София. Бъдещите закони за Националната сигурност и за Националната служба за охрана предизвикаха най-сериозни критики сред експерти и политици на днешния Съвет по външна политика, отбрана и сигурност към президента Росен Плевнелиев. В него взеха участие всички шефове на служби, които изслушаха забележките.
Общата оценка на експертите е, че двата закона не са готови за внасяне в парламента и трябва основно да се преработят. Критиките към закона за НСО са насочени най-вече към даване на полицейски правомощия на държавните гардове, които ще могат да избутват коли от пътя и да задържат. „В момента това е таксиметрова служба към държавния глава. Тя вози всякакви хора. Гражданите на България са възмутени от многобройните кортежи”, заяви Венцислав Лаков от „Атака” Според него НСО не трябва да вози администрацията на президента, защото в момента е парадоксално, че секретарки и технически сътрудници ползват коли със специален режим на движение. „По този начин дразнят българските граждани. НСО получава чисто полицейски права - да избутва от пътя, да задържа, да употребява помощни средства и т.н. Тези неща би трябвало да се преработят в настоящите законопроекти”, категоричен беше той.
В отговор шефът на НСО ген. Тодор Коджейков отрече обвиненията за разширени правомощия, обясни, че просто „това, което службата е правила през последните 20 години сега го обличат със закон”.
Критиките към проекта за закон за националната сигурност бяха, че той засяга основно дейността на Съвета по сигурността към премиера, а не цялата система за сигурност. Йордан Бакалов от СДС посочи, че в него са изпуснати и част от институциите, които влизат в системата за сигурност. „Къде е Държавната комисия за сигурността на информацията и служба „Военна полиция”, попита той. В проекта липсва и Консултативния съвет по национална сигурност към държавния глава.
Бившият премиерски съветник ген. Румен Миланов също беше много критичен и заяви, че координацията на службите за сигурност отсъства в законопроекта. Колегата му и бивш шеф на контраразузнаването Атанас Атанасов пък беше категоричен, че две разузнавания на малка България са много и трябва да се слеят служба „Военна информация” и Националната разузнавателна служба. „С този законопроект на практика се узаконява съществуващото статукво и не се предлага никаква структурна промяна на практика. Важно е да има една служба, защото добрата координация в такъв вид дейност се дължи на единно ръководство. Съществуването на две разузнавателни служби води до една нездрава конкуренция и много често води до две неща – до затаяване на информация в момента, когато касае другата, но понякога и до злепоставяне на едната или другата служба”, обясни Атанасов.
От ДПС пък настояха да влязат повече представители на етносите в специалните служби. По думите на Юнал Лютфи в Държавна агенция „Национална сигурност” трябва да влязат повече мюсюлмани.
Въпреки това преобладаващото мнение на експертите беше, че законите за двете разузнавания са най-добре написани и могат да бъдат внесени в парламента, където ще бъдат поправени между първо и второ четене. Още днес стана ясно, че най-редактирани ще бъдат текстовете свързани с парламентарния и граждански контрол върху службите, които сега почти липсва в законопроектите.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
