* Ако България иска приемен център, ще получи подкрепа, обяви Меркел
* Ние вече сме гореща точка, не бива помощта да е само за Италия, Гърция, Македония и Сърбия, каза Борисов
Не съм искал България да бъде обявявана за "гореща точка" за прием на бежанците, защото реално ние и в момента имаме лагерите. Това заяви премиерът Бойко Борисов по повод лидерската среща на върха в Брюксел. И отсече: "Горещи точки у нас отдавна има".
Борисов обясни, че това "е център, в който влизат легалните, непреминаващи през зелената граница хора, а през нашите КПП". "Не можем да ги отблъскваме - там им се взимат пръстови отпечатъци, регистрират се и по смисъла на поетите ангажименти ги настаняваме в бежански центрове. Те и в момента са там. Всеки ден ги храним по име и се грижим за тях с цялата хуманност, която има българският народ", каза още премиерът.
Повод за изявлението му бе пресконференцията на германския канцлер Ангела Меркел след края на Европейския съвет и реакциите у нас.
България иска Европейският съюз при нужда да създаде на нейна територия приемен център за мигранти, т.нар. гореща точка, каза Меркел на брифинга. И допълни: "България също посочи, че има външна граница с Турция, че е под огромен натиск, що се отнася до бежанските потоци. Ние бяхме непредубедени. Казахме, че ако България иска да създаде "гореща точка", ще получи същата подкрепа от европейските институции и агенции както например Гърция и Италия, но не ние искаме да налагаме нещо на България, а България сама каза: Ние имаме проблем, защо да не сме ние?"
Не е ставало въпрос изобщо за подобно нещо, обяви обаче евродепутатката от ГЕРБ Ева Паунова, която бе заедно с Борисов в Брюксел. По думите й "горещите точки" щe бъдат разполагани извън територията на страните от ЕС.
Всеки може да интерпретира една дума, както прецени, или да започне интерпретацията от там, където реши", заяви Борисов.
И разказа какво се е случило на срещата на върха:
"На съвета три пъти поставих въпроса, че България е гранична държава и не трябва помощта да се ограничава до Италия, Гърция, Македония и Сърбия". Премиерът обясни, че "ние и сега сме гореща точка и затова са страховете на българите, че тази вълна, това цунами, което се движи през Средиземно море, когато всички затварят границите, то ще дойде на нашата граница". Борисов припомни писмото на турския си колега Ахмет Давутоглу, в което се казва, че има милиони бежанци в Турция и още 7 млн. потенциални емигранти от Сирия.
"Това писмо формира и моята позиция на Европейския съвет. Фокусът бе изцяло върху Италия и Гърция, но аз извадих картата на България и казах, че ще говорим за география. Нашата сухопътна граница с Турция не е по-малка, ЕС трябва да отчита желанието ни да защитаваме шенгенското пространство, в което не сме. Трябва ли да влязат и в България 300 000 бежанци, за да свикам извънредна среща и за България?", продължи Борисов.
"В Брюксел казах на колегите, че вървим след събитията. Изпитвам тревога от това, което ни предстои. Колкото повече огради се построят, толкова по-трудно тези хора ще преминат в други държави. Преди да стане думата за горещата точка, има няколко предложения, които съм направил и които услужливо се премълчават", каза още премиерът. И съобщи, че е поставил за обсъждане идеята на Давутоглу за обособяване на международна зона за сигурност в Сирия, за да не се стига до вълна от милиони бежанци към Европа.
Бойко Борисов е заявил пред съвета, че не е честно срещу България да бъде започвана наказателна процедура заради условията в бежанските лагери. Според него страната ни е дала 200 - 300 млн. лева извънредно за овладяване на бежанската криза на наша територия. "Обясних им на съвета, че в България пенсията е 5 лева на ден, а ние даваме повече за издръжка на бежанците. Просто не е честно да ни наказват. Казах им: "Не ни искате в Шенген, въпреки че пазим границата по-добре от Гърция, това не е честно", разказа Борисов.
Гореща точка у нас ще има само ако България я поиска и ако се окажем под бежански натиск като в Гърция и Италия, с който не можем да се справим сами, уточни в Смолян процедурите вицепремиерът Меглена Кунева. И коментира, че засега това не е картината у нас.
Няма официално искане от България ЕС да създаде на нейна територия "гореща точка" за приемане и разпределяне на мигранти, сложи точка на спора снощи говорителка на Европейската комисия.
Какво е "гореща точка"
"Горещите точки" ще бъдат част от квотната схема за разселване на бежанците, според която общо около 160 000 души ще бъдат разпределени в страните членки. В центровете, които засега ще бъдат открити в Италия и Гърция, европейски експерти ще регистрират мигрантите и ще преценяват дали да получат бежански статут, или да им бъде отказан и в коя европейска страна да бъдат изпратени. Говорителят на ЕК Наташа Берто обясни, че "горещите точки" ще бъдат екипи за подкрепа, съставени от европейски институции, работещи по миграционните въпроси и граничния контрол. Служители и национални експерти от другите държави от ЕС, командировани от Фронтекс, Европейската служба за подкрепа в областта на убежището и Европол, ще помогнат за установяването на самоличността, проверката и регистрирането на мигрантите при влизането им в ЕС. До момента има два такива центъра - в Пирея (Гърция) и Катания (Италия).
Местан: ЕС да се разшири към Западните Балкани
Имаме много ясна позиция, че проблемът може да се реши с принципа на солидарността, чрез реална стратегия за разпределение на тежестта на бежанската криза върху всички държави от Европа. Това коментира в Кърджали лидерът на ДПС Лютви Местан. Според него бежанската криза е и шанс. "Кризата задава като императив разширяването на ЕС към Западните Балкани и Югоизточна Европа. Убедени сме, че Западните Балкани извън ЕС биха генерирали повече проблеми, несигурност и нестабилност за ЕС, ако не са част от общността", подчерта Местан и посочи, че вече става ясно, че без да са членки на ЕС, Западните Балкани са част от решението на бежанския проблем.
По думите на лидера на ДПС решението не е в телените мрежи и огради. "Затворен ЕС е мъртъв. Европа на свободата, демокрацията и хуманизма трябва да реши този въпрос чрез солидарно поемане на тежестта на бежанската криза", коментира Местан. Той подчерта, че ДПС е за дългосрочна стратегия, която предполага решаване на проблема в Сирия и на въпроса с Ислямска държава. "Докато не се реши проблемът в Близкия изток, бежанският поток няма да секне. Европа трябва да излезе от говорене в различни посоки, да има ясна стратегия, която да включва и временна мярка за решаване на въпроса с хуманитарната криза", заключи Местан.
Получаваме шанс за закрила
Борис Станимиров, РБ
Целта е ясна - да "откачим" България от сега действащия Дъблински регламент и да се въведе механизъм за равномерното разпределение на бежанците по квоти в целия ЕС. Иначе опасността е да се окажем напълнени с емигранти, които не можем да поемем.
Това е хипотеза в случай, че към нас има тежък миграционен поток, на какъвто сега са подложени Италия и Гърция, ние по същия начин да се ползваме от закрилата и солидарното действие на ЕС. Механизмът за това е "гореща точка". Другото ни условие е по-сериозно общо усилие по охрана на външните граници - нещо, за което правителството говори от месеци и за щастие, макар и късно, целият ЕС започва да се вслушва в нашия призив.
Трябваше ни обща позиция
Атанас Мерджанов, БСП
За пореден път важните новини за България идват от Брюксел, вместо това да бъде една промислена, съдържателна, националноотговорна българска позиция, за което настояваме от началото на годината. Бе пропуснат шансът тя да бъде изработена на КСНС при президента с участието на всички политически сили и власти, които отговарят за националната сигурност. Така позицията ни щеше да е много по-защитима пред българските граждани.
Ще поискам референдум
Красимир Каракачанов, ВМРО
Да правим буферни зони на територията на България, да ставаме транзитен лагер за нелегални емигранти, това е най-безотговорното нещо. Ако подобно безумие бъде предложено, ще поискам референдум по този въпрос.
Приемат Ердоган в Брюксел за кризата
Вече не може да се мисли за отворени врати, предупреди Доналд Туск
Да се отделят милиарди евро в помощ на бежанците в Близкия изток и да се работи по-тясно с Турция по имигрантската криза. Това бяха част от акцентите, обсъждани на срещата на върха на ЕС. На нея лидерите се споразумяха за по-широк и всеобхватен отговор на миграционната криза в Европа. На форума бе отделено специално внимание на необходимостта от съвместни действия с Турция, която е сухопътна врата на имигрантския поток към Европа. На 5 октомври председателят на Европейския съвет Доналд Туск и шефът на ЕК Жан-Клод Юнкер ще приемат в Брюксел турския президент Реджеп Тайип Ердоган за разговори по сирийската криза. Разговори ще има и с премиера Ахмет Давутоглу в Ню Йорк. Обявявайки това, Туск се изказа отрицателно за предложените от Турция "безопасни зони" по границите със Сирия.
Лидерите одобриха и краткосрочни мерки за справяне с безпрецедентната криза. Преди следващата редовна среща на върха в средата на октомври ЕС ще задели допълнително най-малко 1 млрд. евро за агенцията на ООН за бежанците и за Световната програма по прехраната, както и ще увеличи финансовата помощ за страните, приели най-много сирийски бежанци - Турция, Ливан и Йордания, както и за други страни, поели имигрантския поток.
От предвидените средства 100 млн. евро ще бъдат заделени за спешна помощ за страните от ЕС, борещи се с наплива на мигранти и бежанци, както и 600 млн. за европейската агенция по охрана на границите "Фронтекс" и за Европол за следващата година.
Председателят на Европейския съвет Доналд Туск каза, че резултатът след седемчасовите дебати е "наистина отличен, със сигурност много по-добър от онова, което очаквахме".
Туск каза, че запазването на контрола над външните граници е най-спешен в момента. Затова лидерите са се договорили в Брюксел за затягане на този контрол чрез предоставяне на повече средства за граничната агенция "Фронтекс", Европол и други организации на ЕС. "Не може повече да мислим за отворени врати и прозорци, трябва да помислим за защитата на външните ни граници", заяви Туск.
Австрия върнала 5000 души в България и Румъния
Виена върна над 5000 мигранти в страни от ЕС, през които те са минали на път за Австрия. Това заяви австрийският министър на вътрешните работи Йохана Микъл-Лайтнер, цитирана от Ройтерс. "Доколкото си спомням, върнахме над 5000 или 5500 души от Австрия, главно в България и Румъния, но и в други страни, каза пред журналисти Микъл-Лайтнер на среща на Християнсоциалния съюз в Германия. Преди три седмици Австрия и Германия временно освободиха хората, бягащи от войната в Сирия, от изискването на ЕС бежанците да подават молба за убежище в първата страна от Евросъюза, в която влязат. Междувременно само за един ден в Унгария са дошли над 10 000 бежанци. В сряда на територията на страната са влезли 10 046 души, което е нов рекорд. Най-голям брой от тях са дошли през Хърватия - 9939 души, а 102 от Сърбия, съобщава унгарската полиция.
Сърбия и Хърватия си блокираха границите
Споровете между Хърватия и Сърбия заради нестихващия поток от бежанци ескалираха и доведоха до почти пълно блокиране на движението на хора, автомобили и стоки от двете страни през общата им граница. До крайните мерки се стигна, след като Хърватия реши едностранно да затвори границата си със Сърбия, блокирайки тежкотоварните автомобили с продукция за Западна Европа през магистралата Белград-Загреб. Хърватия обвини съседите си, че умишлено пренасочат потока от мигранти към страната и наложи гранични ограничения, като забрани на всички товарни автомобили освен тези, превозващи бързо развалящи се стоки, да влизат от Сърбия. В отговор Белград също забрани пускането на всички регистрирани в Хърватия камиони и на хърватски стоки на своя територия. Ограниченията важаха за всички сръбски ГКПП, включително и за границата с България. Малко по-късно Хърватия отговори, като въведе забрана на влизането на нейна територия на автомобили със сръбска регистрация и на пътуващи граждани със сръбски паспорти. Мерките, предприети от Загреб, изостриха тона между двете страни, като от сръбското външно министерство сравниха решението на Хърватия с рестрикциите, предприети в миналото, по време на фашистката Независима хърватска държава.
Мигрантите товарят хазната
Бежанската вълна натоварва бюджета, но сравнително по-малко от тези на други държави като Гърция, Сърбия, Унгария, Македония. Натоварването на бюджета засега е поносимо и не обърква сметките на хазната. Това заяви в Бургас финансовият министърът Владислав Горанов.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
