Треперим за парите от еврофондовете, казват предприемачи
Несигурността свива потреблението на стоки и услуги, които не са от първа необходимост
Затегнатият колан на българина здраво стяга примката около малкия и среден бизнес у нас. Политическата несигурност в страната удари здраво потреблението. Хората харчат само за най-необходимото и належащото и се лишават дори и от най-малките екстри. Това пък като бумеранг се връща обратно към икономиката.
Сред секторите, които са най-потърпевши, е туризмът. "Намаляват хората от средна ръка, които си позволяваха да обикалят чужди страни. Ако все пак решат да се запишат за екскурзия, искат евтини оферти - тризвездни хотели, по-икономична програма на разходките и развлеченията. Дори да си позволят удоволствието да ходят по света - правят го съвсем пестеливо и гледат да минат тънко", коментира Джани Шарков, собственик на туроператорската фирма "Евро-Варна" от 1992 г., който е и председател на Варненската асоциация на туристическите агенции /ВАсТА/. Компанията му е единствената, която обслужва и си партнира с Близкия изток и страните от Персийския залив, откъдето води туристи у нас. Според Джани Шарков съставянето на правителство е изключително важно, за да се даде тласък на мащабните инвестиционни проекти, които ще превърнат Варна в истинска морска дестинация. Безвремието при липса на управление на страната и отрасъла, кризата с КТБ, която засегна много фирми и граждани с влогове в нея, изправят бранша пред постоянната заплаха от фалити, развихряне на сивата икономика и работа на черно. Шарков дава за пример една от последните чартърни екскурзии до Родос за туроператори, за която имало голямо намаление в цената, но никой не се записал. "Туризмът, както другите важни отрасли с принос за БВП на страната, иска час по-скоро да се състави правителство и да има свое министерство. Браншът е разединен, работи на автопилот и всеки сам се спасява, а трудностите са много и големи", коментира Шарков.
"За никого не е от полза правителство с хоризонт от една година. Вече месеци наред има несигурност у хората и свиване на потреблението, което неминуемо рефлектира като цяло върху икономиката на страната", казва и хотелиерът Виктор Лучиянов от Добрич. Според него трябва да има ясни политики, които да са оповестени. "Всички искаме да знаем ще се вдигат ли осигурителните прагове или не. Това е само капка в морето от въпроси, които трябва да бъдат ясно обявени", заяви Лучиянов.
Неяснотата около парите от еврофондовете е друго безпокойство на бизнеса. "За нашата фирма от особена важност са еврофондовете. Със спирането им се създадоха известни проблеми. Ние изпълняваме обекти на общините по пътната инфраструктура и спирането на парите по различните програми създава напрежение. Сега заявиха, че ще бъдат възстановени плащанията, но никой не казва и не знае кога", посочи пред "Стандарт" инж. Валентин Зеленченко, изпълнителен директор на "Пътно строителство" АД в Добрич. Той също е на мнение, че е нужно правителство с широк хоризонт, а не за една година.
Според Тошко Няголов - хлебопроизводител от Добрички регион, липсата на власт крие рискове, защото няма кой да защити производителите.
"Купих полски кашкавал за производството си на по-ниска цена, но той не става за работа. В същото време наши млекопреработватели казват, че вносът на евтина стока от страни от ЕС буквално убива тяхното производство, защото цената на нашите производители е по-висока, но и качеството е много по-добро", разказа Няголов. И добавя, че трябва да има ясни политики, които да защитават българското производство, което дава работни места в реалната ни икономика.
Жалват се от банки и нелоялна конкуренция
"Бизнесът в България е болен, а банките в голяма степен са виновни за това", смята предприемачът от Плевен Георги Аспарухов. Той построил и оборудвал предприятие за производство на фуражи край града, но не може да го пусне в експлоатация.
Бизнесменът твърди, че е жертва на вече прекратената практика на банките да отпускат необезпечени кредити. Неправомерно е превърнат в длъжник на крупна финансова институция. Блокиран е достъпът му за финансиране, няма възможност да участва в европроекти.
Георги Аспарухов бил съдружник в предприятие за безалкохолни напитки. Ортакът му изтеглил през 2006 г. от банката кредит от близо 600 хил. лева. За да вземе парите, ипотекирал общ фирмен имот, оценен за над 1 млн. лева. Спрял да обслужва кредита, а банката започнала да си търси парите от Аспарухов с всичките последствия за него. В процеса на разплитане на случая той разбрал, че по същото време друг оценител за друга банка определил стойността на заложения имот на 280 хил. лева. Аспарухов сигнализирал прокуратурата за измама, но го препратили да води гражданско дело.
"Производителят в България е принуден да работи полузаконно", обяснява Георги. Според него няма фирма, която да плаща на 100 % данъци и такси, и да просъществува. Работещите са на ръба на закона, имат лобита и са предупреждавани, когато ще бъдат обект на проверки. Така оцеляват в условия на нелоялна конкуренция.
"Преди за престане да работи фирмата ни, ние взехме кредит, за да приведем производството според условията на ЕС. Това оскъпи продукцията ни. В същото време други производители заливаха пазара с евтина стока, произведена в разрез със стандартите. Държавата не изпълнява ролята си на регулатор", посочи Аспарухов.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
