- Вирусът пренареди приоритетните отрасли, нужна ни е стратегия за утрешния ден
Тези дни, измежду световната крива на заразените и умрели от вируса, се забелязаха и три икономически тенденции:
1. Зърненият пазар постепенно се затваря. Русия забрани износа на пшеница, след като същото направиха другите големи производителки - Украйна, Румъния и Казахстан. Нашите зърнари заявиха, че са леко притеснени за количеството на реколтата, но тъй като имаме достатъчно резерви, експортът продължава с пълна сила.
2. Автомобилната индустрия започва да прави рестарт. Германският автомобилен гигант Volkswagen обяви, че възобновява производството си в най-голямата фабрика като част от по-широкия стремеж на индустрията да се върне в работен режим в Европа.
Пандемията "смаза" търсенето
в сектора и изкара прогнози, според които в Европа и Америка продажбите за годината ще отбележат спад поне от 20%. В същото време излезе изследване на нагласите на китайците, които се готвят да купуват с 30% повече автомобили, защото ги е страх да ползват обществен транспорт. Искат обаче повече екстри, които да им гарантират, че убиват микробите.
У нас пък стана ясно, че световен гигант, произвеждащ батерии за автомобили, ни е сложил в шортлистата с два терена и чака да поотмине вируса, за да започнем преговори.
3. Туризмът обяви начало на сезона. С чартърни полети от Германия и Великобритания на 17 юни се очакват първите туристи по Южното Черноморие, а на 23 юни Слънчев бряг се готви да посрещне първите чешки групи. Това обаче е под голямото условие, че извънредното положение се вдигне. Затова и при оптимистичния сценарий очакваният спад на туристите е със 75%.
За всички е ясно, че сезонът ще е на куц крак, върнатите автомобили ще засенчат продажбите, а изхранването на хората все повече ще се превръща в проблем. Големите неизвестни обаче остават - как ще преборим вируса и как ще оцелеем след него. И, ако досега акцентът бе върху текущите здравни и финансови мерки, то идва времето да се замислим и за по-дългосрочните. Това не означава Мутафчийски да престане да брани мерките за опазване на човешкия живот, нито пък Борисов да даде заден на помощите за безработни хора и закъсали предприятия. Още по-малко банките да пресекат разсрочването на борчове. Но, ако няма яснота какви ще са икономическите приоритети на държавата, то наливането на пари за всеки закъсал
ще има ефекта на продънената каца
Само допреди няколко месеца правителството твърдеше, че залага на работеща икономика с добавена стойност, че стимулите ще са за 5-7 най-бързо развиващи се производствени сектори, създаващи допълнителна принадена стойност, стратегически инфраструктурни проекти, високотехнологични индустриални зони, качествен туристически продукт и образование.
Последните два месеца обаче изтикват на преден план едни, а слагат на опашката други отрасли. Отлаганата с десетилетия реформа в здравеопазването се стовари с пълна сила по време на пандемия. Чак сега се сетихме, че заплатите в сектора са мизерни, че техниката е само в София, че хиляди медици отдавна са забегнали в чужбина. Едва сега се убедихме, бюджетът е надплатил милиарди за здравни услуги, които са позлатили едни пътеки, но са затапили други.
След 15 години в ЕС най-накрая се убедихме, че договорът ни за присъединяване сигурно защитава европейските земеделски производители, но силно е ощетил българските. А запустялата земя, опразнените пасища и съсипаните села не носят само демографска катастрофа, както обичат да се изразяват политиците, а и дефицит на храни, които ако не вземем бързи мерки, може в бъдеще да се окажем и ние в продоволствена криза.
Либерализацията на образованието и нарояването на училища и университети пък показа, че сме гонили само количествените критерии. Сега, когато по принуда, се наложи да въведем дистанционното обучение, става ясно колко милиарди са надплатени през годините, за да се брои на калпак за обучение от времето на миналия век.
Темата за новите приоритети
няма как да не извади от гардероба на миналото
нови скелети. Но ако дискусията на прехода беше пресечена заради вируса, то след пандемията тя ще избуи с нова сила. За всички е ясно, че старият консуматорски живот няма да се върне, а от ценностите на новия ще зависи дали да чакаме следваща и то по-страшна заплаха.
В политическата пауза на извънредното положение, и власт, и опозиция, е добре да си напишат черновите за новия икономически план на държавата. И още преди карантината да мине, да го представят на обществото. Иначе, когато мелницата на живота се завърти, а икономическите колела забият спирачки, обществото ще е в безпътица, а политиците ще останат извън борда.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com