Нужен е спешен план за средствата или страната ни ще ги губи
Кабинетът сключи договори за 300 000 лв. през август, 76 милиона са под въпрос
Страната ни може да загуби над 70 милиона заради безхаберието на няколко министерства. Толкова са парите за публичност и реклама на европрограмите, които не са договорени или разплатени. За голяма част от вече изпълнените договори пък рекламни агенции чакат с месеци. Ако не бъде изготвен спешен план за усвояването им, милионите ще изтекат от държавата към Брюксел.
Кабинетът държи на склад половината пари за медии, които страната ни трябваше да усвои за публичност по европроектите за периода 2007-2014 г. По 7-те оперативни програми и програмата за развитие на селските райони страната ни разполагаше с общо 138,8 млн. лв. С тях трябваше да се информират бизнесът и институциите за възможностите и правилата за кандидатстване, а хората - за ефекта от инвестициите. Едва 84,9 милиона лева от тях обаче са договорени към 31 август тази година, показва справка, публикувана на eufunds.bg. Разплатени пък са още по-малко средства - 62,6 милиона лева, или едва половината от предвидената сума. По време на служебния кабинет през август са договорени едва три договора на обща стойност 300 000 лева. Получатели са две телевизии и едно радио. В същото време страната ни ще изгуби милиони, защото оставащите средства няма как да бъдат договорени и усвоени в оставащото време от този програмен период. Недоговорените и неразплатените средства са общо 76 милиона. За да не ги върнем в бюджета на общността, е нужен спешен план за усвояването им. Това трябва да е една от неотложните задачи на служебния кабинет и министъра по еврофондовете Илияна Цанова.
Че има нужда от координирани усилия и не може да се разчита на отделните ведомства, става ясно и от справката по отделните програми. Най-много средства за публичност в бюджетите на програмите има заложени в ОП "Транспорт" и в Програмата за развитие на селските райони - съответно 23,46 млн. лв. и 36,1 млн. лв. Транспортното ведомство е успяло за изминалите 7 години да договори едва 7,2 млн. лв. от тази сума, или около 30%. Разплатени са още по-малко - 5,3 млн. лв., или едва една четвърт. Земеделското министерство е договорило голяма част от сумата - малко над 35 милиона, но пък е разплатило значително по-малко - 23 милиона. Подобна е ситуацията и по останалите програми. Към 31 август от наличните 21,8 млн. лв. по ОП "Околна среда" са сключени контракти за 13,2 милиона, а са разплатени 9,9 млн. лв. По програма "Регионално развитие" от предвидените 9 779 150 лв. са договорени проекти за 8 987 146 лв., но са усвоени само половината - 4 561 681 лв. По програмата за бизнеса от налични близо 10 милиона са договорени 6,3 млн. лв. и разплатени 5,9 млн. лв. По ОП "Човешки ресурси" са контрактувани 9,4 от 17,6 милиона. По ОП "Техническа помощ" от 15 милиона са договорени едва малко над 3.
Голяма част от парите отиват за дейности като организиране на семинари и изготвяне на рекламни брошури. В тях могат да участват единствено електронни медии и ПР агенции, а средства за материали в печатни медии, в които да се разясни ефектът от европарите или да се направи анализ на цялостния смисъл от харченето им, не са предвидени.
Така че ако министърът по усвояване на средствата от ЕС Илияна Цанова и нейният екип не съумеят да направят спешен план за спасяването на тези средства, договаряне на неусвоените и разплащане на вече сключените контракти, страната ни ще загуби милиони.
Младежи прибират парите без ефект
До голяма степен отливът на родните туристи от българските курорти през последните години е и заради лошия имидж. Вместо да излъска реномето на родните ни курорти обаче, икономическото министерство предпочете да раздава пари на младежи и неспециалисти. Така вместо експертите в бранша да усвоят максимално ефективно средствата за вътрешна реклама, те бяха "харизани" на неопитни фирми. Резултатът е ясен - липса на национална кампания, която да върне българите в родните курорти, да ги убеди, че са желани в тях и има какво да видят и преживеят у нас. Средства има, но те не се разпределят ефективно, категорични са от бранша. Няма визия за цялостната ни национална реклама, нито пък държавата е наясно кои са туристите, които иска да привлече, категорична са спецовете от бранша.
Плащат избирателно средства за реклама
С месеци бавят разплащания, трансфери има единствено към телевизиите
Подобно на парите за енергетика, избирателно се разплащат и парите от ЕС за реклама и публичност. Това алармираха агенции за ПР и реклама. Освен, че голяма част от договорите въобще не са сключени, не са осигурени средства и за вече подписаните контракти. Фрапиращ е случаят със земеделското министерство и Програмата за развитие на селските райони. Въпреки, че са подписани договори за почти цялата сума от близо 36 милиона лева, към началото на септември са разплатени едва 23 милиона от програмата. Ведомството е вложило по-голяма част от предвидените милиони в клипове в електронни медии. Какъв е реалният ефект от филмчетата с дребните стопани за пример обаче, никой не се наема да каже. Сред контрагентите няма нито една печатна медия, въпреки че цените там за тези услуги са в пъти по-ниски. В същото време малкото заделени пари за ПР и реклама не се издължават от страна на земеделското ведомство, въпреки че договорите са изпълнени и работата свършена. Агенциите са принудени да чакат с месеци дължимото, въпреки обещанията, които земеделското ведомство им дава неведнъж досега. Въпреки че разплащанията трябваше да са приключили още в началото на годината, фирмите си чакат парите, а служебните министри мълчат.
Подобно е поведението и на зам.-министъра на икономиката с ресор туризъм Бранимир Ботев. Въпреки, че кабинетът "Орешарски" гласува част от 10-те милиона лева за реклама на туризма през май, към момента те не се договарят. Топката се бави от зам.-министъра на туризма Бранимир Ботев. Така през летния сезон браншът остана да се бори сам с проблемите и отлива на туристи, без рамо от ресорното ведомство. За първите 7 месеца на годината са отпуснати едва 25 000 евро за медийна реклама в чужди телевизии, 100 000 лв. за билбордове и нула лева за интернет реклама. Едва 4000 лв. пък са дадени за привличане на родните туристи по българските забележителности и курорти. На прага на зимния сезон картинката е същата. Ясно е, че ако не бъдат спешно усвоени тези средства, те ще се върнат отново в бюджета и туризмът ни пак ще остане без реклама. Каква е причината тези контракти да не бъдат подписвани и защо Ботев, който се тупа в гърдите, че мисли за бранша, не може да усвои средствата за реклама на един от най-важните за икономиката ни сектори, питат се от бранша. Експертите умуват дали причината е липса на административна компетентност или заекът е скрит @другаде. Независимо от причините е ясно, че заради управленски решения страната ни ще върне в Брюксел средства, които биха могли да дадат тласък на икономиката.
Германия с план за 3 г. напред
За да е успешна рекламната стратегия на туризма, ни е необходима ясна стратегия и детайлно познаване на гостите, които се опитваме да привлечем. Именно така работи един от лидерите в света - Германия. В страната на Гьоте отпреди година е ясно кои продукти ще са акцент в промотирането на държавата. През тази година фокусът е върху обектите на ЮНЕСКО в страната, през следващата - на типичните местни празници в Германия, през 2016 г. немската машина ще рекламира запазените си природни оазиси, а 2018 г. е посветена на 500-ата годишнина от делото на Мартин Лутер, дал началото на протестантската Реформация. За всеки от тези продукти е събрана детайлна информация за профила на туриста, който търси подобна ваканция в Германия, обясни координаторът на проекти към Германския туристически борд Янина Полман. Основната реклама на страната ще е в социалните мрежи и интернет и традиционните медии. Предварителното планиране, точното профилиране на гостите и отделените средства за реклама са причина Германия да остава години наред сред световните лидери в туризма.
Рагин: Всяко евро връща 200
Всяко евро, вложено в национална реклама на туризма, ни връща 200. Това заяви председателят на Българската хотелиерска и ресторантьорска асоциация Благой Рагин. Печалбата е по-висока дори от забранени от закона дейности като проституция и наркотици. Неслучайно всички балкански държави са включили в своите приоритети туризма. Хърватска, Черна гора, Албания, Македония не разчитат на евросредства за реклама, а на собствени сили. И тъй като бюджетите им за реклама са високи и се харчат ефективно - резултатите не закъсняват, обясни Рагин. Ръст от 50% отбелязва Албания през тази година, а Македония 25%, даде за пример хотелиерът. Според него правителството задължително трябва да задели 1% от валутните приходи от бранша за реклама на страната ни в чужбина. 1% от левовите приходи пък да се дадат за промотиране на родните забележителности сред българите, съветва Рагин. Според него задължително за сектора, който дава близо 15% от БВП, е да има собствено министерство. В момента секторът се лута между 5-6 различни ведомства и резултатът е "куче влачи рейс", обясни Рагин. Според него абсолютно задължително е да се спре с негативизма и самооплюването ни. Политиците и бизнесът трябва да забравят езика на омразата и да работят заедно за най-важните приоритети, за да вървят туризмът и останалата част от икономиката ни напред, категоричен е Рагин. Според него само за 3-4 години страната ни може да стане икономически лидер в региона, но за това са нужни обединени усилия и позитивизъм. Ние имаме хотели - дворци, уникални природни дадености, минерални води, добър климат, паметници на културата, а никой по света не знае за тях. Това трябва бързо да се промени и най-лесният път са повече пари за целева и ефективна реклама, която да наложи на страната нов имидж, обясни Рагин.
Браншът със стратегия до 2020 г.
Българската хотелиерска и ресторантьорска асоциация ще представи стратегията си развитие на сектора до 2020 г. на годишната си среща в Албена на 29 октомври. Това съобщи председателят на браншовата структура за Североизточна България Димитър Димитров. Сред най-големите проблеми, които ще бъдат дискутирани, са парите за реклама на туризма ни и потенциалът на страната, както и концесиите на плажовете. Заради липсата на реклама на страната ни като дестинация, обезценяването на рублата и лошото време, бизнесът се е принудил да намали цените на пакетите през това лято. Така е бил компенсиран спадът от 7% на руски туристи - с гости от Молдова, Украйна и Беларус. През тази година обаче Северното Черноморие отчита бум на полски туристи - с близо 20 на сто, обясни Димитров.
Финансите дължат 1,7 млрд. на бизнеса
Към момента Министерството на финансите дължи 1 млрд. и 700 млн. неразплатени към бизнеса, и то за свършена от него работа. Ако те не се изплатят - бизнесът ще спре работа, ще освобождава хора, твърдят експертите от бранша. Според тях това е и проблем за държавата, която няма да има изпълнени проекти, по които да ни бъдат върнати парите от Брюксел, и това ще наложи тези средства да се вземат от бюджета. "Освен това са необходими 950 млн., за да реализираме проектите, които вече са били одобрени", твърдят още експертите.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
