- Производители и преработватели заедно ще решават проблемите в консултативните съвети
Износът на зърно да стигне 6 млн. тона през 2023 г. Прогнозата-пожелание е на министъра на земеделието и храните Кирил Вътев, който официално даде старт на жътвата в землището на русенското село Борисово. Вътев съобщи, че въпреки проблемите, които българските производители са имали с експорта заради вноса от Украйна, през 2022 г. страната ни е изнесла 4 млн. тона зърно. По предварителните анализи се очаква реколтата от пшеница да бъде по обем около средната или малко над нея тази година. Пред фермерите Вътев припомни договореното със земеделските министри на последното заседание на Съвета на ЕС, проведено в Люксембург на 26 и 27 юни. Като подчерта, че европейските субсидии са само средство за подпомагане, той обясни, че основната цел трябва да бъде пазарът. Именно затова пред колегите си от ЕС министърът е предложил ако не от тази година, то поне от следващата реалната подкрепа за бранша да стане търсенето на нови пазари в трети страни. "Проблемът с продукцията от Украйна е, че освен в областта на производството на зърно, тя се явява голям конкурент и за останалите селскостопански производства", подчерта Вътев. Той посочи, че трудности има и със слънчогледа, млякото и пчелния мед. Освен това в страната влиза доста нерафинирано слънчогледово масло, което също е предизвикателство, тъй като нашият слънчоглед не излиза от складовете, понеже преработвателите си набавят достатъчно вносна суровина.
Министърът отбеляза, че зърнопроизводството е гордост за България и че този сектор през миналата година е бил на 11-то място по износ в света. Той оцени като добър показател за работата със зърнопроизводителите факта, че председателят на НАЗ - Илия Проданов, вече е негов съветник.
По повод наскоро състоялият се Консултативен съвет по зърното, към който освен досегашните членове ще бъдат добавени и преработвателите на слънчоглед, министърът ще инициира подобна структура да имат всички останали консултативни съвети. Става въпрос за плодове и зеленчуци, мляко, месо, технически култури, управление на водите и горите. Според Вътев само по този начин производителите и преработвателите могат да намерят общ език при решаването на проблемите.
Какво очакват фермерите?
"Избягвам да давам прогнози преди окочателната жътва, но при сегашното развитие на есенниците и при добри климатични условия поне в нашия регон очакваме по-добра реколта за пшеницата и ечемика от миналото лято", каза Людмил Работов от Пловдивския съюз на зърнопроизводителите в интервю за sinor.bg. По думите му падналите през последните два месеца валежи са били благодатни за развитието на есенните култури, но точно преди жътвата всеки дъжд би застрашил качеството на зърното, затова и земеделците се надяват времето най-после да се стабилизира.
Големият проблем остават обаче пълните складове с миналогодишна продукция и спадът в световните цени. Разходите на земеделците растат, защото им се налага да обеззаразяват допълнително пшеницата. За да покрият тези разходи и на фона на сегашните борсови оферти, единственото спасение са високите добиви от декар при новата реколта и възможност за отпушване на вътрешната търговия и на износа.
Колкото до пролетните култури, земелците от Южна България направо не могат да се начудят на доброто развитие при царевицата и слънчогледа. "Само на моите полета от 14 април досега са паднали невиждани 170 литра на квадратен метър. Благодарение на тях царевицата се развива прекрасно, дори ми се наложи с дрон да обследвам редовете за плевели, защото от високите растения те не се виждаха", обясни още председателят на съюза.
В Северна и Източна България очакванията са доста разпосочни. В интервю за радио "Добруджа" проф. д-р Иван Киряков, завеждащ отдел "Селекция на зърнено-житни и бобови култури" в Добруджанския земеделски институт, предвижда доста шарена картина за добивите. Проблемът е, че в Добруджа има области с пълно безводие. В Шабленско, Каварна и Балчик през последните два месеца е имало леки превалявания. В Дуранкулашко и Шабленско са отчетени едва 2-3 литра на кв. м. На други места в Добруджа, където дъждовете са били по-обилни, според проф. Киряков би могло да се получат около 900 кг хлебно зърно от декар.
Докато в сухите зони от региона максималните добиви ще бъдат около 450 кг от дка. Затова и средните добиви в Добруджа се изчисляват на около 500 кг от дка. Дори да бъдат продадени навреме, с тези количества фермерите не биха могли да да покрият себестойността на производството си, коментира още експертът. Причината е, че заради влажната пролет земеделците направиха сериозни разходи за борба с болестите .
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
