Виждам два типа логика при съставянето на новия кабинет. Едната е свързана с лоялността. Като махнем старите министри, които са доказали своята лоялност към Бойко Борисов и ГЕРБ, при новите виждаме Цецка Цачева, която каквото и да прави в Министерството на правосъдието, то със сигурност няма как да противоречи на идеите и вижданията на г-н Борисов. Тя е може би най-яркият пример за тази принципна лоялност. Много интересни са тези трима министри, които формално са от квотата на Обединените патриоти, но всъщност са приближени до ГЕРБ - Румен Порожанов, Емил Караниколов и Нено Димов.
От тях също можем да очакваме да бъдат лоялни повече към ГЕРБ и Борисов, отколкото към политиката на Обединените патриоти. Много интересно е, че и тримата имат най-противоречив публичен образ. Струва ми се, че ако има залагания, може би те ще бъдат фаворити за първите рокади в кабинета.
Освен лоялността другата логика в съставянето на новия кабинет е пазенето на статуквото. Това се отнася за министрите, които идват от втория ешелон. Става дума за социалното министерство, образованието, регионалното развитие, културата. Това са хора, които са част от досегашните системи и очевидно тяхната роля ще бъде да възпроизвеждат старите практики, а не да ги променят. Те имат експертиза в администриране на процесите, но това не са хора, които могат да предлагат някаква политическа визия, мащабни политики и реформи. За Лиляна Павлова се създава специално министерство, което най-вероятно ще бъде добре ресурсно обезпечено, имайки предвид, че председателството на Съвета на ЕС, е дефинирано като ключов управленски приоритет. А Павлова е силна в оперативно-логистичната работа.
Ако приемем, че лоялност и съхраняването на статуквото са двата типа логика при конструирането на кабинета, те водят към предположението, че стратегическата цел на правителството не е дългосрочна, въпреки заявките за 4-годишен мандат.
За да изкараш голям мандат, трябва стратегическа визия. Трябва, ако щете, някаква надежда, мечта, да се предложи, за да се спечели дълготрайното доверие. Така, както е развита програмата, както е конструиран съставът на кабинета, ми се струва, че стратегията тук е краткосрочна, вероятно с хоризонт БГ председателството на ЕС.
Борисов играе на сигурно, това е видно. Футболистите обичат да казват: Играем мач за мач. И понеже Борисов е футболист, като че ли точно това е неговата стратегия с този кабинет.
В същото време имаме в парламента социалистическа партия, която ще направи всичко възможно, за да се саморазкаже като алтернатива. От друга страна, имаме една градска десница извън парламента, която едва ли ще пропусне възможност политически да се заяви чрез определен тип опозиционно поведение. Като добавим към това и напрежението на социално равнище, което ги има под повърхността заради все по-големите социални разслоения, в един момент не се знае какво може да се случи.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
