"Все по-често в медиите се дискутира въпросът за риска от задаващи се високи нива на инфлация, поради което ми се иска да дам някои разяснения относно двете гледни точки в този активен дебат сред макроикономистите. За мен е важно гражданите да бъдат информирани и да имат разбиране за световните процеси, за да можем да взимаме правилните решения.
Действително в последните месеци в редица от развитите икономики бяха документирани високи нива на инфлация. България, като малка и силно отворена икономика, може да се каже, че внася част от инфлацията отвън. Но тези високи нива на инфлация през лятото, когато е в ход икономическо възстановяване, бяха очаквани отдавна и отговарят на логиката, че при силна икономическа активност започва покачване на цените.
Доколкото тя е в относително ниски стойности, инфлацията, според модерното разбиране, е желан страничен ефект при разрастващата се икономика.
Основният спор в икономическите среди в момента е дали покачването на инфлацията е временно или ще се задържи за по-дълъг период, представлявайки риск за икономиката. За момента изглежда, че аргументите в полза на това, че високите нива на инфлация са временни, са по-силни и убедителни. Инфлацията е феномен, който върви ръка за ръка с висока икономическа активност според актуалните разбирания на икономическата наука.
След пандемичните зимни месеци, инфлацията беше отчасти очаквана, както поради базисните ефекти - ниските нива на цените в някои сектори преди година впоследствие на пандемията и локдауните, така и заради отложеното потребление през тази зима, което беше компенсирано отчасти през летните месеци. Компенсирането на потреблението в някои специфични сектори – като услугите и туризма, води до голямо търсене, на което предлагането не успява да отговори напълно и това очаквано води до покачване на цените.
В допълнение, увеличенията в цените на енергията също допринесоха за тези ценови промени в последните седмици в България и в други европейски страни.
Въпреки тези текущи фактори, едва ли в средносрочен аспект средата на ниска инфлация, която бе налице в последното десетилетия, ще се промени. Макар често в политически изказвания да се спекулира със страховете на гражданите от прекомерна инфлация, в последните 10 години в Европа имахме твърде ниска инфлация като целта на Европейската централна банка за инфлация от 2% годишно така и не беше постигната.
Но това, което кара много хора да предупреждават за нарастване на инфлацията, е разширяването на паричната база, т.е. на балансите на централните банки. В миналото, и това все още е записано в старите учебници, се говореше за такъв ефект: когато централната банка инжектира пари в системата, тези пари, умножени отново по показателя за парично предлагане, излизат в света като кредит от търговските банки.
Актуалната висока инфлация е по-скоро преходна - в този смисъл бяха и изказванията на председателя на Федералния резерв Джеръм Пауъл на отминалия семинар в Джаксън Хол този уикенд.
Аз също смятам, че към момента, поради общата икономическа несигурност и неяснотите с оглед на евентуалните нови вълни и варианти на коронавируса, икономическото възстановяване е все още крехко. При признаци, че инфлацията трайно се повишава, централните банки, разбира се, могат да реагират и да предприемат нужните мерки.
Но е важно да разберем, че повишаването на лихвените проценти и затягането на балансите на централните банки носи и негативи – това ще затрудни и постави под риск крехкото възстановяването на икономиката, което протича в момента. В този смисъл такива стъпки трябва да бъдат предприети едва когато сме сигурни, че тя е стъпила на краката си и рисковете са зад нас.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
