Понеделник,

Игнатов: Драмата в Египет е описана 30 века преди Христа

От: Администратор -
8356
Игнатов: Драмата в Египет е описана 30 века преди Христа
A
A
A

Проф. Сергей Игнатов бе министър на образованието по време на управлението на ГЕРБ, но бе принуден да подаде оставка малко преди оставката на цялото правителство. В момента преподава египтология в НБУ и ръководи Българския институт по египтология. "Стандарт" го попита какво се случва с Арабската пролет, как се излиза от властта и кога се налага да правиш компромиси с идеите си.

- Проф. Игнатов, Вие сте египтолог, предполагам, че с колеги от Египет доста сте коментирали ставащото там?

- Още като започна Арабската пролет, коментарите на колегията бяха, че Египет навлиза в нещо подобно на Първия преходен период, който е преживян в края на третото хилядолетие пр. Хр. Тогава за около 150 г. има процес на децентрализация, но държавата не успява да се разпадне. Описаното в текстовете за този период го видяхме по време на събитията след Арабската пролет. Защото в Египет с демократичните промени се случи това, което винаги става след централизиран режим. И веднага пострадаха туризмът и икономиката. Сега мисля, че се върви към едно доста добро разрешение. Но според мен кризата ще продължи още дълго, тъй като тя е част от една по-глобална криза на този регион. Виждаме какво става със Сирия, но и тя не е крайна цел. Сирия е само предмостието на една друга задълбочаваща се криза - излизайки извън нея, има опасност да се разтърси целият регион. Дано това не се случи. Добре, да речем - ще има военно решение, за да не се използва химическо оръжие. Обаче дори и ако се смени властта в Сирия, проблемът няма да се разреши. Аз все още вярвам, че дипломацията трябва да бъде по-активният фактор, военната намеса трябва да изчака.

- Какво пишат текстовете за Първия преходен период, какво още ще става в Египет?

- Събитията в Египет тогава съвпадат с някаква климатична промяна. Изведнъж се появяват горещи ветрове, Нил изчезва. В текстовете пише, че египтяните са можели да прецапат от единия до другия бряг. А това означава, че загива земеделието, тоест хората няма какво да ядат. Това продължава около 100-150 г. В края на преходния период пък Египет помни дъждове, при които водната вълна е стигала до 4 м. Периодът е бил толкова тежък, че по време на персийското завоевание, когато персите са закачали на ченгел египтяни и са ги драли живи, като осолявали раните им, египтяните казвали, че това не е нищо, защото най-страшното е било през Първия преходен период. За тях най-страшното е бил разпадът на държавността, защото да се постигне такава цивилизация при ниско технологично развитие е възможно само при добре организирана държава. Мисля, че сега се върви към съхраняване на държавността. Това е характерно за региона - въоръжените сили там много често играят тази важна и дори в редица случаи цивилизационна роля. Докато за нас в Европа свободата на личността и развитието на индивида са основни ценности и не можем да възприемем такова нещо. Но това си има своите исторически корени.

- Ще попречат ли събитията на проучванията в египтологията?

- Сега е лято, не знаем още как ще се развие археологическият сезон, но мисля, че новите власти ще осигурят защита на проучванията, тъй като в момента и призивите са да не се прекратява притокът на туристи. Но когато четеш, че в една страна се стреля и има жертви, естествено е, че туризмът страда, а и научната общност е по-притеснена. Да се надяваме, че ще е за по-кратко. И най-важното - трябва по всякакъв начин да се прекрати възможността за конфликт между мюсюлмани и християни. Те живееха изключително задружно - не можеш да различиш кой какъв е освен по татуирания кръст на ръката, който коптите имат. Но откакто започнаха тези събития, вече две години има и стълкновения между тях. Мисля, че това е привнесено напрежение, хората там са изключително толерантни.

- Имаше палежи на мумии, ще пострада ли културно-историческото наследство?

- Имаше вандалски опити, имаше дори призиви да се взривят пирамидите, защото обиждали чувствата на хората. Слава Богу, че никой в Египет не бе подведен в тази посока. Това е тяхно наследство, то пулсира в тях. Спомням си какво множество се стече, когато пренасяха статуята на Рамзес преди няколко години към Гиза. Тогава изведнъж в Кайро, огромния близо 25 милионен град, се стече целият народ - образува процесия, каквато виждаме в древните изображения на пренасяне на статуи. Понеже сме на египетска тема, искам да спомена нещо, което тези дни направо ме вбеси. Става дума за коментарите по повод посещението на Бойко Борисов в манастира "Св. Атанасий" - правя връзката, защото св. Атанасий е бил Александрийски патриарх. Та чета в сайтовете, че Борисов дал дарение на любимия на Людмила Живкова манастир. Трябва по някакъв начин да се преборим с тази простотия. Това не е манастирът на Людмила Живкова, а най-старият действащ манастир в Европа, създаден от св. Атанасий на връщане от събора в Сердика. А св. Атанасий Велики е един от най-видните представители на християнската църква, на него дължим канона на новия завет и разпространението на монашеството извън Египет. По времето на социализма манастирът е бил използван за животните на ТКЗС - слава Богу, че се е намерил един грамотен човек да каже, че той трябва да бъде възстановен. България никога не е била единна, но има неща, които трябва да ни обединяват - като историята ни и дарителството ни.

- Понеже заговорихме за обединение и разединение, следите ли протестите?

- Следя ги, естествено, и съжалявам, че не мога да бъда там, защото съм бивш министър. Иначе всяка вечер щях да бъда на протеста.

- Засегнат ли сте от начина, по който трябваше да си подадете оставката?

- Този въпрос ми го задават много, но тук става дума за политика, не за лични отношения. Манипулацията срещу управлението на ГЕРБ стана изключително агресивна още 2012 г. и вие видяхте как се развиха събитията през пролетта на 2013. Естествено е, че когато има напрежение спрямо един министър, трябва да подаде оставка, за да може по някакъв начин да се гарантира успехът на управлението в следващите месеци.

- Заговори се за ремонт на Закона за академичния състав, който Вие въведохте, за да се спре свръхпроизводството на професори.

- Вече мога да говоря абсолютно откровено и ще кажа, че всички хора, които са против този закон, са такива, на които бъдещето им е зад гърба. Исканията им са неща от миналото и те, дори да бъдат въведени за малко, само ще покажат краха на такъв тип идеология. Автономно право на всеки университет е назначаването на академичния му състав. Единствено в тоталитарните и монархични режими се правят опити за централизация, защото монархът си изгражда една група от хранени хора. Как да има в науката национални изисквания, когато тя принадлежи на света?

- Излязоха различни цифри за това колко професори сме произвели...

- Първата лъжа, която се върти в пространството, е за това, че са се "нароили" много професори с новия закон. Най-много професори в България са "нароени" 1986 г., в годините на комунизма. Тогава броят на професорите и доцентите е около 970. Сега за 2 г. са около 700-800. В сравнение с годините на социализма има увеличаване на броя на студентите, а намаляващ брой преподаватели. И най-важното - нали всички искаха да се измисли някакъв механизъм да се спрат пътуващите преподаватели. В момента висшите училища по този начин попълват своя състав и след още една-две години няма да има никакви пътуващи преподаватели. Противниците на закона или са носталгично свързани с миналото, или защитават интересите на куфарната търговия със знание.

- За кое от нещата, които не свършихте като министър, съжалявате най-много?

- Най-голямата ми болка е, че не приехме закона за предучилищното и училищното образование. Вина имаме и ние от управляващото мнозинство. Защото сред представителите на нашата парламентарна група имаше хора, които си мислеха, че този закон ще доведе до вреди, затова да го отложим за следващ мандат. Аз навсякъде питам какво ще стане през 2070 г. с днешните първокласници. Ще бъдат пенсионери - и понеже не са приети мерки за модернизиране на системата на образование, има опасност те отново да бъдат бедни български пенсионери, за които благата на цивилизацията ще бъдат недостъпни. А какво се случва с моето неуспешно усилие да се реформира БАН? Тогава ние стигнахме до компромисен вариант академията да има настоятелство. Стигна се до това отстъпление, защото се проведоха много консултации с тогавашната опозиция и премиерът нареди да го изтеглим, защото чисто политически имаше нужда от успокояване на напрежението. Аз чисто експертно смятам, че не трябваше да се постъпва така. А ето - сега в Русия започнаха поетапно да премахват и влиянието на ВАК, а в момента се провежда и реформа на Руската академия на науките. Тя прилича на закона, който ние искахме да въведем. Вижте страните - лидери в съвременната наука - при тях няма централизация и национални изисквания, които само овластяват някакви касти. Живеем в пазарна икономика, където основното е свободата на личността. Всеки, който иска да се развива и да създава нещо, ще успява. И ще има една маса от хора, които по някаква причина не желаят. За тях е измислена системата на социалната подкрепа, но не бива да се разширява броят на хората, които я ползват. А точно това се прави в момента.


Всички новини от категория Политика.

Вижте всички актуални новини от Standartnews.com

Още от категорията

Валутни курсове

По курса на БНБ
Валута Лева (BGN) Обратен курс за 1 лев
CHF 1.70725 0.585737
GBP 2.24388 0.445657
USD 1.71204 0.584099
Виж всички