Понеделник,

Близо 2 милиона българи са без зъби

От: Стела Стоянова -
A
A
A

Доктор Николай Шарков е председател на Българския зъболекарски съюз и преподавател във Факултета по дентална медицина на Медицински университет - София. "Стандарт" разговаря с него за това, как българинът пази денталното си здраве, достигат ли ни стоматолози и колко точно българи са останали без зъби

-----------
- Д-р Шарков, държавата отпуска допълнителни средства в размер на 12 на сто за зъболечение. За какво ще отидат те?
- Тази сума не е 12 на сто от бюджета ни. На практика тя ще покрие просто увеличените цени за лекарства и лечение. Ние качихме стойностите на задължителните услуги по задължителното дентално здравно осигуряване. Бюджетът ни е увеличен за миналата година само с 10 милиона. И той засяга най-важното - поставяне на протези на тотално обеззъбените хора. Става дума за българите на възраст над 65 години, които не са никак малко. За съжаление, не можем да разширим възрастта поради малкия бюджет, който ни бе отпуснат. Обеззъбяването у нас е сериазен проблем - у нас сериозно обеззъбени са всички хора над 35-40 години, а тотално обеззъбени са около два милиона българи до 60 години.


До 1989 година имаше някаква профилактика, която след това изчезна. По-късно бе въведена една профилактика на Министерство на здравеопазването, която цели да изгради ново поколение с нов начин на мислене. И постепенно виждаме покачване на здравната култура. Когато се направи профилактика на децата, то обект на цялата тази профилактике са и родителите, а дори и бабите и дядовците. Смятам, че при тези условия, при които работи програмата за профилактика, България ще постигне цели, които постигнаха и скандинавските държави. Но при тях подобни похвати действаха в продължение на 40 години. При нас предстои честване на ден на оралното здраве, което ще стане на 20 март. Надявам се младите хора да се ориентират. И тук бих искал да кажа на родителите: "Първо се погрижете за  здравето на децата". При нас излиза, че обществото е длъжно да се грижи за здравето на децата, което е неправилно. Много висок процент от учениците имат проблеми с венците, заради които насочихме и кампания, свързана с профилактиката в тази сфера.

- Доколкото знам, здравната каса покрива минимален пакет при лечението на зъбни заболявания...

- Здравната каса покрива три пломби или три екстракции. Пациентът доплаща четири лева. Но не се покрива от здравната каса лечението на усложненията. А това би трябвало да се промени. 

- Критиката е, че касата покрива амалгамни пломби..

- Амалгамата на този етап е един от много добрите варианти за лечение. Аз лично съм участвал в преговорите за това как трябва да бъде използвана тя. Критиката към нея е, че е неестетична, но тя не провокира заболявания. В момента десетки организации се ориентират към създаването на нови материали в областта на лечението на зъби. Естествено, има
инструкция, че амалгамата трябва да бъде в капсулована форма, както и да не се използва при деца, бременни и кърмачки. В момента масово се говори да се откажем от амалгамата, но аз не смятам, че това е необходимо. Е, България вече е една крачка напред.
Хубавото, което успяхме да извоюваме е, че нашите пациенти не са закрепостени, като тези на общопрактикуващите лекари. Те имат правото и възможността да сменят личния зъболекар по всяко време. Ако не са доволни от един колега, могат по всяко време да отидат при друг колега. Това успяхме да го отвоюваме още преди време, за сметка на общопрактикуващите лекари, които се сменят два пъти в годината.

- До каква степен е покрита страната със зъболекари?

- Парадоксът е, че в големите градове има прекалено много зъболекари, падат се по един на 300 души. Имаме струпване на лекари по дентална медицина в университетските градове-София, Пловдив, Плевен. Когато младите хора завършат, големият град привлича. Но напоследък забелязваме и още една тенденция, - има скрита безработица сред лекарите по дентална медицина. Ние произвеждаме повече зъболекари, отколкото са необходими на България. В момента има хора, които имат по 300 пациенти. Навремето имаше един негласен стандарт, че един зъболекар трябва да има 1200 пациенти, за да може да оцелее. Ние инвестираме от А до Я в нашата практика, включително чрез банкови заеми, за да можем да докараме до една дентална клиника, която никак не е евтина. А поддръжката й е още по-скъпа. И какво се получава -  в райони, където имаме по-малко зъболекари, като Разград, Силистра, Търговище, колегите се преориентират и отиват да отклият практики там. Там, където има хора, там ще има и зъболекари. Но аз виждам и друга тенденция - все повече млади хора предпочитат да бъдат наети в клиники, за да не инвестират в собствени кабинети. Защото изискванията за кабинетите са много големи - един  кабинет не е само слушалка и чукче. 

- Какви заболявания могат да очакват хората, които останат без зъби?

- Заболяванията, свързани с устната кухина, са прекалено много. Най-малкото е, че по този начин се получават тапи от ушна кал и не можеш да чуваш. Може да има частично обезкосмяване или заболявания на кожата. Много често заболяванията в устата водят до инфекциозни заболявания на сърцето - на миокарда, на перикарда, както и на ставите. Има данни, че заради заболявания в устната кухина може да се стигне до ракови заболявания на панкреаса. Да не говорим за всякакви видове стомашни болести. Виждате, че здравето на устата е неделима част от общото здраве на индивида.

Коментари

Сортирай по: Новите първо

Препоръчани новини

Валутни курсове

По курса на БНБ
Валута Лева (BGN) Обратен курс за 1 лев
CHF 1.70725 0.585737
GBP 2.24388 0.445657
USD 1.71204 0.584099
Виж всички