Здравка Евтимова е писателка, автор на кратки разкази, публикувани в 32 страни по света, носител на национални и международни награди.
- За да се преборим за Съединението и Независимостта, е трябвало да имаме и Трети март
- Ние не сме били едно заспало племе, а сме се подготвили за свободата
- Невежият човек е лесно управляем. Какво му остава, освен да се вайка и оплаква?
- Аз подкрепям твърдо Украйна, гордея се, че изучавам руската култура и съм с всички, които са срещу войната на Путин
- За да порасте нашата държава, да се осланяме на мъдрите и знаещите, които ще загърбят личната изгода, казва Здравка Евтимова в специално интервю за вестник СТАНДАРТ
- Госпожо Евтимова, 3 март е празникът, който би трябвало да обединява българите по всички краища на света. През последните години обаче се разделяме повече, отколкото да се обединяваме. На какво се дължи това?
- Наистина, особено през последната година датата 3 март предизвиква спорове и разногласия. На 3 март 1878 г. е подписан предварителният мирен договор за прекратяване на Руско-Турската война от 1877-1878 г. Тази дата ознаменува освобождението на България от османско владичество и поставя началото на Третата българска държава. Напоследък тази дата, за голяма жалост, започва да ни разделя. Защо? От една страна войната от 1877-78 година е десетата от поредицата войни на Руската срещу Османската империя; от друга страна - преди една година започна престъпната агресия на Путин срещу Украйна. По всяка вероятност в мислите на някои хора се създава мост, свързващ Путин днес с Русия от 1878 г. Това прехвърляне, пренасочване на представите в посока нашето съвремие може да се превърне или вече се е трансформирало за някои наши съвременници в основа ние, българите, отново да бъдем разделени.
- Това разделение как се преодолява? Трябва ли ни едно ново духовно Съединение?
- Мисля си, датата на раждане на всеки човек и датата на раждане на държавата е от изключително значение. Датата 3 март наистина е важен маркер, сочещ ново начало за България. Това е исторически факт. Естествено, войната на Руската империя е преследвала свои завоевателни цели, но след края й България е получила своята свобода. Нека подчертаем, че в тази война са участвали и украинци, румънци, финландци, сърби, героичното българското опълчение. Ние, българите, сме били готови да превърнем българските земи в дом на свободата, защото сме се борили за освобождението си много преди избухването на войната от 1877-1978 г. Още през 1762 г. св. Паисий Хилендарски написва своята "История Славянобългарска", с което поставя началото на българското възраждане, светлия български ренесанс. Следва борбата на българите за освобождение, сами решили да сложат край на унизителното състояние да бъдат роби - мощното новобългарско просветно движение и борбата за църковно обособяване, Първата и Втората българска легия на Раковски, четите на хаджи Димитър и Стефан Караджа, на Филип Тотьо, на Ботев, трагичният връх - Априлското въстание през 1876 г. С други думи, ние не сме били едно заспало племе, люде, отпуснали се в робската люлка и очакващи свободата да падне като ябълка в ръцете им. Да помислим за Левски, създал тайната мрежа от комитети, в които българите желаят активно да се включат за освобождението на своята страна. Ето защо можем да кажем - да, България е била заявена като свободна с подписването на Санстефанския предварителен мирен договор и това е посрещнато с радост. Но знаем какво е последвало - Берлинският конгрес, след който се обособява Княжество България, васално на Османската империя, и Източна Румелия, която е от нейната част.
Онова, което може да ни обедини, е именно мисълта за националното възраждане, за нашето Българско възраждане и готовността ни да се борим за нов български ренесанс в бъдеще. Никога да не губим гордостта си от Съединението на Княжество България и Източна Румелия от 6 септември 1885 г., което нашите деди са извоювали напук на интересите на великите сили и са наложили волята на България. Нека разказваме на децата си за обявяването на Независимостта на България - на 22 септември 1908 г. Тогава нашата страна става независима от Османската империя, като е призната от великите сили за независима държава през пролетта на 1909 г.
От една страна ние, българите, сме тръгнали към своята свобода с Българското възраждане, започнало с написването на "История Славянобългарска", преминали сме през нашата национално-освободителна борба и датата 3 март 1978 г. е поставила началото на Третата българска държава. Но ако ни е липсвал дух, ако сме били безволева тълпа, националната ни история би потекла в съвсем друго русло. Да се фокусираме върху фактите, че нашият народ със своята воля и сили е извоювал и Съединението на България, както и Независимостта на нашата страна. Нашите собствени сили, нашата воля трябва да послужат и днес за основа за нашето обединение.
Никога не съм се страхувала от съществуването на различни мнения по даден въпрос. Това доказва, че сме мислещи люде, че сред българите и в миналото, и днес има умни хора, които боравят както с обширни знания, така и с високи академични постижения в научните си изследвания. Хора, които имат духовна енергия. Експонирайки постигнатото в исторически план, ние можем да изградим обща визия за нашето бъдеще. Убедена съм, че такава визия рано или късно ще се роди и утвърди в националния ни духовен строй. Ще използвам метафора, за да онагледя разбирането си за жизнеността на подобна визия - нека си представим дете, което се е родило здраво. Но за да порасте здраво, умно и образовано, са необходими последователни, непрестанни грижи от страна на умни и опитни хора. За да порасте нашата България духовно и икономически в бъдеще, ние трябва да се осланяме на волята, уменията и знанията на българските граждани. Трябва да търсим и намираме онези от тях, които имат необходимата подготовка, нужните качества, чест, честност, достойнство, и щедри сърца.
Нека подадем ръка на мъдрите, знаещи хора от българското общество, които биха загърбили личната изгода, биха я изтласкали на втори, най-добре на последен план, а на първи план биха поставили именно жаждата, мечтата да изградят България като достойна европейска страна, България с образован народ, народ със самочувствие и знания. Имената на такива хора ще бъдат запомнени и записани в учебниците по история, които ще изучават българите на бъдещето.
- Какво е Вашето мнение по един наболял въпрос: щастлив човек ли е българинът? Често попадаме в негативни класации. Ако отговорът е отрицателен, то според Вас, като творец, като писател, каква е рецептата да бъдем по-щастливи, да бъдем по-позитивни?
- Възприемам нашето първо място в такива тъмни класации като временно състояние. Като състояние на тежка, но лечима болест. Ние, българите днес, сме лекарството за тази болест. Това означава, че в нашите ръце е на първо място да се спасим от невежеството и неграмотността. Невежият и неграмотен човек е лесно управляем. Какво му остава, освен да се вайка и оплаква? Но всеки от личен опит се е убедил, че като рони сълзи, само влошава положението си. Сам стига до извода, че далеч по-разумно е да започне да учи нещо, да овладее умения, да сложи началото на собствен бизнес. Може да не успее веднага, но всеки провал е научен урок! Научените от нас уроци пресушават езерото на сълзите за вайкане и окайване, докато разберем, че щастието е в ръцете ни, в усмивките ни, които сочат посоката към добро. Ние самите сме пътеки към радостта. Да тръгнем напред е трудно за постигане, но за нас, българите, е осъществимо. Как? Като оставим да говорят постиженията, които сме достигнали. Като ги сравним си постиженията на хора, представители на други народи и се уверим, че създаденото от нас е конкурентоспособно и като идея, и като изпълнение. Затова дълбоко в себе си съм убедена, че тези мрачни класации и последните ни места в тях са само първият признак на оздравяването от болестта и усещането за национално нещастие. Това е усещане, което ни събужда, нещо подобно на студен ден, който ще ни накара да се стегнем, да оправим своята къща и да тръгнем напред.
И отново да се върна на мисълта за 3 март.
За да имаме Съединение на Княжество България и Източна Румелия, е трябвало да има Трети март. За да имаме ден на Независимостта и извоюване на тази независимост през 1908 г., е трябвало да има Трети март.
България е можела е да загине, ако ние, българите, не сме били способни да я спасим със собствените си идеи, сърца, ръце. А ние сме били способни, истински и силни още когато св. Паисий Хилендарски написва "История Славянобългарска". Затова моето убеждение е, че в близко бъдеще ще се отървем от последните места в класациите - по свобода на словото, икономическа свобода и въпреки трудностите, ще успеем да заемем достойно място в настоящето. Аз подкрепям твърдо Украйна, което в представите ми означава Украйна да бъде възстановена в своите първоначални териториални граници. Гордея се, че изучавам богатата руска култура и подкрепям всички хора, които се обявяват срещу войната на Путин в Украйна.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
