Сряда,

10 януари - краят на романтиката

От: Стандарт -
A
A
A
  • Виц за Жан и хляба предрече зимата на народното недоволство
  • Днес хората едва ли ще хвърлят павета по парламента, но ще са все по-непреклонни срещу несправедливостта


В началото бе виц:
Мъж влиза в хлебарницата.
- Колко струва хлябът?
- 20 лева - 10 за хляба, 10 за Жан Виденов!-отвръща продавачката.

Възмутен, мъжът напуска и отива в следващия магазин:
- Колко струва хлябът?
- 20 лева - 10 за хляба, 10 за Жан Виденов!
Още по-възмутен, мъжът започва обиколка по хлебарниците, но навсякъде отговорът е един и същи: "20 лева - 10 за хляба, 10 за Жан Виденов"
Напълно отчаян и примирен, в края на деня мъжът приема, че все пак трябва да яде, влиза в поредния магазин, оставя 20 лева на тезгяха и уморено казва: "Един хляб, моля". Продавачката му връща 10 лева.
- Боже, Господи, не мога да повярвам, че не вземате пари за Жан Виденов.
- Не, хлябът свърши!

Този виц обиколи парламента на 25 януари 1996 г. - деня, в който кабинетът на Жан Виденов чукна една година. Едва ли обаче депутатите от синята опозиция, които поздравяваха с него колегите си управляващи от БСП, си даваха сметка, че изричат най-страшната прогноза в новата история на България. Никой от тях не подозираше, че умишлено или от чисто невежество земеделските спецове Васил Чичибаба, Светослав Шиваров и Златимир Орсов така ще оплескат зърнения баланс, че само 12 месеца по-късно хлябът ще изчезне и ще се купува на опашки с купони.
През онзи януари брашното тип 500 на едро от производител струваше 13.55 лв./кг с ДДС. През декември 1996 удари 100 лв./кг. Хлябът, произвеждан от същото брашно, струваше 19.45 лв./кг през януари 1996 г., за да стигне кошмарните 115 лв./кг през декември същата година. Такова увеличение за 12 месеца не е имало и през военните години на България.
Но това не бе всичко. 19 банки фалираха като домино, левът се обезценяваше, заплатите се стопиха до 5 долара, България влезе в спиралата на хиперинфлацията. И се вдигна - на барикадите.
На 21 декември 1996 г. Виденов хвърли кърпата и като премиер, и като лидер на БСП. 42-рият извънреден конгрес на БСП излезе призори от НДК с лидер Георги Първанов. Седмица по-късно парламентът гласува оставката на кабинета "Виденов". БСП поиска да направи нов кабинет и на 8 януари 1997 г. номинира за премиер МВР-шефа в оставка Николай Добрев. Опозицията поиска предсрочни избори.
Така се стигна до 10 януари 1997 г., когато президентът д-р Желю Желев отказа да даде мандат за нов кабинет на БСП. Заяви, че неговият му изтича на 22 януари и остави горещия картоф на новоизбрания държавен глава - Петър Стоянов.
Жива верига опаса от сутринта Народното събрание. За да подкрепи синята опозиция, която искаше парламентът да гласува Декларация за национално спасение и предсрочни избори. Загражденията бяха на една ръка разстояние от прозорците на депутатите. И съвсем пред вратата на служебния им вход. Тогавашният шеф на парламента акад. Благовест Сендов още няма отговор на въпроса защо полицията не е осигурила по-голям периметър. Протестиращи скачаха по таваните на депутатски лимузини. Привечер народът щурмува сградата. Вътре квестори и НСО изкъртваха шкафовете с пощенски кутии, за да барикадират входа и да не допуснат никой да влезе. Някой лисна бензин и входът пламна. Защитниците отвътре започнаха да потушават пламъците с противопожарните маркучи, но акцията бързо прерасна в опит за разпръскване на демонстрантите с водна струя от втория етаж. В сградата вече бяха дошли новоизбраният, но не встъпил в длъжност президент Петър Стоянов, както и кметът на София Стефан Софиянски. Той лично спря поливането на демонстранти. За да бъдат отблъснати обаче, някой пусна сълзотворен газ. Народното събрание вече бе пълно с Вътрешни войски - момчета на по 20 години, в чиито очи се четеше ужаса да не получат заповед да атакуват протестиращите. Навън се стига до кървави сблъсъци. Сред пострадалите бе и депутатът от СДС Филип Димитров. Той бе приет в "Пирогов" с разбита глава.
Вечерта депутатите от СДС излизаха през прозорците на стаята си, за да говорят с протестиращи и се връщаха. Васил Михайлов - Нубиеца, оживено издирваше тайните подземия на парламента, по които червените можело да се измъкнат от Народното събрание. Депутатите от БСП, начело с Красимир Премянов, Клара Маринова и Добромир Задгорски, полудели от страх, се бяха затворили в пленарната зала. И пееха: "Къде си вярна ти любов народна..."
В коридорите, в кабинета на Сендов, и по малките стаички течаха политическите преговори. От страна на сините начело бе Иван Костов, от страна на червените - номинираният за премиер Николай Добрев. Прясно избраният лидер на социалистите Георги Първанов липсваше. И до днес на "Позитано" 20 под сурдинка се говори, че месец по-късно до последно увещавал Добрев, да не връща на Петър Стоянов мандата за съставяне на второ социалистическо правителство. Някои дори твърдят, че се опитал да го заключи в червената централа. Но Добрев бил непреклонен. На 4 февруари 1997 г. върна мандата и спаси страната от национална катастрофа.
С дъжд от камъни и стрелба на пъпа на София приключи историческия 10 януари. Около два часа след полунощ полицията изведе изплашените до смърт червени депутати към автобуси, паркирани пред Народната библиотека. Протестиращите ги засипаха с камъни. Около 2,20 часа униформените атакуваха. За минути разпръскаха хората, като този път млатеха безмилостно.
22 години след щурма България все още търси отговори - организиран погром или български майдан бяха протестите. Научиха ли се гражданите да отстояват правата си, а властта - да слуша народа си. Кой накара миньорите да хвърлят павета по парламента, а гневния народ да нахлуе в сградата? Кой нареди пускането на сълзотворния газ в НС? Кой разреши стрелбата по протестиращите...
Днес главните действащи лица от онези дни странно мълчат - и сините герои на революцията, и победените червени. Никой не иска да говори за онова време. Може би за 22 години всички се изприказваха. Може би много спомени бяха разкрасени...
Но поуките остават. Най-вече за политиците. Онова време показа как само за 4 години власт един всенароден любимец може да се превърне във враг на народа си - да му се обиди, а след това и да започне да работи срещу него. През януари 1997 г. Иван Костов бе най-прегръщания и целуван от лели по площадите мъж. Не свали тъмносинята лента от челото си и кожено манто, докато не стана премиер. До него неотлъчно бяха Евгений Бакърджиев, който заедно с народа пушеше "Мелник" и Богомил Бонев, който спасяваше гърба на Костов и в нощта на 10 януари, когато БСП го обвини, че предизвиква гражданска война.
В онези дни СДС бе семейство. Костов, Бакърджиев, Бонев, Екатерина Михайлова, Надежда Михайлова си ходеха на гости за празниците. Седесари с умиление разказват как на НИС на СДС Костов мило ги пращал във фризьорския салон на гърба на сградата, за да имат търговски вид, защото влизат във властта. Днес, брутално предадени от Командира, Бакърджиев и Бонев не искат да чуят за него. А Бакърджиев дава най-точното определение за 10 януари: краят на романтичния период на прехода.
Хубавото Наде пък е посланик в Анкара и предпочита да не говори за онези дни.
На другия фронт също е тишина. Клара Маринова се върна към амплоато си на журналист, но избягва темата. Виденов и Премянов се отдадоха на преподавателска дейност.
А протестът? Неговото лице доста се промени за 22 години. На митингите вече излизат и децата на студентите от 1997 г. На улиците не са нямащите, а имащите. Не са хората, които казват: "Не мога", а които заявяват: "Не искам повече - особено пороците на прехода". Протестите от края на 2018 г. показаха, че днес хората едва ли ще хвърлят в недоволството си павета по парламента. Но ще стават все по-непреклонни срещу несправедливостта. Най-вече социалната.

Коментари

Сортирай по: Новите първо

Препоръчани новини

Валутни курсове

По курса на БНБ
Валута Лева (BGN) Обратен курс за 1 лев
CHF 1.70725 0.585737
GBP 2.24388 0.445657
USD 1.71204 0.584099
Виж всички