Събота,

Каква е пазарната цена на пшеницата и кога държавата да купува? Говори Костадин Костадинов

От: Даниела Денева -
3105
Каква е пазарната цена на пшеницата и кога държавата да купува? Говори Костадин Костадинов
A
A
A

Осигурен ли е хлябът на България и какво се случва с намерението на държавата да изкупи зърно, за да подсигури продоволствената сигурност? Темата коментира пред "Стандарт" Костадин Костадинов, председател на Националната асоциация на зърнопроизводителите

 

  • 570 лв. на тон е под пазарната цена, в момента Държавният резерв дава по 630 лв.
  • По-добре да попълнят запасите с олио в бутилки, вместо със слънчоглед, който трудно се съхранява
  • Ще минат 4-5 г., докато се възстановят и заработят пазарите на Украйна и Русия
  • Остатъкът от пшеница в момента е около 1,9 млн. тона. 1,1-1,2 млн. т са нужни за изхранване и фуражи
  • В продоволствената криза се видя кой е стратегическият отрасъл в страната - зърнопроизводството.
  • Тъй като нямаме напояване, когато не вали дъжд, правим курбан, казват земеделците
  • В производителите има десетина процента от житото, другото е в мелниците, хлебозаводите и търговците, казва Костадин Костадинов, председател на Националната асоциация на зърнопроизводителите в специално интервю за вестник СТАНДАРТ

- Преди дни земеделският заместник-министър Иван Христанов обяви цените, на които държавата ще изкупува зърно. Очаква се до десетина дни търговете да стартират. Каква е нагласата на производителите, господин Костадинов?

- Обявените цени ги знаем от месец, но бяхме закопчани с държавна тайна. Информираха ни, че държавата ще даде по 570 лева за тон пшеница. Както господин Христанов каза - комуникирано е с бранша. А земеделският министър преди това говореше, че сме се били съгласили. Не е така. Имаше една цена, обявена по-рано - 650 лева, на която се бяхме съгласили. На другия ден обаче я промениха на 570 лева. Откакто започнаха разговорите преди повече от месец ние сме искали само едно нещо - да се разработи пазарен механизъм, по който да се определи цената. Тогава цената на борсата беше 400 евро. А днес /б. ред. сряда, 6 април/ е 360 евро. На базата на този пазарен механизъм да се формира една цена за физическия пазар в България. Тогава щеше да има желаещи да продават - не само производители, но и търговци. Но това не се случи. Онзи ден за първи път публично обявиха цената - 570 лв. за тон. А пазарните цени на пшеницата са от порядъка на 660 лева на пристанище. Другото важно нещо - количеството зърно, което остана в производителите след последния месец и създадения хаос, беше продадено в голямата си част. У производителите да има около десетина процента. Те не разбраха едно нещо - че ние сме производители, нашата работа е да произведем продукция и да подсигурим следващата си стопанска година. При нас няма спиране. В Южна България вече приключва на някои места сеитбата, в Северна България сега започва. Ако бяхме чакали държавата - не знам докъде щяхме да стигнем. Така че ние нашата работа сме си я свършили, останало е малко количество зърно у производителите, другото зърно е в мелниците, в хлебозаводите една част, които са осигурени до октомври, защото след нова реколта зърното трябва да престои. Другото зърно, което е останало, е у търговците. Или у търговци-производители - имаме големи търговци на препарати и семена, които срещу стока събират зърно.

Другото - няма механизъм за работа по прибирането на тази продукция - нито къде ще се съхранява, нито как ще се извозва.

Имайте предвид, че това зърно трудно се съхранява. Да не говорим за слънчогледа. Ако е реколта 2021 и сега тръгнеш да го съхраняваш - ами той е изветрял. При разговорите се бяхме разбрали да купят олио, което може да се съхранява в бутилки, ако искат да има резерв.

Понеже беше разигран сценарий с радиоактивно замърсяване - предложих съхранението на зърно да бъде в полиетиленови чували, които се измиват отгоре и няма проблеми. Но никой не чува. Мина месец и половина, много приказки се изприказваха, не видяхме действия.

Не знам дали изобщо ще се случи тази процедура. През последния месец чухме много мнения - и на производители, и на търговци, и на анализатори, и на специалисти. Само патриархът не каза, че правителството е в грешка.

Ако след 10 дни започнат процедурите - на ниска цена, никой няма да купи отначало, втора процедура - ще дойде средата на май.

С напредване на времето и с цената, която е обявена и нито е по пазарен механизъм, нито е от физическия пазар в България, не знам дали ще успеят да купят това, което искат. Освен да приемат някои прийоми за ограничаване или затормозяване на износа - изнудване, за да съберат количества.

За нас това е един излишен разход. След месец иполовина идва новата реколта.

- Според Вас по-добре ли е държавата да изчака новата реколта и тогава да купува?

- Ако ще се формира резерв - да изчакат новата реколта. Другото е на ниво Европейски Съвет, Европейска комисия - говори се за продоволствена сигурност на ЕС, ако там бъдат взети някакви мерки, там е друго. Тази ситуация, в която сме в момента, няма да отмине тази година и дори следващата. За да се възстановят и заработят пазарите на Украйна и Русия ще минат 4-5 години.

- Каква трябва да е цената, на която да се изкупи пшеницата?

- В момента има борсова сесия на Стоковата борса за пшеница за попълване на Държавния резерв. Цената е 630 лева. Тази борсова сесия е отделно от това, което държавата иска да направи с изкупуването на зърното. Тази цена е малко по-близо до пазарната. А при 570 лева нали разбирате за какво става въпрос. За производителите, които подсигуряват следващата година, новата реколта ще излезе един скъп продукт. Торовете са 1800 лева на тон, по-предната година бяха 400-450 лв. Горивата минават 3 лева. Препаратите за растителна защита, разходите за заплати - всичко се вдига. И всеки производител в момента гледа да продаде на по-добра цена, за да осигури бъдещото си производство. Защото при нас обемите са големи, в такива моменти ако направиш грешка, ти си приключил с работата си.

Затова тръжната сесия да се проведе когато излезе новата реколта. Тогава ще има достатъчно зърно, преходният остатък от тази година е много голям.

- Защо е толкова голям преходният остатък при положение, че има голям интерес? Македонският министър на земеделието също е заявил пред нашия, че страната има интерес да купи зърно...

- Интерес има. Всеки ден получавам писма отразлични посолства. Египет и други африкански страни имат интерес към пшеницата ни. Египет имаше доста тежки процедури по търговете и закупуването на пшеница, сега са ги премахнали и търсят варианти да си набавят. Но наличната пшеница в страната нямаме капацитет да я изнесем до новата реколта.

- Колко е остатъкът?

- По последни данни, с осигуряването на пшеница за технически нужди - за производството на спирт и други, остатъкът е около 1,9 млн. тона. 1,1-1,2 млн. тона е количеството, което е нужно за изхранване и фуражи. В момента има възможност да се постигне една хубава цена, защото насреща ще дойдат следващите разходи за торове. Няколко години говорим за чувствителни сектори и отрасли. Сега в такава военна и продоволствена криза се вижда кой е стратегическият отрасъл в страната. Това е зърнопроизводството. То не е подпомогнато в голямата си част от държавата като другите отрасли. За зърнопроизводството няма ковид мерки, няма 60 на 40, няма допълнителни средства. Разви се, защото имаше международен пазар, имахме пазарна конкуренция, останаха читавите, които работят, а износът беше моторът на сектора зърнопроизводство, за да произвежда все повече. Тук пазарът си каза думата.

- Какви са прогнозите Ви за новата реколта?

- В момента пътувам из страната, виждам, че пшеницата в по-голямата част се развива добре, стопаните извършват всички мероприятия, работят по пролетната сеитба. Проблемът, който очаквам тази година - дано не съм прав - ще бъде единствено недостатъчно валежи. Имаме вече сигнали от Югоизточна България за недостатъчна влага. Надяваме се в близките дни да вали. Гледах една карта през сателита, която определя влагата в почвата - тя не беше много добра за този период.

Но се надяваме на добра реколта. При нас в земеделието е така - ние правим всичко, каквото трябва, а понеже нямаме напояване, чакаме Господ да ни помогне.

Ще ви разкажа една случка, която е много показателна. Имахме среща с израелци - земеделски производители и бизнесмени, по време на панаира в Стара Загора. Всеки коментираше проблемите си и споделяше своята практика. Израелски земеделец пита наш: "Вие като нямате напояване, какво правите, ако не вали дъжд?" Нашият човек казва: "Правим курбан". Чудихме се как да обясним на бизнесмена какво е курбан.


Всички новини от категория Бизнес.

Вижте всички актуални новини от Standartnews.com

Още от категорията

Валутни курсове

По курса на БНБ
Валута Лева (BGN) Обратен курс за 1 лев
CHF 1.70725 0.585737
GBP 2.24388 0.445657
USD 1.71204 0.584099
Виж всички