Поредното издание на финансовата конференция "Шумът на парите" събра най-добрите икономисти, финансисти и анализатори в обсъждане на най-важните проблеми в страната. Публикуваме коментарите по два от тях - ползата от еврофондовете и състоянието на пазара на труда.
Георги Ангелов, "Отворено общество"
Парите от еврофондове от предишния програмен период, вложени в България, не са генерирали икономически растеж. Изключение е миналата година, когато беше предприето ударно усвояване при довършването на предишния програмен период и влязоха много големи средства. Тогава се довършваха магистрали, до 31 декември се рязаха ленти, за да се спазят сроковете. Но това няма да се повтори вероятно при този период 2014-2020 г. Два са основните фактори извън еврофондовете, които могат да доведат до устойчив икономически ръст. Единият е увеличение на частните инвестиции. Все още сме в стагнация за тези инвестиции и една от причините е кризата с КТБ. Но не пряко това, което се случи с банката, а симптомите а ла КТБ, които плашат много инвеститорите. Тези симптоми, както и прегледът на активите на банките и стрес тестовете, които вървят сега, са причина за отказ от растеж. Сега банките са заети да чистят балансите и старите си кредити с коригиране, събиране, продажби, провизиране и затова не кредитират. Същото се случи през 2014 г. в Еврозоната, когато тамошните трезори бяха подложени на тази процедура, кредитирането замря. Затова, когато минат стрес тестовете и бъдат изгладени някои проблеми, моите очаквания са, че кредитирането ще се активизира през есента и няма да се разчита само на събиране на такси. При ниските лихви и високата ликвидност в банките те ще търсят приложение на парите си. Вторият фактор, който води до повишение на растежа, е наливането на пари от централните банки - трилионите, които се изсипаха по света. Те търсят къде да отидат, не може да бъдат държани на отрицателни лихви в банките. Това доведе до повишаване на чуждите инвестиции в България за 2015 г. с около 20 на сто. Че парите и кредитирането се раздвижват, сочи и скорошното финансиране на БЕХ. Холдингът не е в цветущо състояние, но успя да вземе заем от 534 млн. евро без държавна гаранция от консорциум от няколко частни банки. Това означава, че има търсене на риск, финансовите институции в света вече са склонни и на рисково финансиране.
Проблем за липсата на инвестиции обаче са вътрешните условия - продължителните срокове на административните услуги, съдебната система. За да построиш един завод например, ти е нужно 10 пъти по-малко време, отколкото да извадиш документите за това. Така че бизнес средата в България трябва да се подобрява. Имаме нужда и от хора, от квалифицирани, завършили специални училища и университети, които да осъществят растежа след притока на инвестициите. Има голямо несъответствие между това, което търси пазарът, и предложенията от образователната система.
Свършиха свободните хора на пазара на труда
За работодателите остава или да крадат кадри, или да си подготвят сами
Лъчезар Богданов, "Индъстри Уоч"
Само за последните две години състоянието на трудовия пазар в България рязко се промени - трудовата заетост нарасна с 97 хил. работни места, 50 хил. души са само за 12-те месеца от март 2015-а до март 2016 г. Най-голям спад на безработицата имаме през м. г. - 2,5%. Инвеститорите обаче смятат, че българският пазар на труда наподобява картината през 2006-2007 г. Казано по друг начин - хората вече свършват. И тук не говорим само за програмисти и IT специалисти, а като бройка изобщо. Хората без образование са в селските райони, там и безработицата е най-голяма, те няма къде и какво да работят. Въпросът е дали там трябва да отидат инвеститорите, или тези хора трябва да се преместят, където са заводите. Факт е обаче, че лесният начин за търсене на работна ръка свърши, обучените хора са малко, сега на бизнеса остава или сам да си подготви кадрите, или да ги открадне. Свободните хора са в тези групи, които много песимистично Министерството на труда и другите институции наричат "уязвими", т. е. това са ромите - без опит, без образование. Трудовите резерви трябва да се търсят сред хората над 55-годишна възраст и сред тях е най-голямото нарастване на процента на заетостта. В групата до 45 години няма нарастване на заетостта. Свободни има и сред т. нар. неактивни лица - те са с много висок дял и това са хората, които са отдавна безработни, не се регистрират, не търсят работа и са обезсърчени. Сред тях има както по-възрастни, така и до 24-годишни. Те нямат никаква надежда, не възнамеряват да работят, нямат амбиции, нямат енергия и въобще са се отказали да търсят реализация. Затова, ако искате да ги наемете, вие трябва да отидете при тях, защото те няма да дойдат, няма да отворят сайт за работа или да отидат на интервю. Друга голяма категория, над 200 хил. души, са хората до 64 г., в пенсионна възраст, които се чувстват "твърде стари, за да работят". Тези хора трябва да се активизират от предприемачите.
Няколко думи за образованието. В последните години техникуми и т. нар. специализирани училища завършват над 20 хил. деца. Или това са 40% от всички абитуриенти. Те са с разширени и съвременни специалности, но въпреки това бизнесът казва, че няма хора с добра квалификация. Очевидно има някакъв проблем.
По повод дългосрочните предизвикателства на трудовия пазар, наскоро чух какво съдържа минималното изискване в Германия за трайно безработните и неквалифицирани лица - да могат поне да четат и пишат.
В днешните условия подготовката на специализираните кадри трябва да започне много отрано. Така например подготовката и обучението на един програмист трябва да започне от 1-2 клас. Поредните проучвания показват, че две трети от българските деветокласници не могат да решат елементарни математически задачи. В образованието има много и големи провали и те не могат да се решат с поднасянето на цветя пред паметници и ученето на "Даваш ли, даваш, Балканджи Йово...", а с натрупване на интелект и знания.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
