За първи път от вота през май зависи кой ще оглави ЕК
След малко повече от месец българи, румънци, англичани и изобщо гражданите на всички 28 страни членки на ЕС ще отидат до урните, за да гласуват за следващия Европейски парламент. Осмите по ред европейски избори ще се състоят между 22 и 25 май, така че смело можем да кажем, че обратното броене за вота вече е започнало. Голямата новост на избори 2014 е, че европейците индиректно ще гласуват и кой да е следващият кандидат-председател на Европейската комисия.
Тези избори обаче, които трябва да излъчат 751 депутати, са важни и заради друго. Това ще е първият общоевропейски вот след началото на дълговата криза в еврозоната, която доведе не само европейския валутен съюз, но и икономиките на някои страни, до колапс. Ето защо изборите ще бъдат лакмус за доверието на европейците, измъчени от кризата, от спасяването на закъсали държави членки и от бюджетни ограничения, не само към Евросъюза, но и изобщо към европейската идея.
Идея, която все по-често е подлагана на критики и чието отричане носи все повече дивиденти. При всички положения гласоподавателите ще бъдат изправени пред избора да решат не само за коя личност или партия да гласуват, но и да избират кой тип икономическа политика да подкрепят. Почти всички национални избори от 2010 г. насам са всъщност битка между привържениците на строгите мерки за икономии и политиката на икономическия растеж, отбелязва "Юроактив". И правителствата в държавите, където имаше такива избори, биват наказвани или пък запазват властта си в зависимост от това дали икономическата им политика е одобрявана или не от избирателите. Да си припомним какво се случи във Франция, Испания или Италия. Анализаторите очакват европейските избори да се движат в същата плоскост.
Дебатът вероятно ще е между привържениците на това да се запази строгото затягане на коланите, каквото искат десноцентристите, и левоцентристите, които смятат, че мерките трябва да са по-дългосрочни, така че да се насърчава растежа и да се намали безработицата. Не е известно коя концепция ще победи, но друго е кристално ясно - че европейците са уморени от аргумента "криза", използван от политиците с цел още по-строги икономии, че безработицата се увеличава, а с нея и недоволството. Неслучайно популизмът се приема все по-радушно, а евроскептиците и националистическите партии набират все по-голяма сила на целия континент. Последните проучвания на общественото мнение показват, че доверието в ЕС е намаляло драстично - цели 60% казват, че не вярват на Евросъюза. И кризата вероятно е допринесла значително за този спад на доверие. Според някои ЕС далеч не се изчерпва само с икономическата тема и трябва да се мисли по-глобално и за общите ценности. Други обаче контрират, че на част от европейците им е трудно да припознават европейската идея като своя, когато месеци наред са без работа.
Освен това, въпреки че трябва да излъчат евродепутати, изборите през май няма да избягат от националната конюнктура - хората така или иначе ще гласуват за национални партии и кандидати въпреки паневропейския характер на вота. Да не говорим, че в някои държави европейската тематика остава изцяло на заден план и няма битка на идеи, а битка на местните съперничещи си партии и политици.
Европейците обаче са призовани да отидат пред урните, за да може на базата на резултатите от вота да бъде
предложен и кандидат за председател на Еврокомисията. В резултат на приемането на Лисабонския договор, изходът от изборите ще има много по-голяма тежест при определянето на шеф на Комисията. За първи път политическото разпределение на членовете на ЕП ще определи кой ще бъде начело на ЕК. Според новите правила ръководителите на правителствата в ЕС, които ще предложат кандидата за председател на бъдещата Комисия, трябва да направят това въз основа на резултатите от изборите. За мнозина евродепутати това означава, че кандидатът за нследник на Барозу ще бъде излъчен от спечелилата най-много гласове партия. Европарламентът ще избере новия председател на ЕК с мнозинство на съставляващите го членове, т.е. кандидатът трябва да получи поне половината (376) от гласовете на всички 751 депутати в ЕП. В този контекст, европейските партии посочиха своите фаворити за бъдещ шеф на ЕК. Жан-Клод Юнкер е кандидат на ЕНП, Мартин Шулц - на ПЕС, Ги Верхофстад - на АЛДЕ, Ска Келер - на Зелената партия и Алексис Ципрас -на Партия на европейската левица.
Холандци и британци първи пред урните
- Изборни дни: 22-25 май 2014 г.
Близо три четвърти от европейските избиратели, сред които и българите, ще гласуват на 25 май. Другите ще могат да дадат гласа си в предишните три дни. Холандия и Великобритания са единствените, където вотът ще бъде на 22 май. Чехи и ирландци гласуват на 23 май, а на следващия ден избори ще има в Италия, Кипър, Малта, Словакия и Литва.
- Юни: формиране на политически групи; проверка на документите.
- 1-3 юли: учредителна сесия на ЕП -депутатите заемат официално своите места. Избиране на председател, заместник-председател и квестори.
-7-11 юли: официални срещи на политическите групи.
-14-17 юли: парламентарна сесия - избиране на председател на ЕК.
- Изслушвания на номинираните за комисари планирано за септември.
- Гласуване на пълния състав на ЕК - октомври.
Седем отбора в мача за ЕП
Въпреки че гласуваме за национални кандидати за Европарламент, не бива да забравяме, че все пак става въпрос за излъчване на евродепутати. В ЕП има седем основни политически групи. Необходими са поне 25 евродепутати от 7 различни страни-членки, за да формират група. Очаква се след вота през май двете най-големи формации да се запазят. Европейската народна партия обединява умерените консерватори и християндемократите от ЕС. Също в десния политически спектър се намират и Европейските консерватори и реформисти, чиято група бе създадена след вота през 2009 г. Европейските центристи са обединени от групата на Алианса на либералите и демократите за Европа (АЛДЕ). Според някои социолози не е изключено АЛДЕ да бъде в по-намален състав в следващия Европарламент заради по-лошо представяне на техните представители във Великобритания и Германия. Другата голяма група, освен тази на ЕНП, е тази на Партията на европейските социалисти, която представлява политическия център-ляво. Официално тя се нарича Група на Прогресивния алианс на социалистите и демократите. Анализатори им предричат много добри резултати на предстоящите избори през май. Европейските Зелени, Конфедеративната група на Европейската обединена левица - Северна зелена левица и групата "Европа на свободата и демокрацията", са останалите политически семейства в сегашния ЕП. Очаква се на предстоящия вот евроскептичните и крайнодесните партии да имат много силно представяне.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
