В свой анализ със заглавие „Вълна на антикорупционно разчистване в Източна Европа“ френското издание Politique Matin разглежда проблемните моменти, стоящи пред борбата с корупцията в този регион. В текста, посветен на България се посочва следното:
„Тридесет години след разпадането на съветския блок, корупцията остава ендемичен проблем в Централна Европа и преди всичко в Източна Европа. Неотдавнашен доклад на неправителствената организация Transparency International, публикуван в началото на 2020 г., рисува мрачна картина на състоянието на хищническите практики и корупцията в Източна Европа.
Страните от Северна Европа остават с най-добри резултати, изпреварвайки страните от Централна и Източна Европа. Появява се вълна от дегагизъм (отхвърляне на политическата класа - бел.ред.).
На европейско ниво най-зле се представят България, Румъния и Унгария, които показват съответно резултат 43, 44 и 44 от 100, като средната стойност за Европейския съюз е 66/100, сочат данни от доклада на Transparency International.
За България, една от европейските червени лампи в борбата с корупцията, будилникът звъни през лятото на 2020 г. Големи демонстрации разлюляват основните български градове, в частност столицата София, с протести срещу ендемичната корупция и натиска на олигархията. Те продължават една година и са възприети във Франция като появата на „Нуит Дебоут“ в български стил, напомнящи на голямото протестно движение, което се проведе в Париж през април 2016 г. на Площада на Републиката.
Първоначално в проевропейските кръгове на София се зароди мобилизацията, а след това около тях се обедини по-широко коалиция от недоволни хора, вариращи от крайно ляво до крайно дясно.
През 2021 г. парламентарните избори са разгром на управляващата партия ГЕРБ. Твърдо ангажиран с морализирането на политическия живот на страната, Кирил Петков, новият министър-председател, през февруари изрази недоволството си, изисквайки бързи резултати от антикорупционната прокуратура.
В страната, феноменът на хищничеството не се ограничава само до политическата класа. Иво Прокопиев, например, олигарх, добре известен в страната със значителната си медийна империя и близостта си с ГЕРБ, успял да придобие минната компания „Каолин“ през 1999 г. само за 2 милиона долара, въпреки десет пъти по – високата оферта на голяма белгийска компания, която е отхвърлена. Състояние, което той мобилизира в полза на изграждането на медийна империя в страната, по-специално като притежава списанието „Капитал“ и „Дневник“, две особено мощни медии в страната.“
Статията продължава с анализ на ситуацията в Чешката република, Румъния, Унгария и Албания и завършва със следното заключение:
„Несправянето с корупцията е слабост, която в дългосрочен план може да се обърне срещу тези страни. Защото през следващите години Европейският съюз може да стане по-строг и да постави помощта си в зависимост от качеството на борбата с корупцията. Идеята, така или иначе, все повече се заражда в Брюксел. Всъщност от 2020 г. Европейската комисия публикува годишен доклад за зачитането на върховенството на закона в своите държави-членки, който включва и препоръки.
В последните си доклади Европейската комисия посочи по-специално България, Унгария, но и Полша, като прецени, че антикорупционните стратегии са били прилагани по твърде ограничен начин, с ендемичен риск от политически клиентелизъм и злоупотреба с власт, но също и при наличието на заплаха за медиийния плурализъм. Тенденцията към laissez-faire (просто ни оставете – бел.ред.), може да се обърне срещу тях, ако Европа реши да обвърже помощта си с резултатите от борбата с корупцията. “
Източник: Politique Matin
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
