- Изтеклите в чужбина "мозъци" и "мускули" вече липсват чувствително в националната икономика
- Известна журналистка издаде в книга изповедта на 50 наши сънародници зад граница
"Втората България". Под това заглавие известната журналистка Милена Димитрова, автор на десет книги, поглежда в света над два милиона българи, които се откъснаха от корените си след 1989 г. Книга-та й разкрива 50 лични истории на българи емигранти в Канада, Дания, Китай, САЩ, Украйна и ред други страни. И анализира приликите с миграцията от нашите земи към Украйна, Аржентина, Щатите преди по-вече от век. Всяко семейство, всяка махала, всеки град, всяко село, всяка социална прослойка, всяка професия се изля извън границите на България, казва авторът Милена Димитрова. И допълва: "Тези хора не бягат от добро, но като че ли България не ги чува или не си дава адекватна сметка какво причини този огромен излив - милиони хора да не бъдат там, където са родени, да бъдат изтръгнати от корените си." Написах тази книга, защото не искам полуграмотни политици да започнат да изучават чуждестранния опит и добри практики как да се грижим за диаспората си, а с ум и сърце да помислим за тези наши род-нини, споделя още Димитрова. Оставих 50 души да говорят това, което мислят. Защото нашите политици не ги чуват, не чуват техните гласове. А всяка история е прекалено лична и в същото време тя е и нацио-нална кауза, убедена е журналистката, която обобщава: Като че ли без война сме се докарали да сме по-ловин народ. Милена Димитрова е отличена с наградата "Златен век" за принос към българската култура, както и със "Златно перо" на СБЖ. Носител е и на международната медийна награда на SEEMO и д-р Ерхард Бу-сек "За по-добро разбирателство в Югоизточна Европа". Специализирала е в Университета в град Колум-бия в американския щат Мисури, работила е осем години в Белгия и има представа от първа ръка какво се случва с българите по света. "Стандарт" публикува откъс от "Втората България". В следващите броеве ще намерите и изповедта на няколко наши сънародници.
Тази книга няма край.
Началото й е сложено отдавна, едновременно и непоследователно във всички посоки на света. В на-ше време българската диаспора е акцент в обществените нагласи и заобикалянето му не го прави неви-дим. Исторически емиграцията е била и заклеймявана, и признавана, и възприемана за съвместима с об-щочовешкото право на избор. Съобразяват се с нея не толкова от човеколюбие, а защото чувствително променя демографската ситуация. У нас изтеклите в чужбина "мозъци" и "мускули" вече липсват чув-ствително в националната икономика и само силните на деня изостават да нагодят управленските си ре-акции спрямо българите в чужбина.
Инстинктът на журналистите вкарва сърцераздирщи истории за сънародници извън България във все-кидневния поток на новините, но и медиите като политиците закъсняват да сглобят цялата картина. Слу-чайно или гузно, от нея
остават премълчани важни неща
Като например равноправието на българите по света и в България, ще се съгласите ли?
Трябваше да избухне корупционен скандал с удостоверенията за български произход в края на 2018 г., за да се чуе как държавните власти са си разделили отговорностите за сънародниците ни извън граници-те. На практика диаспората не е първа грижа на изпълнителната власт, а в законодателната правомощия-та са делегирани любезно и с веща имитация на грижа. В името на плурализма управлението на полити-ките за българите в чужбина е единствената комисия, поверена на парламентарната партия с най-много фармацевти, която обаче няма досег до командните лостове в републиката. Патриотично настроените депутати усърдно опазват гласните и негласните коалиционни споразумения и ревностно бдят да се спазват обтекаемите механизми как да се вадят удостоверения за български произход.
Далеч от общественото внимание седят два тревожни статистически факта, които пряко засягат бълга-рите в чужбина. Единият факт е, че няма статистически точна и ясна представа колко точно са те и караме така с десетилетия наред. Като последица - и без визия, и без адекватна държавна намеса, и без финанси за укрепването на връзката на българите с България. Вторият факт се отнася до изкривената структура на националната икономика, повлияна от излива на емигранти - което на всяко правителство му е неу-добно да признае. Практически няма семейство в България, което да не е изпратило близки зад граница - студенти, пре-подаватели, строители, болногледачи, музиканти, градинари, шофьори. Заплатите в България изостанаха толкова от конкуренцията в чужбина, че се
обрули човешкият капитал и в интелектуалния, и в черно-работническия труд
Опустяват регионите, западнали от безработица. Към "проверени" държави се изнасят цели махали, целево ориентирани към 20 - 30 пъти по-големите детски надбавки. И последното нещо, за което се за-мислят хората, е репутацията на България.
В официалния дискурс за българите в чужбина все още господстват мантрите, че емиграцията се дели на "историческа" и "икономическа", на Запад и на Изток, на потомствена и активна, на "стара" и "нова". Сякаш разделенията може да прикрият обстоятелствата, неудобни за редица власти! Трябваше римският папа Франциск да дойде в София и да удари и тази камбана: "България е изправена пред последствията от емиграцията през последните десетилетия на повече от два милиона нейни съграждани, търсещи въз-можности за работа". При историческото си посещение в София през май 2019 г. папата препоръча на "управниците на тази държава" да се стремят да създадат условия, така че особено младите да не са принудени да емигрират".
Да се нарекат нещата с истинските им имена и да се представят такива, каквито са, от първо лице е са-мо една от основателните причини да бъдем откровени за българите в чужбина. Тази книга представя петдесет разговора от първо лице единствено число, в които има много пластове.
Няма табута, нито захаросване
Личният избор така се преплита и с националните достойнства, че лъсва връзката между съдбата на отделния човек и геостратегическите интереси и фактори. Всеки има право да търси щастието си по света. Особеното обвързване на индивидуалното и колективното вече се е превърнало в белег за историята на нашето време.
Хората тръгват за по-добро, а не от добро. Обаче при тези, които остават, драстично намаляват лека-рите и медицинските сестри в болниците. Медиците ни си намират достойно платена работа в Германия, Франция или другаде по света. А болниците в Северозападна и Южна България затварят поради систем-но забавени възнаграждения и разчитат на фелдшери и знахари от Сирия, които впрочем са вълни от друга миграция.
Една от амбициозните работодателски организации - Асоциацията на индустриалния капитал в Бълга-рия - се беше заела да изчисли колко са преките загуби у нас от изтичането на мозъци и работна сила. Един милион души са активните на пазара на труда български емигранти към май 2018 г. според Асоциа-цията. Тя разграничава гастарбайтерите от квалифицираните умове и приема, че 30% от емигрантите ни са дипломирани магистри и конвертируеми специалисти, а 50% са със средно образование.
Само за висшето и за средното образование на този цял милион кадри
държавата е изразходвала почти 25 милиарда лева
през последните трийсетина години, по-точно 24 660 000 000 лева, пресметнаха експертите от Асоци-ацията. Сумата е съизмерима с консолидирания държавен дълг на България, който към същия момент е бил 25 063 690 000, пише на 8 май 2018 г. вестник "Стандарт". Дали хората бягат от геноцид, от недоимък, заради банковата несигурност, или заради зле функциониращото национално стопанство, резултатите са същите: миграция, галопиращи темпове на обезлюдяване и обезкървяване на българите в България.
Държавата е в дълг, закъснява с грижите си към толкова видим процент от населението. Тя върти ко-рабния си рул цели трийсет години след прехода от социализъм към пазарните механизми, без да пог-лежда колко много сънародници не се оказват на същия борд до нас. От време на време ни сепва статис-тическа информация, че вече не сме осем милиона души, че населението падна под седем милиона и че само след десет години ще останат по-малко от четири милиона българи в България.
Стопяваме се. "Заличава се родът ни." И пак не обръщаме внимание!...
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
