Какво ли не е ставало по света на днешния 2 март. През 1796 година например съвсем младият генерал Наполеон Бонапарт е назначен за командващ френската армия в Италия. Малко по-късно, през 1855 Александър Втори става цар на Русия. В 1896 година и нашата страна се сдобива с бащица. Великите сили признават за княз на България Фердинанд Сакскобургготски.
В по-ново време точно на 61-вия ден по Грегорианския календар НБА провежда първия мач на звездите. Днес рожден ден имат Михаил Горбачов (1931), Сливенският митрополит Йоаникий (1939) и очакваният с огромно нетърпения от родните меломани Джон Бон Джоуви (1961).
У нас днешният 2 март по нещо напомня на този от 1991 година. И тогава народът се бунтува, мизерията е навсякъде, тревога и несигурност витаят във въздуха. Странното е, че това, за което настояват някои от протестиращите днес, преди малко повече от двадесет години вече го е имало: Велико народно събрание и почти готова нова конституция. Тази, която мнозина сега не харесват, а някои горят. Заради младостта си тези с кибрита няма как да знаят с колко нерви, кавги, скандали, терзания и задкулисни маневри е свързано нейното раждане.
Всичко започва от онзи горещ 10 юли на 1990 година, когато в конака във Велико Търново се събират четиристотин души, законно избрани депутатите на Седмото Велико народно събрание. Мястото е историческо. Тук на 17 април 1879 г. е приета първата, назована Търновска конституция. Именно тя поставя основите на нова България.
През 1990 обаче новоизлюпените депутати остават в конака само 45 минути. Откриват събранието и се пръскат. Няма дори и коктейл. След седмица, 17 април, на софийските жълти павета, там, където "Съединението прави силата" започва същинската работа на новия парламент. В залата с малко превъзходство е отборът на БСП. На проведените преди това избори те вземат 52 на сто от гласовете. Обвиненията за фалшификации, които отправят от СДС, така и остават без последствия.
Събранието поради факта, че е велико, има само една задача: Да изработи новата Конституция на Република България. После трябва се превърне в обикновено, да подготви новите избори и се саморазпусне.
На първия ред в лявата страна на залата е почти цялото политбюро на Тодор-Живковата комунистическа партия. Тези хора добре познават култовата сграда. Животът им е минал там. Точно това вбесява пълната с енергия и амбиции дясна страна. Те не искат конституция, гласувана с мнозинството на комунистите. Нервите са изопнати докрай още от първия ден. Споровете са си откровени кавги. Първият скандал избухва още в началото. Писателят Йордан Радичков моли да бъде освободен от депутатските си пълномощия. Сините, сред които няколко писатели и литературни критици, подскачат. Те обвиняват класика, че е продал името и популярността си на една партия. Пушилката им е задушена от вдигнатите ръце на гласуващото с да червено мнозинство.
На 1 август 1990 г. 284 души, много от които от БСП, гласуват председателят на СДС Желю Желев да стане президент на Република България. Изиграният водач на социалдемократите д-р Петър Дертлиев е възмутен. Комунистите са предпочели своя идеологически враг пред него, социалдемократа. Вицепрезидент е бившият министър на вътрешните работи генерал Ангел Семерджиев. Сделката е сключена. Това, което милиони виждат по телевизията, не е онова, което става зад кулисите. Невидими кукловоди не спират да режисират спектакъла.
Поводи за кавги много. И великите депутати не пропускат нито един. Идва предложението Тодор Живков да бъде докаран с белезници в парламента, за да дава обяснения. Той отказва. От ляво нервничат. Понякога дори изпадат в истерия. Времето обаче тече. Налага се мнението, че депутатите са забравили за какво са се събрали. Хареса им, стоят заради заплатите, подозира улицата.
14 май: Започва време разделно. 39 депутати от СДС напускат парламента. Те изграждат палатков лагер в градинката до храм "Ал. Невски". Борят се срещу още неродената конституция. Настояват да се разпусне Великото народното събрание, за нови избори и БСП да върне откраднатите държавни пари. Настъпва кулминацията: двадесет от напусналите обявяват гладна стачка. Симпатизантите им са край тях. Гледат ги като икони. Журналистите искат интервюта. Да, но срещу заплащане, отвръща някой. Има линейка, лекарски екип, а според вражеските слухове и няколко хладилника с деликатеси. Девет гладни дни. Някои вече са в болницата.
Анатема след това шампанско
В парламента се подготвя гласуването на новата конституция. Който подпише, да му изсъхне ръката, анатемосва Блага Димитрова. На 13 юли 1991 г. започва четвърти опит конституцията да за бъде приета. Цяла България е пред телевизорите. Шампанско се изстудява, но никой не знае дали ще има повод то да се отвори. Звучи химнът, всички са на крака. Започва най-трудното. За да се приеме конституцията, са необходими две трети от гласовете на четиристотинте народни представители. Когато колоритният поет Йосиф Петров казва 267-то, залата става на крака. Гръмва шампанско. България вече има конституция. На масата, за да подпише, е Пирин Воденичаров. Идва направо от болницата, където се лекува от рак. Залата пак е права. Малко след това депутатът почива.
Та това се случи тогава. А след това? Сините започнаха да се люспят. На следващите избори БСП се прости с властта, после СДС я загуби, след това дойде Жан Виденов, Иван Кастов, царят, Тройната коалиция, Бойко и така до днес. А какво ще стане утре? Ще поживеем, ще видим!
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
