Понеделник,

Кредитите за възстановяване срещу персонална гаранция

От: Даниела Денева -
Кредитите за възстановяване срещу персонална гаранция
A
A
A
  • Лихвата ще се определя от пазарните условия
  • Собственикът на фирмата става съдлъжник, ще отговаря и като физическо лице за връщането на заема

Банките няма да изискват материално обезпечение за отпускане на кредити за микро, малки и средни предприятия по програмата "Възстановяване" на министерството на икономиката. Още при представянето й министър Кирил Петков подчерта, че гаранциите се поемат от Фонда на фондовете, за което са мобилизирани 2,5 млрд. лв.Финансовите институции обаче ще искат задължително персонални гаранции от страна на собствениците на фирмата кредитополучател, които ще бъдат под формата на съдлъжничество. Това съобщиха за "Стандарт" от ОББ, която е една от банките, подписали договор с министерството по програмата. От персоналната гаранция, покритието и профила на клиента ще се определят и пазарните условия, на които ще се базира  лихвата по тези кредити, уточниха от ОББ.Но какво означава "персонална гаранция"?Това значи, че освен от името на фирмата, за кредита ще се подпише и собственикът като физическо лице. И ако фирмата фалира и не може да си върне задълженията, банката ще си търси парите от съдлъжника, обясни за "Стандарт" кредитният консултант Тихомир Тошев. В този случай могат да се използват всички законни средства като

запор на доходи или жилище

ако не е основно, от съдия изпълнител, продажба на имущество, на автомобил и т. н. Според Тошев това може да се разглежда и като вид стимул към собственика да направи бизнеса си успешен, а не да "вдигне ръце" при първата трудност. Някои банки и сега имат подобна практика при отпускането на фирмени кредити - собственикът да стане съдлъжник и като физическо лице.   А иначе отделният кредит ще е обезпечен от Фонда на фондовете на 80%, като 20% от риска ще се поеме от банките."Тук всеки играе правилната роля, която трябва да играе - държавата приема систематичния риск на пазара, така че една голяма част от нашите фирми да продължат да съществуват и да се развиват, а банките поемат отговорността, познавайки добре клиентите си, да оценят индивидуалния риск на всяка една компания", коментира министърът на финансите Асен Василев. Според него така се дава възможност на фирмите, които са дееспособни, но вече са използвали голяма част от обезпеченията си по време на последната година и половина в кризата, да вземат кредит или за инвестиция, или за оборотни средства, и да продължат да се развиват. За кредити по програма "Възстановяване" могат да кандидатстват малки и средни фирми, които са оперирали поне през последните от 3 г., т.е. от 2018 г. Поне една от тях трябва да е завършила на печалба.Максималният размер на кредита е 3 млн. лв. и до 70% от оборота за 2019 или 2020 г., според това за коя от годините е бил по-голям. Срокът за изплащане е до 7 години, като

първите  12 месеца ще са гратисен период

Фирмите ще могат да получат свеж финансов ресурс основно за задоволяване на текущите си нужди от ликвидност, но също и за нови инвестиции, трансформация и растеж. Кандидатите ще трябва да представят документи, които обичайно се изискват от банката, за да извърши финансов анализ на компанията и онези, които са необходими, за да се докаже съответствие с критериите за допустимост по програмата. Най-голямото облекчение за клиентите е, че няма да е необходима документация, свързана с обезпечението, казват от ОББ.Договореният "период до предоставяне на одобрение" и "период до отпускане на средствата" ще бъдат съответно 5 и 10 дни. Важно е да се подчертае, че тези срокове се прилагат едва след като банката е получила всички необходими документи от клиента, уточняват от ОББ. Банката ще е готова да приема молби за кредит от клиенти от началото на юли. Освен нея, другите банки-партньори на Фонда, които към момента са подписали договори по програмата, са Първа инвестиционна банка, Банка ДСК, Токуда банк, Райфайзенбанк и Пощенска банка. В преговори с министерството на икономиката са и други кредитни институции.За успешното прилагане на облекчените условия правителството, чрез Фонда на фондовете, предложи на банките да увеличат покрития от публичния ресурс кредитен риск на база предоставените през миналата година гаранции от близо 158 млн. лв. по Оперативна програма "Иновации и конкурентоспособност" (ОПИК) 2014-2020 г., съфинансирана от Европейския фонд за регионално развитие. Наличните средства за гаранции по програмата ще бъдат увеличавани поетапно в следващите месеци, като ОПИК ще мобилизира и насочи към Фонда допълнителен ресурс. С него Фондът ще има възможност да предоставя гаранции за създаване на нови кредитни портфейли на всички банки в страната, които проявят интерес."Много се радваме, че въпреки ограниченията на бюджета, успешните бизнеси, които имат възможност да влязат във възстановяващия си период, ще имат и ликвидността да го направят. Вярвам, че всички малки и средни бизнеси ще успеят да се възползват от програмата и да имаме възход на икономиката. Това е програма, която ще бъде партньорство между държавата и частния капитал в лицето на банките", каза министър Петков. Според него програмата ще е полезна например за засегнатия от кризата туристически бранш, защото банките трудно отпускат заеми на пострадали фирми без гаранции.

Бизнесът обаче не е особено голям оптимист

за ползването на кредити за възстановяване."Малките фирми няма да могат да се възползват от програма "Възстановяване", коментира пред БНР председателят на Сдружението на МСП Елеонора Негулова. По думите й, оборотният капитал не може да минава само през кредити. Особено за микропредприятията достъпът до кредити вече е изчерпан като опция, защото много от тях са взели и потребителски кредити, за да финансират икономическата си дейност като собственици. "Трябва да има комбинация от грантови схеми с възможности за кредитиране с гратисни периоди", коментира Негулова. Тя също така препоръчва да се разработят продукти, които са насочени към определени сектори и към определени географски региони.Скептичен е и шефът на КНСБ Пламен Димитров. "Гаранционни фондове и сега има, във Фонда на фондовете има 1,2 милиарда лева от няколко години. Те така и не могат да стигнат до малкия бизнес, защото очевидно това не е пътят на финансовия инженеринг", каза той пред радио "Фокус". Според него е очевидно, че са нужни мерки за директна подкрепа и това се вижда от действията на западноевропейските държави. "В България за подкрепа на бизнеса, заетостта и домакинствата - всичко, което сме дали до момента, е 7% от нашия БВП и сме на едно от последните места. Има нужда да се дава директна подкрепа на бизнеса и безвъзмездни средства и за това има инструменти", каза Димитров. Той даде за пример европейския инструмент SURE, който всички държави членки използват масово, а  България е взела по него 500 милиона евро, с които се финансира мярката 60/40. "Той вече свърши, даже сме го надхвърлили и друг заем не се иска да се взима, незнайно защо. А този заем е направен по такъв ред, че да е изгоден за държавите членки и да е безплатен за бизнеса, да пази работните места", каза шефът на КНСБ. Според него за тези, които имат спад на приходите от продажби повече от 30%, освен че новата мярка 60/40 ще продължи да им помага, трябва да им се помогне и с фиксираните постоянни разходи - за ток, за наем и т. н. Такава е и позицията на работодателските организации. "Когато трябва да си заложа апартамента или друго имущество като съдлъжник, не съм сигурен дали ще го направя. Растящите нагоре бизнеси може и да се възползват от тези 2,5 милиарда лева от тези "облекчени" кредити. Но дори и да има фирми, които ще се възползват, другите остават във въздуха и продължават да питат - за нас какво?", заключи Пламен Димитров.

Коментари

Сортирай по: Новите първо

Още от категорията

Валутни курсове

По курса на БНБ
Валута Лева (BGN) Обратен курс за 1 лев
CHF 1.70725 0.585737
GBP 2.24388 0.445657
USD 1.71204 0.584099
Виж всички