В последния работен ден дпутатите приеха на първо четене Закона за държавния бюджет. Ден по-рано мина и бюджетът на Държавното обществено осигуряване (ДОО). В параметрите влиза и първата промяна в данъчно- осигурителната тежест от 2008 г. насам с вдигане на осигурителните вноски с 2 процентни пункта в съотношение 60/40 между работодателя и служителя. Според управляващите това се налага заради недостига на средства в пенсионната система. Така осигурителната вноска за фонд “Пенсии” от 1 януари ще порасне от 19.8% на 21.8% за родените преди 1 януари 1960 г., и от 14.8% на 16.8% за хората, родени след 31 декември 1959 г. Ако предложението бъде окончателно прието, ефективната данъчно-осигурителна тежест (данък върху дохода плюс всички дължими осигуровки) за заплати в диапазона между минимална и до максималния осигурителен доход ще стане 43.2% при 41.3% в момента. А от 2028 г. се планира вноската да се увеличи още с един пункт. Мярката, която ще засегне на практика целия бизнес, обхваща 2.3 милиона работещи на трудов договор в най-масовата категория труд и техните работодатели, както и всички свободни професии Сред промените са и вдигане на максималния осигурителен доход до 2352 евро.
Прогнозата е от 1 юли пенсиите да бъдат преизчислени с около 8%, като конкретният ръст ще се разбере през януари. Минималната работна заплата става 620 евро. Увеличават се и парите за отглеждане на дете през втората година.
В проекта за Бюджет 2026 е предвидено увеличение на данък дивидент от 5% на 10%, разширява се и обхватът на стоките с висок фискален риск. Очакванията са, че през 2026 г. държавата ще преразпределя близо 46% от БВП.
Ето какви са коментарите по разчетите на държавата за 2026 г.
Планираното увеличаване на минималните осигурителни прагове и на вноските за социално и здравно осигуряване ще доведе до допълнително поскъпване на труда с между 8% и 10% още през първата половина на 2026 г. Това изчислиха от Българската ритейл асоциация (БРА), която представлява водещите компании в търговията на дребно, вериги за бързооборотни стоки, логистични и дистрибуционни оператори. Според БРА при средна верига с 500 служители, дори 8% ръст на осигурителната тежест би означавал допълнителни разходи от над 1 млн. лв. годишно.
„За икономика с нарастващи цени на енергия, суровини и логистика това е сериозен удар. Българските предприятия вече губят конкурентно предимство спрямо страни с по-ниски разходи, а за някои трудоинтензивни сектори този ефект може да е критичен”, посочват и от Българската работодателска асоциация иновативни технологии (БРАИТ).Според асоциацията подобни мерки са проинфлационни - повишените разходи на бизнеса се пренасят в крайната цена на стоките и услугите, което засилва инфлацията, понижава покупателната способност и ограничава потреблението.
1 милиард евро ще струва на частния бизнес – и работодатели, и служители, увеличението на данъчната тежест – осигуровките с 2 процентни пункта и данък дивидент – от 5 на 10 на сто. Сметките направиха представители на работодателските организации пред Нова тв
Заместник-председателят на Българската стопанска камара Станислав Попдончев акцентира върху нарастващото неравенство между различните групи в публичния сектор. „На едни служители доходите им се увеличиха с 50, 75, дори 85%, тази година пак имат 12% отгоре. За други – няма почти никакво увеличение,“ посочи той.
Кирил Бошов, заместник-председател на Управителния съвет на Асоциацията на индустриалния капитал в България подчерта, че бизнесът не отстъпва от позицията си и настоява за корекции в основните параметри на бюджета. По думите му работодателите са участвали в заседанието на бюджетната парламентарна комисия, защото са длъжни да предупредят какво ще се случи, ако позицията им не бъде приета. Според него рамката в сегашния ѝ вид не е единственият възможен бюджет, а с разумни промени може да се избегне натиск върху компаниите.
Икономистът Никола Филипов определи като ключов въпрос ефективното управление на дълга. Той критикува липсата на реформи в новия бюджет. „Не виждам нищо различно от последните пет години — вдига се минималната работна заплата, минималният и максималният осигурителен доход. Това директно удря бизнеса и прави работещите по-бедни“, обясни Филипов. Икономистът призова за структурни промени, които да ограничат натрупването на дефицит.
Критики за бюджета отправиха и от Института на дипломираните експерт- счетоводители в България (ИДЕС). „Заложените данъчни приходи няма как да бъдат реализирани в този размер. Ние подкрепяме всички мерки срещу отклонение от облагане, но те трябва да бъдат рационални и да не пречат на коректния бизнес“, каза Пламен Донев, член на УС на ИДЕС и ръководител счетоводна и данъчна методология в ИДЕС, в предаването „Бизнес старт“ на „България он еър“. Донев заяви, че няма нито един пример за държава с толкова високо преразпределение (46% от БВП) и едновременно с това висок икономически растеж. „За България растежът е жизнено важен - ние сме на дъното по благосъстояние и трябва да наваксваме. Това може да стане само чрез инвестиции и повишаване на производителността. В този бюджет средствата отиват основно за заплати в определени държавни сектори и няма никакви податки за инвестиране в производителността на българската икономика“. Според
Донев мерките, които трябва да осигурят по-висока събираемост, нямат експертно основание. Проектът за софтуерите за управление на продажбите в търговските обекти (СУПТО) вече се е провалил веднъж поради технически проблеми. „Това е тежест за коректния бизнес - точно когато въвеждаме еврото и системата SAF-T. Заложените 350 млн. евро допълнителни приходи са без реално основание“, казва Донев. Той определя двойното повишаване на данък дивидент като най-неудачната мярка в тазгодишния бюджет, защото икономическите ефекти ще са негативни, а приходите – по-ниски.
„Очакваме пропастта между планираните и реалните приходи да бъде около половин милиард евро“, каза още експертът.
Пламен Донев предположи, че бизнесът ли ще си разпределя по-малко дивиденти или ще ги избягва по други начини, като например увеличаване на сивия сектор и укриване на осигуровки. „Масов е стимулът за укриване на осигуровки и той е заложен като дизайн в системата по начина, по който в момента функционира. За българския бизнес подобни мерки няма да го накарат да излезе на светло, а точно обратното. Ще се увеличи размерът на сивия сектор, а се увеличава и общата данъчна тежест за коректните бизнесмени“. По думите му, тези мерки ще принудят много бизнеси да затворят. „Много сектори работят с ниски маржове и подобно административно увеличение на разходите ги тласка към ръба“, каза още Донев.Политиците имат свои аргументи да защитят вдигането на осигурителните вноски.Според депутата от БСП Драгомир Стойнев това ще доведе до намаляване на държавния трансфер към бюджета на Държавното обществено осигуряване. Той даде за пример 2000 г., когато осигурителните вноски са били 32%, а трансферът от данъци за изплащането на пенсии - минимален. С намаляването на осигуровките обаче се образувала дупка в бюджета за пенсии.
“Колкото повече се увеличават осигуровките, трансферът намалява. Това не гони инвеститорите, така е в цял свят. Не са високи осигуровките, още трябва да бъдат променени”, заяви Стойнев и допълни, че за бизнеса България била данъчен рай и с по- малкия трансфер за пенсии парите за данъци можели да отидат за образование и здравеопазване.
Според Биляна Иванова от БСП, вдигането на осигуровките ще осигури повече права на работещите. “Колкото повече един човек допринася, толкова повече ще получи, когато има нужда системата да му помогне. Сърдят се гражданите, че се вдигат осигуровките, но не знам дали си дават сметка, че това ще им даде по-голяма сигурност и по-голяма стабилност в един по-късен момент от техния живог“, заяви Иванова.
Алтернативата на ИПИ: Драстично орязване на разходи
Както всяка година, и сега Институтът за пазарна икономика (ИПИ) представи алтернативния си бюджет за 2026 г. Финансовата рамка, изготвена от ИПИ, включва реформи в редица сфери и ударно орязване на разходите, съобщава БНР.
От ИПИ посочват, че предлаганите мерки ще предотвратят задълбочаването на дефицита до края на десетилетието и ще помогнат да се избегне румънския сценарий.
Експертите предлагат съкращения, премахване на обвързващите механизми за увеличаване на доходите, промяна в системата за социално подпомагане и закриване на лечебни заведения.
Според ИПИ мерките могат да ограничат държавния дълг до 30% от БВП през решения за ограничаване на преразпределението на средствата от бюджета до 38%, но със запазване на данъчната и осигурителната тежест. Едно от предложенията в алтернативния бюджет за 2026 г. е съкращение на заетите в държавния сектор с до 20%. Това означава освобождаване на между 50 и 100 хиляди души в следващите години, съкращаване на незаети щатни бройки и премахване на обвързващите механизми за ръст на възнагражденията. ИПИ предлага ясен план за публичните инвестиции и нов модел за участие на частния капитал в големи публични проекти. Той включва приемане на дългосрочна програма за капиталови инвестиции, ясни правила за достъп и мащаб на общинската инвестиционна програма, както и концесиониране на големи инфраструктурни проекти.
Друго предложение на ИПИ е интегриран модел на социално подпомагане и подоходен критерий за социални помощи. От Института подчертават, че в сферата на здравеопазването има огромно разхищение на огромен финансов ресурс, при ежегодно нарастване на бюджета на Здравната каса и неефективно разходване на средствата, с прогноза за увеличаване на вноската за здраве още през следващата година. Според експерта на ИПИ по здравни теми Петя Георгиева, на това може да се противодейства с намаляване на средствата за болнична помощ и за клиничните пътеки.
От Института за пазарна икономика предлагат и драстични мерки срещу огромните разходи в съдебната система. Бюджетът на съдебната власт, който се обсъжда в момента, е един милиард евро, посочи Иван Брегов.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
