- По-добре е да оставим организма си на собствената му мъдрост
- Токсините не се трупат в организма, а тези, които все пак го правят, няма как да бъдат изчистени с препоръчваните средства
Д-р Жеко Найчов завършва медицина в София през 2006 г. Постъпва на работа като ординатор в клиниката по сърдечна и съдова хирургия на МБАЛ "Лозенец", където работи и до днес. През 2009 г. заминава за Япония като редовен докторант в катедрата по хирургия към Хирошимския университет, където защитава докторска степен. След завръщането си в България през 2013 г. става хоноруван асистент към катедрата по хирургия към Медицинския факултет на Софийски университет "Св. Климент Охридски". Участва в различни образователни и научни проекти в България и чужбина. Извън областта на хирургията научните му интереси са свързани с изследвания върху лечебните възможности на различни лекарствени растения.
Всяка седмица д-р Найчов отговаря на въпросите на читателите на "Стандарт". Пишете ни на адрес: [email protected]
Когато чуя за детокс, обзема ме същото усещане, както когато някой драска с нокти по мокра ламарина. То е онова особено настръхване, описано със самобитната българска дума "скомина".
Ако помолите хората, които рекламират детоксикиращи процедури, да посочат поименно поне един токсин, от който е така необходимо да се пречистим, обикновено те продължават да говорят общи приказки, без да се достигне до конкретика.
В човешкия организъм действително постъпват и се образуват множество вещества, които бихме нарекли по този начин. Неправилно е обаче да се смята, че в здравия организъм те се натрупват, а още по-погрешно е очакването, че можем да ги изчистим с помощта на повечето предлагани средства.
Какво изобщо се случва с едно вещество, попаднало в човешкото тяло?
Възможните сценарии не са чак толкова много. Разгражда се, изхвърля се, употребява се, напада се или се изолира, като съществуват и комбинации между изброените. Например, при разграждането някои от продуктите биват употребени, други - изхвърлени. Важното в случая е, че тялото се стреми да запази постоянството на своята структура и функции, или казано с други думи - своето здраве.
Целта на разграждането може да бъде добив на енергия, обезвреждане или употребяване за структурни нужди. С това, което нарекох "нападение", общо взето описвам възникването на имунна реакция, както е при алергиите. А изолирането се случва не толкова с вещества, колкото с частици или чужди тела. Натрапникът остава на мястото, където е попаднал, или се транспортира до близките лимфни възли, но във всички случаи остава "опакован" по сигурен начин. Пример за това е случващото се с мастилото в татуировките или с така нашумелите напоследък фини прахови частици, които вдишваме.
По отношение на токсините можем да кажем, че това са вещества, които в лесно постижими дози и време на въздействие могат да доведат до
нарушаване на нормалните функции на организма
Те произхождат от два основни източника: отвън и отвътре. Много от токсините, идващи отвън, са естествена част от храната. Могат да се съдържат в самата нея или да се образуват по време на храносмилането. Други са продукт на жизнената дейност на микробите, причинители на инфекциозни заболявания.
Нашият собствен метаболизъм също произвежда доста отрови. Те могат да бъдат отпадни продукти от обмяната на веществата или да се изработват в хода на инфекциозни заболявания.
Независимо от техния произход, организмът се справя с тези вещества по един и същи начин. Изхвърля ги, като преди това често ги модифицира, когато това е необходимо. Основните органи, заети с това, са бъбреците и черният дроб, в по-малка степен - червата, белият дроб и кожата.
Почти всички водоразтворими вещества с достатъчно малка молекула се филтрират през бъбреците. Тези, които са по-агресивни, не се разтварят добре във вода, имат твърде големи молекули или по някаква друга причина не минават добре през бъбреците, обикновено биват модифицирани.
Този процес се извършва в черния дроб
и включва няколко възможни реакции. Разпространен начин е веществото да се свърже с глюкуронова киселина. Това повишава значително разтворимостта във вода и в много случаи деактивира отровите. Така те се излъчват с жлъчния сок или бъбреците.
С риск големи групи от населението да ми се разсърдят, ще спомена следния широко пренебрегван факт: растенията са отровни. Причината животните и човекът изобщо да могат да ги ядат се състои в това, че съществуват ефективни системи за обезвреждане на веществата, които се съдържат в тях. Централно място сред тях заемат цитохромите Р450. Това е голяма група ензими, отговорни за разграждането на повечето погълнати от нас отрови така, че те изобщо не преминават отвъд черния дроб. Това се дължи и на особената структура на чревното кръвоснабдяване. Цялата венозна кръв, която носи всмуканите от червата вещества, се събира от порталната вена и първо преминава през черния дроб, където веществата се сортират, обработват и подготвят за по-нататъшно усвояване. Така токсините, идващи от храната или от бактериите в червата, биват задържани и преработени.
Подобна е съдбата и на нежеланите вещества, които се образуват вследствие на нормалните процеси в организма. Стига тяхното производство да не е патологично повишено или елиминирането им затруднено, ние дори не усещаме тяхното присъствие.
Те изчезват тихомълком
вследствие на описаните по-горе процеси.
Все пак, една малка група отровни вещества не се излъчват от организма или това става много бавно и трудно. Такива са например тежките метали. Те остават здраво свързани със структурите на тялото и не е възможно да се преработят или изхвърлят по естествен начин. Подобен е случаят и с чуждите тела. Организмът се старае колкото може да ги изолира, за да не му пречат, и ако те не се намират на твърде ключово място, стратегията е успешна.
Нека сега да се върнем на темата за "детокса". В повечето случаи препоръчваните методи са колкото безобидни, толкова и безсмислени. Токсините, както бе казано по-горе, не се трупат в организма, а тези, които все пак го правят, няма как да бъдат изчистени с препоръчваните средства.
Част от рекламираните продукти имат диуретичен ефект. Това е логично. Множество токсини действително се излъчват през бъбреците. Работата е там, че увеличаването на диурезата няма да доведе до по-голямо излъчване на токсини, освен ако не е придружена от
по-голям прием на течности
А при по-голям прием на течност един здрав човек ще си увеличи пропорционално диурезата дори и без диуретици.
Друга част от продуктите целят "засилване на черния дроб". Добре. Все пак, повечето токсини се обезвреждат именно там. Ако не става дума за нещо наистина прекалено или погрешно, няма проблем с това да се пият хепатопротектори и жлъчогонни средства, стига човекът да няма камъни в жлъчния мехур.
Що се отнася до тежките метали, тях каквото и да ги правим, трудно ще ги изкараме от организма. Те нямат естествен път за извеждане. Принципният подход е с хелатори - вещества, способни да ги докарат до разтворимо състояние. Това обаче може да бъде твърде опасно, тъй като разтворимите им комплекси понякога са в пъти по-активни отрови и могат да направят много поразии преди да са напуснали тялото.
Някой би си помислил, че поне на теория много по-голям смисъл би имало от засилване на системата цитохом Р450. Това е всъщност много лесно. Съществуват доста обикновени вещества, които повишават активността на цитохромите Р450. При хора, при които по една или друга причина тази система е по-активна, обезвреждането на всички вещества, които минават през нея, е много по-бързо и ефективно. Това на пръв поглед изглежда чудесно, но съм длъжен да обърна внимание на някои опасности. Например, ако човек приеме лекарство, което се метаболизира по този начин, може да се случи следното: то може да се неутрализира много бързо и
тогава обичайните дози няма да подействат
В обратния случай, когато приеманото вещество се очаква да се активира в черния дроб, ще се получи твърде силен ефект или дори отравяне. Май все пак е по-добре да оставим организма си на собствената му мъдрост.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
