Владимир Малчев, управител и инвестиционен консултант
ИП "Бул Тренд Брокеридж" ООД
Още след заседанието на Европейската централна банка през май пазарите бяха подготвени за промяна и решителна активност от страна на централните банкери на Европа. Поредица от изказвания след това затвърдиха тези очаквания. Но инвеститорите през годините се научиха, че ЕЦБ не е ФЕД и изключително рядко предприема нещо неконвенциално, като разчита на вербални мерки, бавна е и върви след събитията. Затова инвеститорите не бързаха да се съобразят със заявките на основните лица на ЕЦБ. Това е причината пазарите буквално да замръзнат в очакване на заседанието в четвъртък. Мнозина продължиха да считат, че ЕЦБ отново ще си остане с говоренето, като единственият по-сериозен консенсус беше, че основната лихва ще бъде понижена. Този път обаче президентът Марио Драги и неговите колеги изненадаха пазара с разнообразен и безпрецедентен пакет от мерки.
Основната лихва беше понижена с 10 базисни точки до 0,15%. Пределната заемна лихва, по която търговските банки могат да се кредитират овърнайт от централните си банки, беше понижена от 0,75 до 0,4%. Но може би най-интересно е понижението на депозитната лихва до минус 0,1%. Т.е. за да държат търговските банки пари в централната банка, ще трябва да си плащат лихва, а не да получават. Освен това ЕЦБ пуска в действие ликвидна линия от 400 млрд. евро, по която ще предлага ресурс на търговските банки за кредитиране на икономическите агенти. Финансовите институции от еврозоната ще имат възможност да заемат пари от ЕЦБ в размер до 7% от кредитния им портфейл за фирми и домакинства (с изключение на ипотечните кредити).
Новините за пазарите не свършват дотук. ЕЦБ работи и по имплементирането на програма за изкупуване на ценни книжа от банките, включително държавни облигации, подобна на програмата за количествени улеснения на Федералния резерв, която спомогна за връщането на доверието в икономическата система и отпуши икономическия растеж в считаната за най-голяма световна икономика.
"Считаме, че това е значителен пакет от мерки. Дали това е последната ни дума? Отговорът е не", каза Марио Драги.
Целта на всичко това е една - банките да започнат да кредитират по-агресивно, или, казано по друг начин - по-рисково. Те ще трябва да правят нещо различно с тези пари, вместо да ги паркират в централната банка. Въпреки че Драги отрече това на последвалата пресконференция, един от ефектите ще бъде и удар по спестителите. Напълно вероятно е търговските банки да понижат още лихвените проценти по депозитите, които и без това вече са символични - под 1% в големи части от Стара Европа. Не се изключват и отрицателни депозитни лихви. Ефектът, който вероятно ще се получи, е, че част от депозитите ще напуснат банките и ще бъдат похарчени или инвестирани.
Естествено реакцията на пазарите не закъсня. Еврото тръгна рязко да се обезценява спрямо долара, изпълнявайки една от целите на ЕЦБ, която счита курса му за прекалено висок и ограничаващ икономическото възстановяване на валутния съюз. Впоследствие обаче търсенето на евра се възстанови бързо, след като инвеститорите решиха, че търсенето на европейски активи ще нарасне в бъдеще. Това покачи цената на еврото спрямо долара до нива, по-високи в сравнение с тези преди анонсирането на решенията на ЕЦБ. Най-доволни са инвеститорите в акции и облигации, чиито цени се изстреляха към нови рекордни стойности.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
