Несигурността вдигна цените на златото, петролът скочи до 51 долара за барел
Пламен Готев, анализатор в ИП "Бул Тренд Брокеридж" ООД
Изминалата седмица на световните капиталови пазари бе маркирана от отлива на капитали от по-рисковите активи като акциите и повишаването на търсенето на приеманите като по-сигурни висококачествени държавни ценни книжа и златото.
Седмицата започна с положителни изменения за водещите пазари, след като инвеститорите реагираха позитивно на изказването на председателя на Федералния резерв на САЩ Джанет Йелън в понеделник. В него тя изрази като цяло позитивна оценка за американската икономика и потвърди плановете на банката лихвите да бъдат повишавани постепенно, а това бе изтълкувано като сигнал, че няма почти никакъв шанс лихвените проценти да бъдат вдигнати на заседанието на Фед на 14-15 юни. То ще бъде централното събитие за финансовите пазари през следващите дни, но изключително
малко вероятно е предпазливата в своята политика Йелън да прибегне към такъв ход
в навечерието на референдума във Великобритания, който предстои на 23 юни и значително повишава пазарната волатилност.
Други добри новини в първите дни от седмицата бяха ръстът на цената на петрола до 10-месечен връх над нивото от 51 долара за барел, позитивната корекция на ръста на брутния вътрешен продукт в Еврозоната през първото тримесечие на годината до 1.7% на годишна база и по-добрите от очакваното данни за индустриалното производство в Германия.
Във втората половина от седмицата обаче борсовите настроения значително се влошиха като начело на притесненията за инвеститорите стоеше изходът от референдума за излизането на Великобритания от Европейския съюз. Анкетите и проучванията по въпроса показват противоречиви резултати, което означава, че спекулациите и неизвестността се усилват, а повишеният риск води до отлив на капиталите от фондовите пазари.
И други фактори влошиха сентимента на пазарите. В средата на седмицата
Световната банка снижи прогнозата си за световния икономически растеж
през 2016 и 2017 година до съответно 2.4% и 2.8%, спрямо прогнозираните през през януари 2.9% и 3.1%. Причините за това са мудният растеж на развитите икономики, ниските цени на суровините и слабата световна търговия. В четвъртък председателят на Европейската централна банка Марио Драги пък изрази притесненията си от забавения растеж в Еврозоната и липсата на структурни реформи, които са необходими в допълнение на прилаганата от банката парична политика.
Всичко това
доведе до резки понижения на европейските фондови пазари
в последните дни от седмицата. Регионалният индекс STOXX Europe 600, както и немският DAX 30 и френският CAC 40 отстъпват с по около 2.5% за последните пет сесии, формирайки второто си поредно седмично понижение.
В противоположната посока се насочиха държавните облигации, доходността по част от които е рекордно ниска. Доходността по немските 10-годишни държавни ценни книжа достигна рекордно ниско ниво от 0.01%. Исторически минимуми отбелязват още и доходностите по японските, британските и швейцарските 10-годишни правителствени облигации. Доходността по американските 10-годишни ДЦК достигна до най-ниската си стойност от февруари насам при 1.64%.
Освен високия риск на фондовите пазари за поскъпването на облигациите спомага и програмата за "количествени улеснения" на Европейската централна банка, по която от тази седмица банката започна да изкупува, освен правителствени, също така и корпоративни облигации.
Сред добре представящите се активи беше и златото, което традиционно се счита за убежище и печели от несигурността на пазарите. Тази седмица жълтият метал скача с 2.5% до цена от 1274 долара за тройунция.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
