"Преходът към нисковъглеродна икономика изправя енергийната система на България пред големи технологични, икономически и социални промени. Те ще засегнат въгледобивната промишленост, а с това и въгледобивните региони. В много европейски страни, в това число и България, местните ресурси от твърди изкопаеми горива имат значение за производството на топлинна и електрическа енергия. Те допринасят за енергийната сигурност и икономическата конкурентоспособност." Това каза инж. Кремен Георгиев, председател на Асоциацията на топлофикационните дружества в България /АТДБ/. Той посочи, че въпреки ключовата роля в енергийната система, както в техническо, така и в икономическо отношение, климатичната политика на ЕС изисква от всички държави да се подготвят за постепенното преустановяване на добива на въглища.
"Тук идва моментът да обърнем внимание на бъдещето на регионите, зависими от използването на твърди изкопаеми горива. Националните и регионални власти, синдикати, НПО-та трябва да се ангажират с енергийния преход и преструктурирането на въгледобивните региони.", заяви инж. Георгиев. Той бе категоричен, че мнението и идеите на самите работници също трябва да бъдат чути. "Само по този начин ще бъде изградена реалистична визия за въглищните централи и заетите в сектора ще запазят работните си места и ще могат да изхранват семействата си.", допълни инж. Георгиев.
По думите на председателя на Асоциацията трябва да се разгледат въпросите, свързани с преструктурирането на въгледобивната промишленост по време на енергийния преход и да се помисли по какъв начин те могат да се приспособят към промените.
"По този начин ще се запази енергийната сигурност, конкурентоспособността на икономиката и ще се изпълнят изискванията за намаляване на емисиите на парникови газове. Подготвените планове трябва да подпомогнат иновативното развитие и да развият способността за привличане на публични и частни инвестиции. Смятам, че трябва въглищните региони да се превърнат в индустриални зони.", посочи инж. Георгиев и призова да ги превърнем в двигател, а не да се превръщат в жертва на прехода. "Само по този начин се създават възможности за откриване на нови работни места и развитие на икономиката.", допълни инж. Георгиев.
"Смятам, че трябва да гледаме на енергийния преход като дългосрочно решение на един от най-сериозните проблеми - замърсяването на въздуха. Има възможност в Стара Загора, Кюстендил и Перник да бъдат изградени индустриални зони с екологично ориентирани стопански дейности. Това е постижимо с Плана за справедлив преход и финансирането по Европейския Зелен пакт.", заяви инж. Георгиев. Според него е необходимо да се подходи внимателно и с мисъл за тяхното развитие, защото нека да не пропускаме факта, че тези региони имат критична важност за енергийната независимост на България. "Риск е, ако се предприемат привързани решения. В такъв случай, ще се стигне до икономическа и социална криза и желаният ефект ще се превърне в дефект. Вярвам, че никой не иска да бъде свидетел на този сценарий.", посочи председателят на АТДБ.
На въпрос какви са възможните решения за осъществяването на справедлив преход, инж. Кремен Георгиев заяви, че с цел реализиране на зелената политика на ЕС са необходими мащабни промени в енергийната система. "За всички нас е ясно, че ерата, доминирана от използването на въглища за производство на енергия, е към своя край. Независимо от факта, че повече от една четвърт от електричеството на ЕС се произвежда от 280 въглищни електроцентрали в 22 държави, твърдите изкопаеми горива трябва да бъдат премахнати от енергийния микс. За решението на тази така амбициозна задача е необходимо да инвестираме в производство на енергия от алтернативни и по-чисти горива от въглищата.", каза инж. Георгиев.
Той счита, че един от също доказалите се работещи инструменти е повишаване на ефективността, гъвкавост и комбинирано производство. "Когенерацията е ефикасна форма за производство на енергия. Тя предоставя значителни ползи, както по отношение на енергетиката, така и за околната среда.", обясни инж. Георгиев. "Газификацията на ТЕЦ-овете, поне на този етап, е подходящ за осъществяване на плавен и справедлив преход. Някои от нашите български въглищни централи вече предприеха тази крачка. Топлофикации като в Русе и Перник обявиха намеренията си за поне частично преминаване на природен газ. За европейската икономика и силно развитите страни е възможно използване на водород, но за България ще е по-трудно. За това трябва да се насочим към ускореното използване на природен газ вместо въглища. Така ще се гарантира запазването на базови мощности, което е ключово за сигурността на електроенергийната система, както и конкурентоспособността.", коментира инж. Георгиев.
"В енергийния преход своето място имат както възобновяемите енергийни източници, така и природният газ. Европейските фондове могат да подпомогнат страната ни за икономическата диверсификация и енергиен преход. Инвестиции в мощности, които използват газ като преходен източник на енергия, се очаква да бъдат сред основните дейности за финансиране по Фонда за справедлив преход. Това би дало възможност на България да отбележи сериозен напредък в постигането на дългосрочните цели за декарбонизация.", посочи инж. Георгиев.
"Същевременно с това ще се гарантира и енергийната независимост на страната. В момента България провежда политика за редуциране на вредните емисии в изпълнение на международните си ангажименти. Работи се за добиване на енергия от по-екологични горива и увеличаване на енергийната ефективност.", допълни инж. Георгиев.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
