Четвъртък,

Кристина Лазарова, съосновател на платформата „Brown to Green“

От: Стандарт -
Кристина Лазарова, съосновател на платформата „Brown to Green“
A
A
A

"Зелената сделка е възможност в България да се направи един нов икономически модел. Тя сама по себе си не се отнася само до трансформация на въглищните централи, а и е насочена към високоенергийната индустрията като цяло. По принцип  у нас за нея и нейните различни палитри и сегменти се говори малко, а малкият и средният бизнес почти не е запознат с нея и възможностите, които тя му дава." Това заяви Кристина Лазарова, съосновател на платформата „Brown to Green“ по време на участието си в международния форум "Зеленият преход - предизвикателства и решения за България", организирана от Dir.bg и 3еNews. В първата паралелна сесия "Интелигентна индустрия, енергетика и климат" Лазарова представи пред участниците в конференцията възможните сценарии за развитие и трансформация на Югозападен въглищен регион. 

В началото на конференцията Кристина Лазарова представи накратко Платформата “BROWN TO GREEN”. "Тя се учреди през април 2020 г, непосредствено след обявяването на Зелената сделка. Идеята на Платформата е да направи изготвяне на икономически, секторни бизнес сценарии за трансформация и развитие на Югозападен въглищен регион (ЮВР). В последствие започнахме да правим и  сценарии за трансформиране като цяло на регионите в България. Изграждаме партньорства със заинтересовани страни за  реализиране на Териториалния план за справедлив преход на ЮВР. Допитваме се до водещи специалистите, компании и мозъчни тръстове в областта на декарбонизацията на енергийния сектор и на цялата икономика в региона.", разказа Лазарова.

Съоснователят на платформата „Brown to Green“ обясни, че имат три сценария за развитието на Югозападния въглищен регион – „желан“, „нежелан“ и „несправедлив“. В „желания сценарий“ се посочва възможно най-скоро дата за  прекратяване изгарянето на въглища, но с плавен преход и конкретика за преминаване към ВЕИ и производство на зелен водород, използвайки и природния газ като преходно гориво. Тя изрази опасение, че ако проходът не се осъществи плавно, регионът ще загине. Другите два сценария, който Кристина Лазарова представи пред участниците в международната конференция, са „нежеланият“ и „несправедливият“. По думите й „несправедливият сценарий“ е  непланирано, шоково затваряне на централите и мините в ЮВР, поради финансова несъстоятелност на тази икономическа дейност във всеки един момент след 01.07.2025 г. "Нежелан сценарий“ е поддържане изгарянето на въглищата до последната възможна дата с подкрепата на държавата до края на 2035 – 2040 г. в ЮВР. От анализите, които сме направили, при този сценарий въглищните централи ще работят без икономическа логика", категорична бе Лазарова.

Кристина Лазарова разказа и за техния план за трансформацията на ТЕЦ "Бобов дол" за работа на природен газ, водород, както и за проекта за батериите за съхранение. "В плана сме разработили детайлно колко хора биха могли да работят там и как може да бъдат привлечен малък, среден и голям бизнес.“, добави Лазарова. Тя представи и проект за възможен соларен парк на територията на рекултивирания сгуроотвал на централата, както и  възможността за изграждане на  бъдещи предприятия като част от индустриална зона.

По време на конференцията Кристина Лазарова посочи решенията, които трябва да се вземат за постигане на плавен енергиен преход. "Много е важно Механизмът за справедлив преход да бъде насочен не само към сектор "Енергетика", но и като цяло към икономическото развитие на регионите.". Лазарова изказа притеснение, че още няма наредба за обществено обсъждане за Модернизационният фонд, който е трябвало да стартира пред 2021 г. и се обърна с призив към министъра на енергетиката Андрей Живков да се започне работа по него. Също така Кристина Лазарова посочи, че не се използват и възможностите на Механизмът за капацитет.

Кристина Лазарова подчерта, че е необходима актуализация на стратегическите документи в областта на енергетиката. "Трябва е да бъде завършена дългосрочната стратегия за декарбонизация до 2050 г. Да бъде актуализиран Планът за климат и енергетика до 2030 г. и да бъде финализирана енергийната стратегия на България до 2030 г. с ясни цели за развитие на енергийния сектор до 2050 г.", подчерта Лазарова. "Европейската общност изисква от нас цялостна либерализация на енергийния пазар.", категорична бе тя. Съоснователят на Платформата изрази надежда, че ще се направят стъпки към присъединяване на България към европейската водородна мрежа (Hydrogen backbone network). Тя заяви, че „Brown to Green“ е част от Алианса за чист водород и подчерта, че други държави имат по-ясна визия от българската за използването на водорода.

"Заради климатичните аномалии, скоростта на морското течение Гълфстрийм се променя, което доведе не само до наводненията в Германия през лятото, но и на липсата на вятър в Северна Европа, а от там и до значителен спад на ВЕИ енергията.", даде за пример Лазарова като сериозно предизвикателство за енергийния сектор. Съоснователят на платформата „Brown to Green“ представи пред аудиторията два добри примера на съседни държави при техния енергиен преход. "Румъния залага 1,6 милиарда евро за водород, ВЕИ и нови технологии в енергетиката в техния план за възстановяване и устойчивост, давайки срок за спиране изгарянето на въглища до 2032 г. Гърция е другата наша съседка, която има План за възстановяване и устойчивост. Там се залага на  развитие на ВЕИ енергия, умни електропреносни мрежи, използването на природен газ като преходно гориво и апробиране на новите енергийни технологии като зелен водород и преработка на въглеродни емисии.", заяви Лазарова и допълни, че в Гърция са съкратили срока за спиране изгарянето на въглища от 2028 г. на 2025 г.

В края на своето изказване Кристина Лазарова завърши с цитат на Конфуций, че "Няма значение колко бавно вървиш, стига да не спираш” и изрази надежда, че България ще осъществи по най-добрия начин своя плавен справедлив енергиен преход.

Конференция "Зеленият преход - решения и предизвикателства за България" бе открита от министър-председателя на Р България Стефан Янев и от изпълнителния вицепрезидент на Европейската комисия Франс Тимерманс. Участие в събитието взеха комисарят по иновации Мария Габриел, заместник министър-председателят по управление на европейските средства Атанас Пеканов, кметът на София Йорданка Фандъкова, посланикът на Великобритания Роб Диксън, министърът на финансите Валери Белчев, на икономиката - Даниела Везиева, на енергетиката - Андрей Живков, на транспорта - Христо Алексиев, заместник-министърът на околната среда и водите Ренета Колева и заместник-министърът на земеделието Явор Гечев.

По време на конференцията над 50 участници в два основни панела и 4 паралелни работни сесии коментираха темите "Финансиране на Зеления преход", "Интелигентна индустрия, енергетика и икономика", "Умни градове и кръгова икономика", "Интелигентни транспортни системи и мобилност", "Иновации в земеделие и биотехнологии".

Коментари

Сортирай по: Новите първо

Валутни курсове

По курса на БНБ
Валута Лева (BGN) Обратен курс за 1 лев
CHF 1.70725 0.585737
GBP 2.24388 0.445657
USD 1.71204 0.584099
Виж всички