Рашко Младенов получи юбилейния си подарък в аванс – известният актьор стана служебен министър на културата на връх 70-ия си рожден ден. Така от щастлив пенсионер се превърна в администратор. Той за пети път се нагърбва с ролята на началник на бюро, който противно на разточително-артистичната си природа ще трябва да влезе в досадно-чиновническите рамки на протокола и бюджета – без да броим напоителния организационен опит от "Аполония". През 1989-а Рашко създаде "Ателие 313" – студийна формация, в която събра младоците, мечтаещи за мюзикъл като по света. Те пееха, танцуваха и свиреха като на кино – в онези първи месеци на така наречената демокрация, когато политиката бавно, но сигурно се промъкваше на другите сцени и влачеше след себе си скуката, а голямото шоу беше по площадите. Направиха страхотен спектакъл – "Фиеста", режисиран от чудесната Мила Искренова. Беше истинско събитие в НДК – разчупено, разкрепостено, готино. И, естествено, нещо се случи – и, естествено, ставаше дума за пари. Общината в "Красна поляна" имаше някакви ангажименти. Финикийските значи обаче не стигаха и "313" се трансформира в група от кукловоди. Шефството на Рашко в три театъра със сигурност е от двусмислените периоди в кариерата му. Почти две петилетки беше начело на Сатирата – крайно противоречиви като случки и емоции. Тогава той седна в горещия стол с идеята да реформира, да модернизира. Преди него Илия Добрев се беше пробвал – но като прекалено деликатен и чувствителен човек, бързо се отказа да раздава правосъдие и да търси финансова справедливост за обеднелите жреци на изкуството. Годината беше 1997-а. Младенов рече "Има място за всеки, на няма запазени места" и върху главата на комиците се стовари нова "нежна" революция. Тогава той разказа, че от него е поискано да пенсионира всеки, който е навършил съответната възраст - Георги Калоянчев, Никола Анастасов, Стоянка Мутафова, Невена Коканова, Мариана Аламанчева, Димитър Манчев, Васил Попов... Пълен ад! Нещо като "чистката" в Народния, когато бяха освободени най-големите. Само че Рашко се изхитри - подписа граждански договори със звездите. На "Стефан Караджа" се трудеха 80 човека, а Рашко трябваше да съкрати поне 20 от тях. Няколко души с имена останаха извън играта по различни причини. Малко хора могат да кажат как е било вътре в трупата, но отвън, в информациите, които достигаха до медиите, действията на Рашко в повечето случаи изглеждаха логични за безумната икономическа среда, в която се редяха премиерите.
Младенов поведе и русенската трупа към слава и боксофиси. Неотдавна и за кратко се развъртя и в Благоевград. Докато всичко това течеше във времето като полуекшън и като полудрама, Рашко направи две впечатляващи изпълнения в типичния си стил. В "Последен квартет" той е в компанията на други актьори фанатици на нотите. Двама от тях са неговите "рашковци" от "Аполонията" – човекът-контрабас Валентин Ганев и срасналата се от 5-годишна с цигулката Йорданка Стефанова. Четвъртият в агитката е младият Стоян Младенов с диплома от Музикалното като самия Рашко. Десислава Шпатова ги режисира като копродукция между "Сфумато" и Враца. Тук обаче Рашко е виолончелист. Всички свирят на живо, при това Бетовен – невероятно добре за зрителите, които ги слушат за първи път и не знаят с кого си имат работа, и също толкова наслаждаващо за останалите в залата, били винаги наясно с всичките им таланти. Заслугата е и на Косьо Цеков от ФСБ, който направи специални аранжименти. Тъкмо с него се подвизава Младенов в "Ла" - нещо като автобиография, нещо като изповед, нещо като носталгия. Рашко периодично споменава, че се кани да пише книга за бурния си живот под прожекторите и извън светлината им. Но засега е извадил етюди от CV-то си и ги е превърнал в качествена драматургия с благословията на пловдивския театър. Разбира се, всичко е обилно полято с много музика - от Бах до Гершуин и от Моцарт до ФСБ. Не липсват и забавни разкази от легендарната кариера на Косьо Цеков. Двамата имат обща история от много лета насам: наследници са на Кузман Шапкарев и братя Миладинови, ходят при една и съща учителка по пиано - Лидия Кутева, а като порасват, Косьо се жени за поетесата Живка Шопова, първа братовчедка на Рашко. Всъщност и в двата рода на Рашко е пълно с музиканти. Негов вуйчо е прочутият детски композитор Михаил Шопов, а сред чичовците му е елитният оперен певец Милен Паунов, който излиза с Николай Гяуров в "Борис Годунов" под палката на великия Херберт фон Караян.
Майка му го кара да свири с часове
Рашко свири като луд от най-ранна детска възраст на пианото. Майка му, която е професионална пианистка, е категорична, че той трябва да тръгне по нейния път. Още повече че тя е загърбила кариерата си, за да се отдаде тотално на семейството. Меглена Караламбова и Виктор Чучков-баща са другите тийнейджъри, които не пропускат частните уроци. Рашко продължава епопеята при самия Андрей Стоянов, брат на Веселин Стоянов и един от най-забележителните майстори на клавишите. В Музикалното училище овладява изкуството на рояла и на бохемството – като истински фен на Ярослав Хашек и неговия "Швейк". В казармата тормози фините си пръсти в някакъв танк в Грудово. Пиано няма в радиус от десетки километри. И понеже тогава за кандидатстване във висше учебно заведение на горките войници им се полагаше отпуска, Рашко решава да се възползва – в Консерваторията няма как, тъй като 20 месеца не е сядал да свири. Остава ВИТИЗ. А и баща му е актьор – "старият" Любомир Младенов, когото помним от театър "София". Бъдещият служебен министър на културата се явява на всички кръгове в не особено естетска форма – 96 килограма, постигнати с вредна и калорична храна в родната казарма в резултат на люти нерви. Попада в класа на Желчо Мандаджиев. Професорът му запалва фитила и отровата окончателно се настанява в ДНК-то на Рашко. Майка му, естествено, страда и той й обещава, че ще кандидатства в Консерваторията, след като се усети готов за подобно изпитание. В един от часовете обаче се появява приятно наквасен с няколко чаши алкохол от поредната сбирка в Унгарския ресторант отсреща. И му пускат "уволнение". След поредица от совалки в обяснителен режим от горе до долу и обратно, го връщат на сцената. Но Мандаджиев продължава да го "тормози" – докато в четвърти курс не му пише петица. Междувременно в Академията като асистент влиза Коко Азарян. Малко преди да завърши, бързо вталеният Рашко на един 8 декември се залюбва с Грети – ученичка по режисура на страховития професор Филип Филипов, който години наред коли и беси из цялата "Раковска" и половин България. Женят се три месеца по-късно, като булката по стар патриархален и любовен български обичай приема фамилията на младоженеца. Именно с нея Маргарита Младенова десетилетия наред се разписва като една от най-известните режисьорки не само в България. Тогава, в началото, новоизлюпените съпрузи работят в Русе, където след много време Рашко ще се завърне като директор.
Дебютира като секач на глави в "Ричард III"
През славната русенска епоха, в която железният Васил Попилиев е директор на театъра, там поставят Красимир Спасов, Слави Шкаров, Петър Александров... Рашко дебютира край Дунав като втори убиец в "Ричард III". Сече глави, та пушек се вдига и кръв се лее – осигурена от специалните ефекти на Киноцентъра. Но местните партийни феодали са потресени и Рашко се сблъсква с първата по-значима цензура в актьорстването си. Палавият режисьор Слави Шкаров на мига се превръща в персона нон грата. Русе ври и кипи, когато пристига Негово величество Леон Даниел. Но, колкото и да е странно, не говори за театър, а за кино. Вика Рашко за главна роля във филма му "На чисто" – заедно с Георги Новаков, Ицко Финци, Филип Трифонов и Иван Андонов. Лентата не вижда бял свят – маститите разбирачи на изкуство с партиен билет я обявяват за антисоциалистическа. Така Рашко за втори път попада под ударите на цензурата. Но пък след това му тръгва – Красимир Спасов го разпределя в „Престъпление и наказание" – като Разколников, разбира се. Големият успех ги отвежда чак в столицата – и Николина Томанова го кани в щата на театър "София". Грети пък се представя на нашенския "Бродуей" със "С любовта шега не бива" на Мюсе – също безусловен триумф. В този спектакъл Рашко се развихря и като музикант. Резултатът – канят я в Сатирата.
Синът му вика "батко", дъщерите – "чичо"
След като Грети ражда Любчо, бързо става ясно, че нито тя, нито Рашко могат да излязат в отпуск по "майчинство" или "бащинство". Така Любомир Младенов-внук е командирован в София – в сигурните обятия на баба си и дядо си, на когото повтаря името. Когато на 3 го водят при родителите му в Русе, вика на Рашко "батко". В едни по-късни години Младенов започва тайна любов със Сашка Братанова – една от най-добрите актриси в поне 20 качествени родни продукции. Но не иска да се разделя и с Грети. Положението става още по-напечено, когато Сашка ражда близначките Надежда и Вяра. Известно време те наричат баща си "чичо". Рашко все пак се развежда, но не се жени за майката на дъщерите си. Днес синът му Любчо е режисьор, Надя стана световен шампион по шотокан карате, кара мотоциклет и завърши философия в Софийския универнситет "Свети Климент Охридски", а Вяра е педагог по образование. Двете млади дами работят в престижни международни компании, тъй като владеят по три езика и са отлично възпитани.
Уникалните концерти с Бинев, Ицко и Адама
По едно време през миналия век из София се говореше само за концертите на Николай Бинев, Ицко Финци, Тодор Колев и Рашко Младенов. Нямаше друго подобно зрелище с толкова безусловна музикална и актьорска първа класа. Четиримата бяха изумително добри – всеки в своята палитра и интерпретация, но обединени от перфектния си артистизъм. Направиха 25 издания със симфоничния оркестър на БНР. Наричаха ги "Първоаприлски концерти" – безподобен микс от класически произведения. Беше толкова атрактивно, че ако се случваше днес, никой нямаше да зяпа и да цъка в смартфона си. Защото умът би бил на сцената. Рашко и Ицко Финци запалиха фитила и в театър "София", където превърнаха "Риголето" в прекрасен спектакъл.
Снима по кораби и дворци
Независимо, че открай време натиска до край педала на газта в театъра като актьор, режисьор и композитор - пише и музиката за 23 спектакъла, Рашко има поне 25 роли в киното. За "Виза за океана" стига до Нигерия с кораб. Докато продължава пътешествието, стават много близки с Антон Горчев. Само че, както разказва Рашко пред "Гласове", стигат само до брега на Нигерия – нямат разрешително да снимат. Докато плават, удрят и доста кадри на кораба. Неслучайно в международните им паспорти пише, че са "параходни работници".
Затова пък Рашко акостира в Андалусия и успява да се наслади на уникалните градини на двореца "Алхамбра" в Гранада, докато камерите се въртят за "Константин-Кирил Философ". В каста има още трима баш престижни мачовци – самият Васил Михайлов, незабравимият Лъчо Стоянов и красивият художник Митко Ташев, който някога изваждаше от ритъм женските сърца като Рафе Клинче в "Преспанските камбани". По-"строгите" са Руси Чанев, Марин Янев, Наум Шопов, Георги Черкелов, Николай Бинев, Велко Кънев, Антон Радичев. Обикалят сума ти държави – мегапродукцията е за 1300 години от създаването на българската държава и никой не жали парите. Мощна част от сагата се осъществява в прочутото чешко студио „Барандов". Там Рашко се запознава с Иржи Менцел, с когото по-късно ще станат приятели покрай спектаклите на оскаровия притежател в софийската Сатира. След ботаническите градини в дворците на Балчик и Гранада, продължават действието в Тбилиси.
Поти се в Мексико сити
След като напуска Малък градски театър "Зад канала" – говори се, че е кръстосал концептуална шпага със стария си приятел Руси Чанев, Рашко се озовава на другия край на света – в Мексико сити. Годината е 1994-а. Няма какво да губи. И става даскал в частно Училище по изкуства в столицата на южноамериканската държава. Урежда го негова приятелка от тийнейджърските години в Музикалното. Рашко известно време бачкал с илюзията, че ще може да прави и театър. Но уви! И се завърнал в родината.
Армен Джигарханян му подарява спектакъл
С Армен Джигарханян са авери от времето, когато снимат заедно в Пловдив „Слънчев удар" по пиесата на Георги Джагаров „Тази малка земя". Забележителният арменец отива да поставя в Русе, докато Рашко е директор. При това – без хонорар. Като подарък за стария боен другар. Дори сам си купува билетите за самолета и си плаща хотела. После кани Рашко да режисира "Януари" в Москва, макар че не се стига до премиера поради административни причини. Постсъветската връзка на Младенов продължава, когато той отива да работи три години в Културния ни център в руската столица.
Купоните у Домна и Николай
Купоните в дома на Николай Бинев и Домна Ганева са със статут на институция. В един период от историята на този филиал на Младежкия театър, който днес носи името на великия актьор, ключ от апартамента срещу предишния Френски институт имат 300 души. Рашко Младенов е сред тях. Две от първите дами на съсловието, Жана Стоянович и Илка Зафирова, са сред най-големите му приятелки. А сред най-прекрасните му сценични и душевни партньорки е и Катя Паскалева – в "Царството земно" и в "Звезди" бяха наистина много добри.
Влиза в ателието на Кристо и Жан-Клод
В предишната епоха, когато театралните трупи бая обикаляха световните сцени "на държавни разноски", в Младежкия си организират екскурзия до Ню Йорк. Главният логист и стратег на културната програма, естествено, е Анани Явашев – братът на Кристо. Световният авангардист пък кани 7 души във владенията си, разказва Рашко пред "Гласове". Късметлиите са Жана Стоянович – вече установила отлични светско-приятелски връзки с Жан-Клод, Николай Бинев, Домна Ганева, Васил Димитров, Николай Стефанов, Роксена Кирчева и Рашко. Поканата е за 70 минути – толкова е свободното време на култовата арт двойка. Но през това време Кристо им показва всичко, що е изложено по стените и е аранжирано из огромното пространство на бившия склад. Актьорите от Младежкия са първите българи извън обкръжението на Кристо, които виждат проекта за Портите в Сентръл парк. В Ню Йорк попадат и в дома на Августин Пейчинов, който пък ги кани в един от ресторантите си от благодарност, че са донесли два козунака от майка му в София.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
