Трябва ни закон за защита на българското

Трябва ни закон за защита на българското | StandartNews.com

Петко Атанасов е роден в Пловдив. По майчина линия е от македонски род, а по бащина-наследник на тракийци. Завършва ВТУ "Св. св. Кирил и Методий" с история и география. По-късно участва във възстановяването на ВМРО.

От 2005 г. до 2008 г. е зам.-кмет на Пловдив. С ръководения от него екип е изградил първия у нас завод за управление на отпадъците, който се намира в Шишманци. Водач на листата на ЛИДЕР-НИЕ за 29 МИР -Хасково.

- Г-н Атанасов, едно от посланията, с които влязохте в предизборната кампания, е за по-голяма свобода и повече грижа за работещите хора. Каква трябва да е глътката въздух, за която говорите?

- Това е едно от нещата, които трябва да са сред приоритетите на новия парламент. Основната роля на следващите, които ще направят правителство, е да създадат перспективи на българския народ и бизнеса. Сега едва 2.5 млн. работещи издържат всички останали. Затова е необходима по-голяма свобода за работещите хора. От най-сериозно внимание имат нужда малкият и средният бизнес, защото най-големите проблеми в момента са свързани с безработицата. Факт е, че през последните няколко години бизнесът върви не заради държавата, а въпреки нея. Ако държавата прави всичко възможно да улеснява инвеститорите, да ги поощрява, ще имаме по-добри резултати. Това може да се уреди с един закон за защита на българското по примера на политиката на Стамболов и Стоил Константинов. Лоби за родното производство е и сред основния акцент в нашата предизборна програма.

Големият провал на България през последните години е слабото усвояване на еврофондовете. За разлика от нас, Естония, Малта, Латвия минаха 60-70 % реално разплатени средства още преди 2 години. При нас този процент едва се закрепя на 30. А истината е, че по време на криза единственият начин да поощриш икономиката, е да вкараш свежи пари. За да се случва това обаче, в България трябва да се започне с редуциране на лицензионните и регистрационните режими, да се спре т.нар. административен рекет. Трябва да бъде променен и Законът за обществените поръчки, тъй като той позволява да се източват обществени ресурси и възпрепятства бързото усвояване на евросредствата,

- Лансирате идеята и за ново териториално делене на страната, как ще стане това?

- Със създаването на сателитни общини, в чиято инфраструктура да бъдат налети необходимите средства, за да се спре обезлюдяването на тези места. Само чрез създаването на удобства за бита и за бързо придвижване до по-големите административни центрове хората ще останат да живеят там. Така оцеляха и много от по-малките градове на Запад. Хората живеят в предградията дори по-удобно.

- Защо се стигна до този необратим процес на обезлюдяване в малките ни градове и селата?

- От липсата на визия през изминалите 20 години, на държавници, които да бъдат и добри стопани. Но този процес е на дъното на голямата административна реформа. Трябва да бъде извършена цялостна промяна на администрацията от горе до долу. Като започнем с реформа в министерствата, където щатът може да бъде свит с поне 30 %. А защо не и промяна на работата на парламента. Народните представители може да заседават два-три пъти в година, а през другото време да работят в комисиите. Така ще имат възможност да изпипват законите в детайли. Един от проблемите за липсата на инвеститори е именно, че у нас законите често се изменят и настъпва хаос. Реформистка трябва да е и децентрализацията. Да се даде правото на общините да могат да контактуват директно с Еврокомисията.

- Добре звучи, но подобни послания са вече твърде тривиални, всеки ги отправя, каква е разликата, когато вие ги изричате?

- Разликата е, че аз вярвам в тях. Затова и се стремя към парламента. Мисията ми е да участвам в предлагането и взимането на решенията. Днес мога спокойно и гордо да заявя, че съм автентичен политик. Затова може и крайно да звуча, но съм убеден, че у нас гласуването трябва да бъде задължително.

А една от максимите, по която трябва да се водим, е да направим живота си удобен. Това означава да мислим в система. Днес българинът оцелява повече като индивидуалист и е голям песимист. Навремето, когато моята баба премиташе двора на къщата си, накрая излизаше и измиташе и улицата пред дома си. Това е начин на мислене.

- Години наред сте работили по така наречения Мекедонски въпрос, какви са прогнозите ви за бъдещето?

- Обречени сме да се сближим. Силно вярвам, че това ще се случи, защото те са наши братя и ние сме една кръв. Твърдо убеден съм, че ще дойде времето да сме заедно, така както Ванга го предрече.

Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини

Вижте всички актуални новини от Standartnews.com

Коментирай