Петък,

Игра на прогнози: ускоряване на възстановяването?

От: Лъчезар Богданов -
A
A
A

Служебното правителство одобри проект за актуализация на бюджета, с която ще поиска от Народното събрание увеличение на публичните разходи през 2021 г. с малко над 1,8 млрд. лева. Предложението е допълнителните разходи да се финансират от очаквано преизпълнение на приходите. Като изключим включването в бюджета на по-голям аванс по линия на механизма за възстановяване и устойчивост - всичко това при условие, че националният план на България получи одобрение на Комисията и Съвета до декември - оставащата част от преизпълнението в постъпленията се обяснява с подобряване на външната и вътрешната стопанска конюнктура.

Без да публикува отделен документ, министерството на финансите на практика актуализира макроикономическата си прогноза. Непосредствената роля на тази прогноза е да очертае реалистично очакване за приходите,  да даде рамка на разходите и дълга, както и да скицира мащаба и вероятността от различните рискове. На прага на август можем да приемем, че самото изпълнение на бюджета до момента, както и динамиката на текущи индикатори - включително за потребление, износ, безработица, доходи и др. под. - в значителна степен изясняват макротраекторията за тази година. Но анализът и прогнозата за ключови стопански тенденции са важни, от една страна, за начало на съдържателен дебат по средносрочната фискална рамка и проектобюджета за 2022 г., и от друга страна - за адекватна подредба на приоритетите в икономическата политика. Казано просто - има значение дали в челото на дневния ред ще са реформи и политики, подкрепящи дългосрочните фактори за инвестиции и ускорен растеж, или напротив, във фокуса ще продължават да са ad hoc мерки за смекчаване на ефект от шокове в поотминалата кризисна среда.

Прегледът на параметрите показва, че дори в обновената прогноза правителството е изключително предпазливо. Очакваният за 2021 г. ръст на БВП е завишен от 2,7% до 3,5%, потреблението на домакинствата ще расте с 3,6% вместо с 2%, ръстът на кредитите за частния сектор ще достигне 6,4% при 3,4% в предходната прогноза, доходите от труд ще нарастват вместо с 5,9% със 7,7% и така нататък. Остава обаче негативното очакване за туризма, без промяна на практика е и прогнозата за заетостта и безработицата.

Към средата на годината обаче икономиката праща силни сигнали, че дори тези завишени очаквания твърде вероятно ще бъдат надминати. Всъщност последните месеци отчитат поредица от исторически рекорди в редица показатели. Регистрираните в бюрата по труда безработни спадат до 170 хиляди, или 5,2% - най-ниско ниво изобщо откакто се поддържа тази статистика. Износът на стоки през май 2021 г. нараства с над 32% - което не е изненада след срива миналата пролет - но по-важно е, че през март и април бяха отчетени недостигани досега номинални стойности. Индексът на индустриалното производство след март вече е не просто над нивата от 2020 г. , а и над средното за 2019 г.; както цялата преработваща промишленост, така и повече от половината й подотрасли също са надхвърлили върховата предкризисна година. Средният осигурителен доход, отчитан от НОИ, отчита 11% ръст на годишна база към май. Външната среда също се подобрява отчетливо по-бързо от очакванията през миналата есен. Данните за пролетта на 2021 г. потвърдиха, че стопанската динамика - както глобално, така и в още по-голяма степен в Европа - все по-малко страдат от пандемичната обстановка. През април 2021 г. стойността на световната търговия достигна най-високо ниво в историята, подкрепено и от чувствителния ръст в цените на ключови енергоносители и суровини. Както износът, така и вносът на ЕС расте през май с около 1/3 спрямо същия месец на 2020 г., на практика напълно компенсирайки ефекта от пандемията. В повечето европейски икономики индустриалното производство и продажбите на дребно отчетоха и почти огледален на спада от миналата пролет ръст, макар все още в някои от по-тежко засегнатите страни нивата да са под тези в предкризисната 2019 г. През второто тримесечие БВП на най-голямата икономика - Германия - нараства с 9,2% на годишна база, а в цялата еврозона - с 13,7%; списъкът може да бъде продължен.

Същевременно, от началото на годината редица институции и анализаторски агенции постоянно повишават очакванията си за растежа в България. Още през април МВФ прогнозира ръст на БВП от 4,4% през 2021 г., в началото на юли Европейската комисия в актуализираната си лятна прогноза повиши очакването за ръст до 4,6% а Европейската банка за възстановяване и развитие - до 4,5%а. В края на юли в прогнозата на БНБ растежът за тази година вече ще е 4,1%, а според оценката на рейтинговата агенция Fitch - 4,7%. Това са само няколко примера - важното е, че тенденцията е обща и всички анализатори на практика признават, че предходните им прогнози са били твърде предпазливи и консервативни; разликата е с около 1,5 процентни пункта и повече. Ако добавим и ценовия фактор - а именно, отчетливото поскъпване на горива, основни метали и други ключови суровини и материали - номиналната промяна в основните измерители на стопанската активност ще е вероятно още по-висока от доскоро очакваната. Всичко това е аргумент за префокусиране на приоритетите на политиката от реакция на кризи към структурни реформи в среда на благоприятна макроикономическа динамика и бързо възстановяване.
/Институт за пазарна икономика/

Коментари

Сортирай по: Новите първо

Валутни курсове

По курса на БНБ
Валута Лева (BGN) Обратен курс за 1 лев
CHF 1.70725 0.585737
GBP 2.24388 0.445657
USD 1.71204 0.584099
Виж всички