 сезонни работници годишно може да бъдат наемани с еднодневни договори по прибирането на реколтата от плодове и зеленчуци, показват разчетите на министерствата на земеделието и на труда. За да няма злоупотреби обаче, в закона е записано, че едно и също лице не може да работи с такъв тип договори повече от 90 дни в годината.
Европа иска WC на всяка градина
За да стигнем до европейските пазари за праскови, е необходимо да имаме специален сертификат, който включва наличие на химическа тоалетна на всяка градина. Това обяви пред "Стандарт" Коста Петров, председател на организацията на производителите "Българска праскова". Сертификатът изисква всяка градина да има ток и вода. Освен всичко това обаче производителят трябва да плати и 9000 евро само за документа. Това обаче не е всичко. Съответният сертификат не дава никакви гаранции, че този, който го притежава, ще може да си продаде прасковите в магазинната мрежа на Европа, каза Коста Петров. На всичко отгоре европейските търговци искат да купят нашата продукция на много ниски цени. Другояче казано, искат да купят Мерцедес, а да платят за Трабант, обясни Петров. Единични са случаите български праскови да стигат до Западна Европа. Никой от производителите не е пробил сериозно в големите вериги. След като миналата година ни бе затворен пазарът за Русия, българската праскова отива предимно за преработка.
Георги Мангинов
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
