Родопите. "Недей веднага да плащаш, ами се пазари. Без надлъгване сделката не е сладка", маха с ръце Юзеир от село Каменка към купувача. "Ти ще кажеш с пет лева по-малко, аз ще ти отстъпя с три, но през това време ще стане хубав лаф - за времето, за крадливите политици, за новия път към Гърция през Маказа, за децата и внуците, за разхайтената младеж, за ниските изкупни цени на тютюна, за гурбетчиите и за Европа", обяснява сладкодумният чобанин. Неговият събеседник - Халил от Крумовград отвръща лаконично: "От стари времена е казано преди Курбан Байрам пазарлък да не се прави - каквато цена ти дадат, съгласяваш се или отминаваш". Оказва се, че купувачът бърза, защото жена му го чака у дома с нарастващо нетърпение. Юзеир е разпънал малка кошара, в която се бутат двайсетина овце в очакване на клиентите. По-малките тазгодишни хайванчета струват по 200 лева, а едрите миналогодишни кочове - по 500. Килограм живо тегло излиза около 4 лева, а овчарите цяла година се готвят за пазара преди големия мюсюлмански празник.
Днес по традиция във всяка къща се коли жертвено животно - по-заможните удрят ножа на теленце, говедо или едър коч, а сиромасите на мъничко агне или в краен случай на кокошка. Преди байрама целият пазар тръпне в очакване на добри печалби.
Другият празник, на който в Родопите се прави курбан, е пролетният Гергьовден /Хидерлез/, който в планината се чества и от християни, и от мюсюлмани.
През последните години и в Крумовградско овчарлъкът видимо се възражда - най-вече заради увеличаващите се плавно европейски субсидии. Тази година на овца се плащат по 40 лв. "Хората, макар и бедни, задължително спестяват през годината за тържествения курбан", отбелязва Юзеир. Тънката грижа на всеки овчар и земеделец в района е липсата на паша - живописните баири, някога голи, са залесени с могъщи широколистни и иглолистни гори. Под хълмовете са сгушени малки като носни кърпички ниви. На тях все още основно се гледа тютюн, въпреки че заради ниските премии и рекета на изкупвачите мнозина са се отказали от прочутия в цял свят ориенталски сорт "Крумовград". Нежните като коприна листа вече са събрани, нанизани и грижливо подредени в сушилните в очакване на купувачите.
Стръковете тютюн полюшват от лекия ветрец, а техните стопани са обнадеждени от вестта, че правителството ще вдигне общата сума за субсидии от 75 на 100 млн. лв.
Курбан Байрамът, който трае три дена, е повод за много радости. Почти винаги на гости идват роднините от Турция, за които стаите не стигат и препълват местните хотели. Мнозина изселници в южната ни съседка използват почивните дни, за да дойдат и да нагледат родните си къщи.
Община Крумовград на хартия наброява 43 хиляди души, но на практика постоянните жители са двойно по-малко. Последният удар бе нанесен от икономическата криза, която пропъди и следващото поколение навън. Старците на спират с насълзени очи да изпращат отрочетата си било да се изучат, било на гурбет, който понякога продължава с десетилетия. Основната цел и посока сега не е към Истанбул, Бурса и Одрин, а към Германия, Холандия, Англия и Скандинавието. Студентите пък заминават за университетите в София и Пловдив, както и към академиите по немските и английските земи.
"И пазарът ни не е като навремето - няма ги песните, хората, оркестрите и чеверметата, разпръснати по протежението на река Крумовица", тюхка се Айше. На старата дама й липсват също нишаните, които ергените и момите си разменят дискретно по време на веселбите, както и шушуканията на сватовниците и хвалбите на родителите. Айше е доволна, че все пак още булките се къносват и обличат в традиционните носии. Твърди, че е виждала наскоро почти изчезналия обичай свекърът да води булката /забулена с червено було/ и качена на бял кон към селото на жениха.
На пазара преди Курбан Байрама цялото внимание се обръща на кочовете, овцете, козите, телетата и родопските говеда /с най-вкусното месо на света, както ме увери Ахмед от село Овчари/.
Затова малцина забелязаха стария, но и потомствен майстор часовникар от Момчилград - Юмер, прочут в цялата околия с уникалната си колекция от вехти руски часовници - ръчни и джобни. Нямаше бутаница и за ръчно изплетените шарени терлици на Фатмегюл. На солидно внимание все пак се радваше изкусният бъчвар Пенчо Гинев, който майстори бурила /съд за биене на мляко/, бъчви, каци и ведра.
От слабото търсене недоволстваха и циганите от Бургаско, надиплили сергии с обувки, дрехи, галоши и метли. Този път обаче липсваха килимарите, които мъкнат шарени черги от най-затънтените турски градове и ромите с керваните от мебели с произход Истанбул. Курбан Байрам е. Днес родопските моми отново ще се начервят за вечерното хоро, а ергените ще засучат мустак. Дядовците ще извадят най-сладката ракия, която варят по наследство от дедите и в нарушение на кораничните постановления, за да нагостят роднините, дошли от далечни краища. Днес е денят на мълчанието на агнетата и на прошката, която старите ще дадат на младите.
Животното трябва да се убие с 3 удара
Коч Байрамът (на арабски "Айд ал-Адха") е посветен на притчата, разказана в Стария завет и потвърдена в Корана за Авраам (Ибрахим), комуто Господ заповядал да заколи сина си. Когато древният пророк вдигнал ножа над първородния Исаак (при мюсюлманите Исмаил), Бог го спрял и му проводил коч за жертвоприношението.
Курбанът се прави след утринната молитва в джамията. Мъжът се прибира у дома и изкопава в двора дупка, в която да се стече кръвта. Преди да се заколи, се слага кърпа на муцуната на злощастното добиче, за да не види и усети приближаващата смърт. Казва се молитва и се иска разрешение от близкия човек, на когото е наречена жертвата. Според обичая не бива да се нанасят повече от три удара с нож по врата на коча, в противен случай се счита за варварство.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
