Радев даде заявка за собствен политически кръг, но не му се получи, казва изпълнителният директор на "Галъп" Петко Петков в специално интервю за вестмик СТАНДАРТ
- Г-н Петков, как оценявате поведението на председателя на парламента г-жа Наталия Киселова относно искането на президента Румен Радев за провеждане на референдум за въвеждане на еврото в България?
- Напълно логично и правилно председателят на НС върна на президентството предложението за референдум като недопустимо. Така се слага точка на една политическа грешка. Този ход на практика лишава Радев от възможността да оспори въпросния документ пред КС. Това слага точка на тази сага, инициирана от президента. Трябва да бъде поздравена г-жа Киселова за категоричната й позиция.
- В обществото се появиха твърдения, че държавният глава е действал под външен натиск. Аргументите са, че г-н Радев нееднократно е отхвърлял публично подобно искане. И така: външна намеса или щурм на политическия терен е извънредният ход на президента?
- Според мен поведението на президента е на първо място странно. Той е представител на важна държавна институция и е длъжен да се държи подобаващо. Въпросът, който внесе в НС за свикване на национален референдум, е доста сугестивен, технически неправилен, не отговаря по никакъв начин на критериите за въпрос, а не на последно място е и противоконституционен. В социологията като наука е водещ начинът на задаване на един въпрос. Когато във въпроси за национални допитвания има думи като "съгласен ли си" и т.н., които накланят индиректно да дадеш определен отговор, това си е сугестия. Такъв тип въпроси са недопустими. Отделно от това в този си вид въпросът е погрешен, защото е зададен в множествено число, а не в единствено число, както би трябвало да бъде в уважителната форма. Самият въпрос трябва да бъде насочен персонално към имащия право на глас отделен български гражданин, а не към група хора, както е в случая. Правилната фраза е : "Съгласен/на ли сте..?". Тук говорим за некомпетентност. Отделно в своята природа този въпрос е противоконституционен и има позиция на КС. Провокацията и търсеният ефект от президента рязко контрастират с обществената и политическата реакция, която се получи след това. Груба политическа грешка, некомпетентност или външна намеса? Не мога да кажа, но може би от всичко по малко. Да не забравяме, че основната функция на президента е да бъде балансьор в конфликтите между политическите формации. Той трябва да тушира напрежението, а не да го създава.
- Има ли шанс нов политически проект на Радев и колко дълъг може да е неговият живот като е видно, че той губи част от ценните си кадри: Крум Зарков, Атанас Пеканов и др.
- С поведението си Румен Радев дава заявка за собствен политически кръг. Начинът, по който го обяви, не му се получи. Политическа партия се изгражда отдолу нагоре. Не съм оптимист за хоризонт на подобен проект поради факта, че не виждаме сериозни политически фигури които да са на терен за подобен мениджмънт. Хората, които гравитират около президента, са по скоро привлечени от притегателната сила на институцията, която представлява. Те търсят своя индивидуален интерес от една страна, от друга много лесно могат да се скрият зад неговата фигура и да останат незабелязани. Когато се обградиш с такъв тип хора, много трудно може да се възпроизведе политическо действие. Отделно от това виждате, че дори единственият, според мен, експерт като Крум Зарков в екипа на президента, напусна. И то по какъв начин! Тези симптоми са красноречиви за политическото бъдеще на една подобна формация. Ако видим министрите, които той е избирал в служебните правителства, може да кажем, че няма нито един успешен или такъв, който да е оставил следа в положителния смисъл на думата.
- Икономистът Красен Станчев поиска импийчмънт за президента. Време ли е за подобна процедура?
- Не. С поведението си Радев си нанася много повече вреди сам, отколкото ако бъде атакуван по подобен начин. Има опасност с такава процедура той да изглежда като жертва, а мисля, че това не отговаря на реалните му действия и прояви.
- Как смятате, Брюксел ще ни отложи ли за еврото?
- Това е невъзможно. Такива притеснения, имаше и преди приемането ни в ЕС. Но видяхте, че процесът по присъединяване премина гладко и лесно. ЕК не взима решение на базата на това коя политическа фигура как се е събудила сутринта. Има ясни критерии, на които ние като държава отговаряме, за да приемем еврото като валута. ЕС също така много добре осъзнава, че след като бъдем приети в еврозоната, ще бъде сложена точка на авторитарните мечти на определени политически среди. Въпреки усилията на определени общности да конфронтират българското общество, ние ще станем част от еврозоната много скоро.
Важното е, че в политическото мнозинство има волята това да се случи, което е изцяло във висшия интерес на страната ни.
- Кой и защо иска да смени курса на държавата у нас и свързано ли е това с поведението на част от европейските лидери?
- Ние сме страна на геополитически кръстопът. За това и тук винаги има много интереси от различни посоки. Една от тези посоки е България да бъде нестабилна, в криза и с неясна визия и управление. Тази линия се преследва от различни играчи, но общото между тях е авторитарният им профил. Тези хора желаят авторитаризъм в страната и работят в тази насока. Добрата новина е, че българското общество отдавна е направило своя избор и той е свързан с модерността и икономическия просперитет. От друга страна в ЕС тече процес на обновление на политическите лидери. Вижда се с просто око, че времето на Урсула, Макрон и Орбан си отива. Идват времена в които, ще се появят нови политически лидери, които да изведат Европа от това да е на последния ред на международната политика. Към момента италианския министър председател Джорджа Мелони е на път да се превърне в такъв. Не случайно тя е основният политически партньор на Тръмп в ЕС.
- А считате ли, че кабинетът губи време и вместо да решава проблемите на хората доскоро мобилизираше ресурс за спешен отпор на Радев?
- Предизвикателствата пред правителството са доста. Последното предложение на Радев определено отклоняваше енергията на кабинета "Желязков" от много по-важни дела за държавата. Мисля, че след като бе отхвърлен по категоричен начин противоконституционният въпрос за референдум, правителството може да се заеме с най- важните проблеми в държавата. Много от институциите и системите имат нужда от обновление и реформи за да работят по добре.
- Кой е ключът към по-дългия живот на правителството?
- Реформите в определени институции ще бъдат ключови. Неслучайно се повдигна темата за пенсионна реформа. Това показва, че правителството вече се опитва да работи със самочувствие и се опитва да задава големите теми в държавното управление. Ако правителството се захване с още няколко такива сериозни теми, обществото ще подкрепи това желание. Защото след толкова служебни правителства има усещане за статичност и застои. Време е да има отместване и то в правилната посока. Освен от поведението на правителството, мисля че и политическата подкрепа в НС действа успокояващо на управлението. След декларираната принципна подкрепа на ДПС - Ново начало за реформи и на неформалната такава по някои въпроси като еврото от страна на ПП- ДБ мисля, че правителството има потенциал за пълен 4-годишен мандат.
- Почти всеки ден получаваме новини за насилие сред децата. Вярвате ли, че изучаването на религия в училищата ще доведе до по-доброто им възпитание?
- За съжаление насилието на деца от деца е сериозен проблем, който в медийното пространство се отразява едностранно. Трябва да си признаем нещо честно като общество. Когато има насилническо поведение от деца, това означава, че е имало такъв модел на поведение в семейството. Тоест, преди да имаме провал в децата, ние имаме родителски провал. Не може да се фокусираме върху децата само. Трябва да се работи интензивно с родителите и техните умения, за да може децата да израстват като пълноценни индивиди. Колкото повече подкрепяме родителите в трудностите, толкова по-спокойни и подготвени деца се ще възпитат в обществото. За съжаление, социалните услуги за деца и семейства не са достатъчно да обхванат всички деца. Особено тези с хулигански прояви и в юношеска възраст, които понякога имат нужда просто да бъдат разбрани и изслушани от някого. Когато липсва такава фигура, всеки търси начин да се справя със собствените си емоции и чувства понякога през агресията и конфронтацията. От друга страна се радвам, че обществото ни за пореден път доказва колко е сензитивно. До преди година в учебна среда се говореше за Родител 1,2,3 и т. н. Сега след навлизането на нормалността благодарение на събитията в САЩ от началото на годината, виждате в българското общество се води дебат относно ценности, добродетели, религия. Бих казал, че това е доста обнадеждаващо. Въпреки, че дебатът е труден и да се надяваме да не доведе до крайности.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
