НАП изготви нов важен закон, пряко свързан с определена финансова дейност на фирмите.
В последните години има засилен интерес от страна на Националната агенция за приходите (НАП) към касовите наличности, които дружествата отчитат в своите счетоводни регистри.
Досега тази информация се оповестяваше например при изготвянето на годишните финансови отчети или при поискване от данъчната администрация в хода на започнато контролно производство. Но това вече не е така, тъй като с промените в Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС), публикувани в ДВ бр. 66 от 2023 г., за дружествата се въведе задължение за деклариране на касовите си наличности и вземания от определени категории физически лица на тримесечна база.
Мира Господинова, мениджър в отдел „Финансово-счетоводни и пейрол услуги“ на EY Bulgaria, разяснява пред Economy.bg какви са промените и кой точно е задължен да подава тази информация
ЗДДС в своя член 123 изисква регистрираните по този закон лица да водят подробна счетоводна отчетност, която да е достатъчна за установяване на данъчните им задължения от органите по приходите. През август 2023 г. беше приета нова алинея 10 към този член, съгласно която при определени условия предприятията трябва да декларират паричните наличности и вземания (включително от предоставени заеми) от собственици физически лица, работници, служители, лица, наети по договор за управление и контрол и подотчетни лица, считано от 1 юли 2023 г., когато същите надвишават определения в ЗДДС праг.
Дружествата следва да декларират съответните суми чрез подаването на ново Приложение 4 към Декларацията по чл. 55, ал. 1 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ) и чл. 201, ал. 1 от Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО).
С промените, въведени с обнародвания в ДВ бр. 106 от 22.12.2023 г. Закон за изменение и допълнение на ЗДДС, са въведени и санкции в случай на неподаване или подаване на грешни данни съгласно новата разпоредба. Новият чл. 192а от ЗЗДС предвижда имуществена санкция в размер от 1000 до 4000 лв. за лице, което, като е длъжно, но не декларира или невярно декларира данни по чл. 123, ал. 10, или не ги декларира в предвидените срокове. В случай на повторно нарушение приложимата глоба е в размер от 2000 до 10 000 лв.
Следва също да се отбележи, че ако задълженото лице не декларира съответните данни, българските данъчни власти могат да претендират за наличие на скрито разпределение на печалбата съгласно разпоредбите на ЗКПО. Това може да се приложи спрямо вземанията от физически лица, които подлежат на деклариране спрямо разпоредбите на чл. 123, ал. 10 от ЗДДС.
Съответно при установяване на нарушение предприятието може да подлежи на санкции, включващи административна глоба в размер на 20% върху размера на сумата, считана за скрито разпределена печалба, допълнителни 5% данък при източника при квалифициране на тези суми като дивиденти и лихви за забава.
В допълнение, посочените санкции се третират като непризнати разходи за целите на облагане с корпоративен данък.
С оглед на новото задължение е необходимо дружествата внимателно и навременно да следят счетоводните сметки, по които се водят паричните наличности и вземанията от посочените по-горе лица с цел установяване на салда, които подлежат на деклариране според новата разпоредба.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
