България подготвя нови мерки за защита на Черно море, като ще се включи в международна инициатива за противодействие на дронове и ще продължи дипломатическите усилия за прекратяване на военните действия в региона. Финансовото участие на страната ни в инициативата ще бъде 220 000 евро, обяви депутатът от „Прогресивна България“ Димитър Петров пред БНТ.
По думите му правителството вече е провело разговори на високо равнище с НАТО, Европейската комисия и черноморските ни съседи. Голямата цел е да се гарантира безопасността на търговските кораби, без България да бъде въвлечена в допълнителна военна ескалация.
България влиза в инициативата срещу дроновете
Една от конкретните стъпки, които предстоят, е присъединяването на страната ни към международната инициатива за противодействие на безпилотни летателни апарати.
Димитър Петров обясни, че досега България не е участвала в нея, тъй като не са били известни всички финансови условия. Вече обаче е изяснено, че необходимата вноска е 220 000 евро, което позволява да бъде задвижена процедурата.
Депутатът подчерта, че инициативата е започнала още през февруари и предишното правителство също е имало възможност да вземе решение за участие.
Паралелно с това България е поискала съдействие от НАТО за укрепване на способностите за откриване и противодействие на дронове в Черно море. Обсъждат се допълнителни средства за наблюдение и по-добра координация между съюзниците.
„Взети са всички необходими мерки. Вярвам, че постъпихме максимално адекватно на ситуацията“, заяви Петров.
Мораториум върху атаките в Черно море
Друга важна посока в действията на българските институции е предложението за прекратяване на военните операции в Черно море.
Идеята за мораториум беше поставена на Консултативния съвет за национална сигурност, свикан от президента Илияна Йотова. Според Петров вече са проведени разговори с Румъния и Турция, а темата ще бъде обсъдена и на европейско равнище.
„Да се търси по някакъв начин Черно море да бъде демилитаризирана зона, тоест да няма военни действия в Черно море, е стъпка, която предприема и сегашното правителство“, подчерта депутатът.
Той смята, че писмено споразумение между заинтересованите държави би могло да създаде условия за ограничаване на нападенията и възстановяване на сигурността на търговските маршрути.
„Вярвам, че всички имаме интерес Черно море да бъде демилитаризирана зона. Включително Русия и Украйна получават необходимите доставки по Черно море“, посочи Петров.
Подобна договореност засега остава дипломатическа цел, чието осъществяване ще изисква съгласие между страните в конфликта.
Защо България не бърза с обвиненията
Депутатът защити предпазливата позиция на българските власти при установяването на отговорността за атаките срещу търговските кораби.
Според него първата задача е да бъдат събрани убедителни доказателства за произхода на използваните дронове.
За целта България е поискала международно съдействие за подводни изследвания на потънали плавателни съдове. Очаква се проверките да установят дали могат да бъдат открити останки от безпилотните апарати, които да помогнат за изясняването на обстоятелствата.
„Няма категорични доказателства, че това са нападения на Руската федерация. Тепърва трябва да се проведат необходимите разследвания, преди да бъдат установени съответните дронове и да се види откъде произхождат“, заяви Петров.
Той допусна и хипотезата за намеса на трета страна, заинтересована от изостряне на конфликта, но изрично уточни, че това е лично предположение, което не е подкрепено с установени факти.
Петров разкритикува опозицията за отправяните обвинения, преди да са приключили проверките. Според него подобен подход може да създаде допълнителни рискове за националната сигурност.
Ще бъде ли задействан член 4 на НАТО
Представителят на управляващите не подкрепя незабавното искане за консултации по член 4 от Северноатлантическия договор.
Според него преди предприемането на подобна стъпка трябва да има достатъчно информация за конкретните инциденти и техните извършители.
Същият принцип трябва да се прилага и при евентуални дипломатически действия срещу Русия. Петров посочи като възможни мерки ново извикване на руския посланик или връчване на официална нота, ако разследването установи основания за това.
Той обаче предупреди срещу пълното прекъсване на дипломатическите отношения.
„Не трябва да се стига до пълно затваряне на дипломатическите канали. Няма как при сегашните обстоятелства да се заиграваме с националната сигурност и да отправяме обвинения, без да има ясна информация за това“, категоричен беше депутатът.
България може да бъде посредник за мир
Димитър Петров открои и дипломатическите контакти на София с Киев като част от усилията за намиране на мирно решение на войната.
Той коментира посещението на представител на украинското президентство в България, като подчерта значението на разговорите между всички заинтересовани страни.
„Това е много важна крачка и е елемент от усилията на българското правителство да се търси мирно разрешаване на конфликта. Това се постига именно чрез такива разговори, а не чрез затваряне на вратата пред едната или другата страна“, заяви Петров.
Според него географското положение на България и контактите й както с Украйна, така и с Русия създават възможност страната ни да съдейства за бъдещи мирни преговори.
Петров подчерта, че националният интерес изисква България да участва активно в търсенето на решения, вместо да остане извън дипломатическите процеси.
