Забавяне на икономическия растеж през 2022 г. заради изчерпване на ефектите на възстановяването и двойно по-висока инфлация спрямо прогнозираната от правителството предвижда Институтът по икономика и политики (ИИП) към Университета за национално и световно стопанство (УНСС). Третият годишен доклад на изследователското звено прогнозира през тази година растежът на БВП да бъде 3.5%, значително под прогнозираните от правителството (4.8%) в проекта за бюджет, който Народното събрание разглежда (графика 1). Макроикономическата прогноза на ИИП е изготвена въз основа на информация, публикувана до 31 декември 2021 г. При изготвянето й са използвани публични данни на ЕЦБ и МВФ за развитието на глобалната икономика и паричната политика на водещите централни банки.
Прогнозираме растежът на реалния БВП през 2021 г. да възлезе на 4.8%, което ще се определя от положителния принос на вътрешното търсене, докато нетният износ ще допринася отрицателно. От гледна точка на разходите закрайно използване, динамиката на реалния БВП ще се определя от положителния принос на вътрешното търсене, докато нетният износ ще има отрицателен принос. Това ще се дължи напо-големият темп на растеж на вноса спрямо износа на стоки и услуги.
В същото време очакваните положителни развития по отношение на вътрешното търсене отразяват устойчивата динамика на частното потребление презпървите три тримесечия на 2021 г., както и антицикличното въздействие на фискалната политика (по линия на по-високите разходи на правителството за потребление и нетни трансфери към домакинствата). Тъй катопредизвиканият от COVID-19 негативен шок е свързан в по-голяма степен с търсенето спрямо предлагането, предвиждаме през 2021 г. да продължи да се наблюдава отрицателно отклонение на БВП от потенциалното равнище напроизводство, макар и в по-малка степен спрямо 2020 г.
В същото време негативните икономически шокове по отношение на предлагането (свързани с динамиката на енергийните цени) ще ограничават растежа на потенциалния БВП в краткосрочен период.
През 2022 г. предвиждаме растежът на реалния БВП да се забави до 3.5%. Това ще отразява изчерпването на положителните ефекти от възстановяването (ниската база през 2020 г.), както и по-потиснатата динамика на частнотопотребление вследствие на очакваното ускоряване на инфлацията и негативните ефекти от това върху реалния разполагаем доход надомакинствата.
Прогнозираме инвестиционната активност да подкрепя растежа на реалния БВП, което ще се дължи както на частния, така и напубличния сектор. Основните фактори, които ще стимулират инвестиционната активност на фирмите, ще бъдат продължаващата възходяща динамика на търсенето на български стоки от страната и чужбина, свиването на свободния производствен капацитет, подобряването на енергийната ефективност и задълбочаването на демографските проблеми, които предполагат заместване на фактора труд с капитал.
В съответствие с очаквания по-нисък растеж на глобалната търговия и на икономическата активност в еврозоната, която е основен търговски партньор на България, износът на стоки ще се забави спрямо предходната година. По-нисък ще е и темпът на нарастване на износа на услуги, но въпреки това ще остане значителен, с оглед продължаващото възстановяване на международния транспорт и пътувания. Динамиката на вноса на стоки и услуги ще следва тази на компонентите навътрешното търсене и износа. Общият темп на нарастване на вноса ще се забави по-бързо от този на износа, с което нетният износ ще има нисък положителен принос за растежа на реалния БВП.
През 2023 г. прогнозираме растежът на икономиката да се ускори до 4.2%, след което да се забави до 3.4% през 2024 г.
Тази динамика ще се определя най-вече от траекторията на инвестиционната активност в съответствие с техническите допускания за усвояването на средства по Националния план завъзстановяване и устойчивост на България.
Потреблението на домакинствата ще нараства с около 4%, подкрепено от понижението на безработицата, устойчивия растеж на доходите и кредитите.
В същото време растежът наизноса ще следва тенденция към плавно забавяне в съответствие с допусканията за външното търсене. През 2023 г. очакваме икономическата активност да започне да превишава потенциалното равнище на производство, което предполага предприемането на по-значителни мерки за свиването на структурния бюджетен дефицит.
Предвиждаме заетостта да се повиши слабо с 0.1% през 2021 г., тъй като нейното възстановяване продължава да бъде потискано от запазващата се на високи нива икономическа несигурност в условията на пандемия. През 2022-2024 г. очакваме заетостта да нарасне съответно с 0.5%, 0.8%, 0.3%, за което ще допринася преустановяването на негативното влияние на COVID-19 върху икономиката и ефектите от изпълнението на Националния план за възстановяване върху икономическата активност в страната.
Подобряването наикономическата активност в страната през 2021-2024 г. и свързаното с това нарастване на заетостта ще бъде предпоставка за постепенно понижение на коефициента на безработица.
Прогнозираме инфлацията на средногодишна база да се ускори съществено до 11.6% през 2022 г. спрямо 2.9% през 2021 г. За тази динамика ще допринасят всички основни групи, което ще отразява най-вече проявлението на преки и косвени ефекти от по-високите цени на енергийните суровини (електроенергия, природен газ и и петролни продукти). Допусканията за продължаващ растеж на международните цени на храните, както и прогнозираното нарастване на разходите за труд на единица продукция, ще бъдат други фактори с проинфлационно влияние.
В прогнозата е направено техническо допускане за увеличение с между 5% и 10% от средата на годината на регулираните цени за бита на електроенергията, топлоенергията и ВиКуслугите, които са силно зависими от динамиката на цените на енергийнитесуровини.
Съгласно допусканията за преустановяване на възходящата тенденция при цените на петрола и храните на международните пазари, очакваме през 2023-2024 г. да се наблюдава забавяне на средногодишнатаинфлация спрямо 2021 г.
През последните две години от прогнозния хоризонт предвиждаме инфлацията да се определя в по-голяма степен от поскъпването на услугите и нехранителните стоки в условията на растящо вътрешно търсене и засилване на процесите на номинална и реална конвергенция спрямо по-развитите държави в ЕС.
Очакваме глобалната икономика да се повиши с 4.8% през 2021 г. (спрямо спад от −4.7% през 2020 г.), докато растежът на реалния БВП в еврозоната ще бъде в размер на 5.1% (спрямо спад от −6.5% през 2020 г.).
С изчерпване на положителните ефекти от възстановяването, на фискалните стимули, както и със затягането напаричната политика от водещите централни банки, очакваме растежът на глобалната икономическа активност да следва тенденция към плавно забавяне през остатъка от прогнозния хоризонт, достигайки 3.3% през 2024 г.
Прогнозата е изготвена при допускане, че по-съществено усвояване на средствапо Националния план за възстановяване на България ще започне през 2023 г.
Цената на енергията ще продължи да расте
През 2021 г. международната цена на петрола се повиши съществено на годишна база както в долари (69.7%), така и в евро, което се определяше основно от повишеното търсене на суровината в глобален мащаб в съответствие с възстановяването на световната икономика. По отношение на природния газ за Европа повишението на цената беше 5 пъти. В същото време завършената през 2021 г. интеграция на българския пазар на електроенергия „Ден напред“ с този на страните в Югоизточна Европа беше причина цената на електроенергията за стопански потребители в страната да се повиши средно с 2.7 пъти през 2021 г. спрямо 2020 г.
Съгласно допусканията за развитието намеждународната среда, очакваме цените на енергийните продукти в долари и в евро да продължат да следват тенденция към повишение през 2022 г., след което да се наблюдава тенденция към стабилизиране и/или слабо понижение.През 2021 г. беше отчетено поскъпване на международните неенергийни продукти средно с 34.4% в долари. Съгласно допусканията очакваме през 2022 г. тези цени да продължат да нарастват с 5.7% и да се стабилизират презостатъка от прогнозния хоризонт.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
