„Всички хора се раждат свободни и равни по достойнство и права. Всички граждани са равни пред закона. Не се допускат никакви ограничения на правата или привилегии, основани на раса, народност, етническа принадлежност, пол, произход, религия, образование, убеждения, политическа принадлежност, лично и обществено положение или имуществено състояние“. Това гласи чл.6 от Конституцията на България. Сравнително малка книга, съставена от по-малко от 200 члена, която по същество е фундаментът на обществото ни. И която би трябвало да е позната и спазвана от всеки гражданин на държавата. Но не би!
След като преди седмица провокатори на протестите в София, поведени от бившия съпредседател на „Продължаваме промяната“ и експремиер Кирил Петков, нападнаха централата на ДПС в столицата, във вторник десетки хиляди незаслужено поругавани, очерняни, третирани като „втора ръка“ граждани на България демонстрираха нагледен урок по демокрация.
Направиха го мирно, както впрочем повелява демокрацията. Млади и по-възрастни активисти на Движението за права и свободи се събраха на няколкочасови митинги, под звуците на любими български песни, развявайки българското и европейското знаме, както и плакати, напомнящи, че София не е България.
Че всички граждани на държавата са равни – и по права, и по задължения.
Че подкрепят лидера на ДПС Делян Пеевски, защото – за разлика от предишното ръководство на Движението, не само освободи формацията от парализиралите я в хватката си дерибеи около Ахмед Доган, а се опитва да направи същото и в политиката на страната като цяло.
А също, че обществото ни има интерес не от хаос, противопоставяне и разединение, на каквото станахме свидетели при ексцесиите от миналата сряда в столицата, а от единение и стабилност.
И пак бяха обругани!
Още докато течаха митингите, първо социалните мрежи, а след това и медиите, свързани с олигархично-корпоративния кръг „Капитал“ на Иво Прокопиев, акуширал на създаването и на вече спомената формация ПП, бяха залети с поредната очерняща лавина от стигматизиращи твърдения, неподкрепени от каквито и да било факти и доказателства, срещу хилядите събрали се активисти на ДПС из цялата страна. Че били събрани насила. Че – видиш ли – действали по заповед и поръчка. Едва ли не, че не разбирали за какво са се събрали и нямали право да се събират. Всичко това – на фона на десетки кадри от цялата страна, показващи млади, усмихнати хора, които зовяха за правото си – своето и на страната ни, на европейско бъдеще и път.
Защо тези младежи, които впрочем също са от поколението Z като част от събралите се на протеста в София миналата седмица, имат по-малко право от тях да протестират и да си отстояват правата, не е ясно. Както не е ясно и кой и с какво право реши, че има монопол върху истината и върху мнението кой може до протестира и кой не. И да казва чии протести са истински и чии не са.
Защото това, на което станахме свидетели във вторник бяха митинги на хора, защитаващи правото си да не бъдат обругавани и стигматизирани само, защото са представители на различни етноси и религии и са избрали ДПС и лидера й Делян Пеевски да представлява интересите им. На хора, които също са пълноправни граждани на България и като такива имат равен глас като всички останали за бъдещото на страната. И не желаят то да бъде спъвано от политици и манипулирани от тях тълпи и провокатори, работещи не за интересите на хората, а обслужващи тези на олигарси като Прокопиев и нему подобните, които изповядват максимата, че най-добре се ловува в мътни води. И в разединено общество.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
