- Българите ще попитат кой е виновен, че отиваме за 5-и път на избори за 2 години
- Шансовете за реализиране на третия мандат са ниски
- Ако ДБ влезе в сътрудничество с ГЕРБ, електоратът й отива при ПП и тя фалира като формация
- Възможно е да имаме предсрочен вот на 26 март
- Парламентарният модел е заплашен, но не от Радев, казва политологът Димитър Ганев, съосновател на изследователски център "Тренд" в специално интервю за вестник СТАНДАРТ
- Г-н Ганев, по-малко от ден, след като вторият мандат бе връчен на ПП, той вече изглежда изчерпан като шанс за реализиране. Има ли някоя от политическите сили в парламента желание да управлява или всичко това са само симулации?
- Няма изненада от крайния резултат на втория мандат. Основното, което се целеше в първия и втория мандат, е да се покаже от двете най-големи политически сили, че имат желание за съставяне на кабинет. То трябваше да се демонстрира по простата причина, че общественото искане е за съставяне на редовен кабинет и в това няма никакво съмнение.
Ще дойде един момент, вероятно през февруари, когато не се реализира третия мандат и президентът назначи дата за предсрочни парламентарни избори, в който голяма част от българите ще се обърнат назад и ще кажа: кой е виновен, че отиваме за пети път на предсрочни парламентарни избори в рамките на 2 години - сама по себе си безпрецедентна ситуация от Освобождението насам.
Именно заради това се правят тези опити и със състава на кабинета "Габровски", и сега с акад. Денков и декларацията на ПП, въпреки, че крайният резултат и от първия и от втория мандат беше предизвестен. Защото просто не беше предварително събрано мнозинство в НС. В крайна сметка, не трябва да забравяме, че правителство се прави, когато първо няколко партии, които разполагат с мнозинство в НС, се съберат на една маса и решат, че ще съставят кабинет. А това, което правим през последните няколко месеца, е обратното - правим кабинет и търсим мнозинство. Това няма как да бъде успешна формула.
- Но те се събират с презумпцията, че търсят съгласие за отделни приоритети, въз основа на които да сформират правителство. И уж получават подкрепа за тях, но не и за правителство. Как обяснявате това?
- Въпросът дали някой подкрепя някакви приоритети или не изобщо не стои. Единственото, което има някакво значение, е фактът, че няколкото партии, които имат мнозинство, не са склонни да излъчат правителство по простата причина, че евентуално сътрудничество помежду им би имало много висока политическа цена. Това: "Вие защо не ми гласувахте програмата - а пък вие защо не ми гласувахте програмата", е бошлаф работа. Това е фалшиво, няма такова нещо.
Проблемът е много по-дълбок и той е, че трябва да се плати висока политическа цена, а партиите не искат да я плащат най-вече поради идващите местни избори през есента. Ако ПП влезе в сътрудничество с ГЕРБ, по-голямата част от електората й си тръгва. Ако ДБ влезе в сътрудничество с ГЕРБ, целият й електорат отива при ПП и тя фалира като формация. Ако ГЕРБ направи коалиция с БСП и ДПС, тя ще бъде много непопулярна, в трудни времена, нито ще се възприеме добре от електората на ГЕРБ, нито от широката общественост. И ГЕРБ ще трябва да посрещне местните избори в много отслабена ситуация, в много непопулярна коалиция и в слаба изходна позиция.
Поради тези обстоятелства, а не заради приоритети, не заради декларации и т.н. сме в тази ситуация, в която се намираме в момента.
- В сряда прозвучаха програмни речи на партиите в НС. Доколко твърдението на Корнелия Нинова, че "парламентарната република е в опасност и има пълзяща и овладяваща държавата еднолична власт", визирайки Румен Радев, са реалност или просто са провокация?
- Ако г-ж Нинова и някои други партии смятат, че тази опасност е реална и че тя може да предизвика голяма криза в държавата, да бъдат така добри да седнат на една маса, да постигнат съгласие по определени точки, да формират кабинет и в същата тази минута "пълзящата диктатура" на Радев си заминава, тъй като той влиза в стандартните си конституционни правомощия. В момента очевидно се намираме в екстраординарна ситуация, но тя не е създадена от Радев, а от невъзможността на партиите да постигнат консенсус.
Смятам, че парламентарният модел е заплашен, но не от Радев, а от самите партии, защото, ако продължим в тази спирала на политическата криза, както в момента, не малка част от хората ще започнат да си задават въпроса дали това не е проблем всъщност на парламентарната ни република, не е ли изчерпан парламентарният модел в страната, не трябва ли вече да се ориентираме към нов модел например президентска република, където няма предсрочни избори или поне по-рядко и това дава някаква по-сериозна политическа стабилност. Колкото повече хора си задават този въпрос, толкова повече политически партии ще започнат да стават чувствителни към тази тема и някои от тях със сигурност ще се възползват от тези настроения и ще предлагат такива варианти.
- При това положение, имайки предвид, че в сряда беше годишнината от създаването на ДПС през 1990 г., дали пък цялата тази бъркотия сега не подсказва, че 33 години по-късно започваме отначало?
- Не съм склонен да правя такива паралели и аналогии, но бих могъл да дам едно институционално решение, което при много по-висока степен на поляризация и в обществото, и в политическия елит свърши добра работа. В началото на 90-та година поляризацията бе много тежка, както сега, и представители на отделни партии седнаха около Кръглата маса и постигнаха консенсус за конкретни цели и задачи, които България трябва да изпълни. Това безспорно беше успешен формат. Такъв тип институция за диалог тогава свърши работа и смятам, че сега също има нужда от нещо подобно.
- И тогава БКП беше демонизирана, но сега цели две партии са демонизирани.
- Защо две? В момента доверието към политическия елит като цяло е на много ниски нива. Пряко доказателство за това е все по-ниската избирателна активност на всеки избори от април 2020 г. насам. До степен, в която отбелязахме най-ниската избирателна активност въобще след промените на 2 октомври миналата година. Това без съмнение е оценка за действията на целия политически елит. От социологическите данни се вижда, че има огромно недоверие към всички.
- В началото на втория проучвателен мандат притча во езицех обаче беше третият. От четирите възможности - ДПС, БСП, ДП и "Български възход" кой има най-голям шанс да го получи?
- Трудно е да се прецени на кого президентът ще даде третия мандат. Няма лесен отговор, защото навсякъде има аргументи "за" и "против". Очевидно той е в много тежък конфликт с ръководството на БСП, но там иска да пази някаква връзка с червения електорат, от който в крайна сметка Радев е роден. Досега той постъпваше точно така.
Ако го даде на "Български възход", означава да легитимира Стефан Янев като близък партньор, което много хора подозират, а надали Радев иска това.
Колкото до ДБ, те са на крайно различни позиции по ключови въпроси и най-вече за войната в Украйна, за оръжието в нейна помощ и това е демонстрирано не веднъж. Така че на Радев ще му бъде трудно да обясни пред симпатизантите си защо го дава на ДБ.
Смятам, че шансовете за реализация на третия мандат са ниски. И не смятам, че ако Радев даде мандата на една, втора или трета политическа сила, това ще даде разлика в крайния резултат. Т.е., не виждам една партия, която да има по-голям шанс от друга.
- Но Бойко Борисов е много настоятелен мандатът да получи ДБ и се зарича да го подкрепят. И ПП имат общи виждания с коалицията. Защо това да не е шанс за съставянето на правителство?
- Хайде сега да обърнем въпроса. ДБ предлага кабинет и какво става - заложник на ГЕРБ. Нещо, което тя в продължение на години твърдеше, че никога няма да бъде.
Проблемът в такъв тип модел: "Аз предлагам правителство, да видим кой ще ме подкрепи", е следният - няма фиксирано мнозинство, както имаше при Сергей Станишев и Тройната коалиция, Борисов във втория му мандат, Кирил Петков и т.н. И понеже няма такова мнозинство, Борисов може да подкрепи ДБ. А на следващия ден да започне да гласува например в друго мнозинство законодателни инициативи, които правителството на ДБ трябва да изпълнява, така ли?
- Това ли е задната мисъл на Борисов?
- Борисов си върви по план. Беше изпаднал в политическа изолация и в същото време имаше блок от партии, които бяха срещу него, от правителството на Кирил Петков - ПП, БСП, ДБ и ИТН. Трифонов приключи. От ноември месец БСП вече не е в този блок. И сега следва блокът между ПП и ДБ да бъде разбит. Това напълно ще изкара ГЕРБ от политическата изолация.
- Има един хубав афоризъм, че докато истината си върже обувките, лъжата е обиколила света. Ние кога трябва да си вържем обувките за нови избори?
- Тъй като няма конституционен срок колко време може да бъде държан третият мандат от политическата сила, на която е връчен, това може отнеме еднаЧдве седмици. Не вярвам да е повече. Според мен работните хипотези, за които можем да говорим, са избори на 19 или 26 март.
Първо, другата седмица ПП трябва да върне неизпълнения мандат. След това президентът има една седмица срок, в който да връчи третия мандат. Така отиваме към 15 януари. По-нататък политическата сила ще започне някакви разговори, които ще траят също една седмица. И стигаме до 26-27 януари. Така Радев може да назначи избори на 26 март.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
