Нови данни за състоянието и развитието на правния ред в България, която стартира през 2010 г. бяха представени днес от Юридически барометър, който се реализира от сдружение Център за правни инициативи. Ръководител на екипа е проф. Даниел Вълчев.
Ето и по-важните акценти от дискусията.
1. ЗАКОНОДАТЕЛНА ДЕЙНОСТ
В рамките на изследването на Юридически барометър се наложиха трайни и категорични изводи за нестабилност и непредвидимост на българския правен ред поради многобройни, чести и нерядко хаотични промени в нормативните актове. Настоящият анализ потвърждава за пореден път тези заключения. Те в голяма степен обобщават законодателната дейност на всички предходни народни събрания, откакто Юридически барометър започна да извършва своето наблюдение, и тази закономерност се отнася напълно и за началото на мандата на 44-то Народно събрание.
• През периода юли-декември 2017 г. са обнародвани 64 закона или средно между 10 и 11 закона месечно. От тях: 5 нови, 46 закона за изменение и допълнение (ЗИД) и 13 ратификации.
• Близо 70% от изследваните закони са променени повече от веднъж за 6 месеца. Лидери в това отношение са Данъчно-осигурителният процесуален кодекс – с 6 изменения и допълнения (т.е. средно веднъж месечно) и Законът за съдебната власт, Законът за местните данъци и такси и Законът за Комисията по финансов надзор – с по 5 изменения и допълнения.
• Откроява се тенденция със заключителните разпоредби на ЗИД-вете да се правят изменения и допълнения в други закони, които нямат нищо общо с предмета на основната промяна. Примери: Законът за изменение и допълнение на Закона за ограничаване на административното регулиране и административния контрол върху стопанската дейност, с който е изменен и Законът за държавния служител, и Законът за изменение и допълнение на Закона за безопасно използване на ядрената енергия, с чиито преходни и заключителни разпоредби се въвеждат съществени, при това несвързани с основния закон за изменение и допълнение промени в Закона за енергетиката.
• Отново са налице примери за закони, изменени още преди да влязат в сила. Пример: новият Закон за концесиите – 1 допълнение, преди да влезе в сила, и е променен още 2 пъти за първите 2 месеца от действието си.
• Средният престой на законопроектите в НС е около 2 месеца. Най-бързо приетият законопроект през настоящия период е Законът за изменение на Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2018 г. (ДВ, бр. 103/2017 г.) – само за 1 ден след постъпването му в Народното събрание.
2. КОНСТИТУЦИОНЕН КОНТРОЛ
• В периода юли – декември 2017 г. Конституционният съд (КС) е постановил само 2 решения. С едното решение КС отхвърли искането за обявяване на противоконституционност на разпоредбите от КСО, уреждащи правото на избор на осигурените лица да преминат от допълнително задължително осигуряване в универсален пенсионен фонд към осигуряване с увеличена осигурителна вноска във фонд „Пенсии" на държавното обществено осигуряване, както и правото им да се върнат към осигуряване в универсален пенсионен фонд. С второто решение КС отмени като противоконституционна разпоредбата на чл. 5, ал. 4 от Закона за КФН, според която нарушенията при избора на членове на Комисията не опорочават нейните решения.
• Образувани са обаче 8 нови конституционни дела, от които 3 са за задължително тълкуване на Конституцията.
3. ВЕТО НА ПРЕЗИДЕНТА
• През разглеждания период Президентът е значително по-активен и 4 пъти е упражнил правомощието си да налага вето върху законите. За сравнение през 2015 и през 2016 г. Президентът е наложил вето само по веднъж.
• Върнатите за ново обсъждане от Народното събрание закони са: 1) Законът за изменение и допълнение на Закона за опазване на околната среда във връзка с въведеното с него обжалване само на една инстанция на решенията на министъра на околната среда и водите по инвестиционни предложения, които са определени като обекти с национално значение; 2) Законът за изменение и допълнение на Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България във връзка с промяната на критериите за заемане на длъжността постоянен секретар на отбраната и предвиденото представяне от министъра на отбраната или от негов заместник на удостоените с висше военно звание офицери в Комисията по отбрана на НС; 3) Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2018 г. във връзка с т.нар. мораториум върху новите лекарства; 4) Закона за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество – в цялост.
4. АНАЛИЗ НА НЯКОИ ПО-ВАЖНИ ЗАКОНИ
Специално внимание в броя е отделено на влезлите в сила през анализирания период и шумно дискутирани промени в:
• Търговския закон, свързани с ограниченията при прехвърлянето на търговско предприятие и дружествени дялове при наличие на задължения за възнаграждения и осигуровки на работниците и служителите;
• ЗИД на Гражданския процесуален кодекс, свързани с изпълнителното производство, призоваването, заповедното производство и основанията за касационно обжалване;
• ЗИД на Наказателно-процесуалния кодекс, свързани най-вече с въведеното разпоредително заседание променената подсъдност на корупционните престъпления, извършени от лица, заемащи висши публични длъжности (преминаха към специализирания наказателен съд).
5. ЗАКОНОПРОЕКТ Н А ФОКУС
Законопроект на фокус в настоящия брой е Законопроектът за изменение и допълнение на Наказателния кодекс, внесен от МС, уеднаквяващ уредбата на корупционните престъпления в публичния и в частния сектор.
6. ТЕМА НА БРОЯ: Защита на личните данни
Защо е интересна и важна темата?
• Темата е актуална във връзка с приближаващото влизане в сила (на 24 май 2018, прилагане от 25 май 2018 г.) на Общия регламент относно защита на данните, популярно наричан GDPR. Той ще бъде пряко приложим в България и е важно да се знае какви промени в режима на защита на личните данни ще трябва да се съобразят.
• Въпросите за сигурността на личните ни данни се постави остро и в обиколилата световните медии новина за разследванията срещу компанията Фейсбук за предполагаемо разкриване на данните от профилите на милиони потребители и използването им в предизборни кампании, както и по повод изказванията на български експерти, които демонстрираха колко лесно можеш да се сдобиеш с единния граждански номер на всяко лице.
• Защото GDPR не е единственият европейски акт в областта на зашитата на данните. Има две директиви, които са с съвсем наближаващ срок за транспониране, а засега няма особени индикации за готовността на законодателят да спази тези срокове. Предстои приемането и на т.нар. E-Privacy Регламент, който ще отмени изцяло Директива 2002/58/EC, регулираща защитата на данните в сектора на електронните комуникации. Обект на регулация от неговите разпоредби е дейността на телекомуникационните компании, интернет доставчиците, както и на доставчиците на така наречените „over the top" услуги (Whats app, Snap Chat, Skype и др.).
7. САЙТЪТ „ЮРИДИЧЕСКИ БАРОМЕТЪР"
Сайтът на Юридически барометър е вече активен на www.legalbarometer.bg. В него ежеседмично ще представяме становища по важни за правната общност и за обществото въпроси, интервюта с наши авторитетни и по-млади колеги юристи, анализи на нормативни актове, отзиви за юридически книги, информация за предстоящи събития, свързани с правото и други.
В сайта Юридически барометър може да се открие и рубриката Златен пирон – ежегодното връчване на награди в няколко категории за най-лоши примери в законодателството. В рубриката Sancta Simplicitas ще бъдат помествани примери, някои от които предизвикват смях, а други – отчаяние, но които са обединени от факта, че представляват безобразия с юридически последици.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
