* Ковидът ни зарази със самота, предизвикателство е да й попречим да разшири територията на болката
* Искам да помоля читателите - нека всеки е убеден, че е ценен, казва писателката Здравка Евтимова
* Мъдростта идва при нас винаги с час закъснение
* Науката има право да се нарича така само когато работи за спасението на човечеството
* Призовавам хората да осъзнаят важността на ваксинирането
- Госпожо Евтимова, как посрещнахте Коледа? Имаше ли някакви разлики с други години заради пандемията?
- При мен беше много тиха и много красива Коледа - бяха на гости двете ми внучки на осем и на четири години. Нямаше особена разлика с предишните коледни празници, освен може би тази, че преди синовете ми са си били вкъщи, а сега отдавна вече не са - те са в Германия. Всъщност на Рождество мислите ни винаги са били наситени с това да се роди коледният дух. Коледа е едно очакване да се роди нещо щастливо.
За мен Рождеството е нещо красиво - раждане на нова идея, на нов човек, но не по-малко красиви са и отговорностите, и грижите, които следват след раждането. Топлината на Бъдни вечер е знак, че ще има едно красиво приятелство и продължение във времето. А ангажиментите ни показват, че ние с радост поемаме последващите грижи, колкото и трудни да са предизвикателствата пред нас.
- Кои според Вас са най-трудните предизвикателства в този период?
- Едно от спешните предизвикателства, които ковид пандемията постави пред нас, е самотата. Да, понякога самотата може да бъде щастлива. За мен понякога тя е отчасти щастлива, защото означава да не тичам, да не гоня някаква задача. Да попадам в истории, които не са мои, но така ме увличат, че оставам да живея в тях дълго време.
Същевременно осъзнавам, че самотата се опитва да разшири територията на болката, която всеки човек носи. Точно тук има предизвикателство спрямо нас - да можем с качествата си, с онова, което разбираме, да стесним територията на болката. Това е първата крачка към едно по-красиво място, защото с нея не можем нито да тръгнем, нито да стигнем до него.
- Като писател обаче знаете, че има и хора, които по друг начин преживяват самотата.
- Да, и тук бих искала да насоча думите си към тях - в тези дни и часове, които остават сами, това е подготовка за нещо красиво. Самотата понякога смазва нашата смелост, но това е нещо моментно. Това е предизвикателство, което се изправя пред нас.
И тук трябва да обърнем поглед към хората, които са близо до нас и да се опитаме да съхраним тяхното здраве. А след това, взирайки се в хората, да обърнем поглед и към себе си. Най-важното в този период е не да увеличим своята банкова сметка, а да увеличим банковата сметка на топлотата в сърцата си. Аз смятам, че заедно по-лесно можем да преодолеем всякакви предизвикателства. Четох едно есе, че човекът, който смята, че е уважаван, който смята, че е ценен, по-лесно се справя с предизвикателствата на Ковида. Човекът, който значи нещо за общността, за приятелския кръг, също по-лесно преодолява болестта. Затова бих искала да помоля читателите Ви - нека всеки човек да е убеден, че притежава висока стойност.
Независимо каква позиция заема и от каква социална прослойка произлиза, да знае, че той е ценен. И в същото време да не допусне надценяване. Защото какво е собствената ти стойност - това е ползата, която можеш да донесеш на другите хора, не само за себе си.
- От друга страна, дали разделянето на хората на ваксъри и антиваксъри е полезно за общността?
- Аз съм привърженик на ваксинирането. И бих отправила молба към хората, които нямат медицински проблеми, да осъзнаят неговата важност. Вярвам в мъдростта на всеки един човек. Макар че осъзнавам, че мъдростта идва при нас не тогава, когато ни е нужна, а един час по-късно.
Но вярвам, че това решение, което вземат хората, трябва да бъде взето след обмисляне на пълната информация за ваксините. Затова нека специалистите в тази сфера да получат достъп до всеки един пациент и хората да вземат информирано решение дали да се ваксинират или не. В моето семейство, в което възрастните сме осем души, седем сме ваксинирани.
Дъщеря ми отказва, защото тя изкара ковид и не смята, че на този етап това е нужно. Аз, без да й натяквам, се опитвам да я тласна в тази посока. Защото това е начинът - да чуеш специалистите в областта.
- Вие сте и преводач, а напоследък в много от романите се говори, че това, което върви по света в момента, е начин за въвеждане на тотален контрол. Предполагам, че и Вие сте превеждали такива романи. Правите ли паралел с това, което се случва у нас?
- Фентъзи романите зависят до голяма степен от качеството на своя автор. Част от тях наистина рисуват света в състояние, в което той е изправен пред гибел. И в който има място за голяма доза конспирация. Затова смятам, че теориите, че ваксинирането ни води в един порочен кръг, са нещо абсурдно. Те са безпочвени, но, разбира се, нищо не може да спре човешкото въображение. Много мощно гориво има това въображение, затова във фентъзи романите - аз самата четох напоследък два-три - светът е на ръба на оцеляването си.
Но в тези книги талантът на мъдрите хора, на смелите хора неизменно спасява света. Казват, че в бъдеще науката трябва да бъде много тясно свързана с хуманността. Науката има правото да се нарича така само когато работи за спасението на човечеството. Но така наречените теории за чипиране, за следене на хората чрез ваксините, са не само абсурдни, а на практика са престъпни. Както и много вредни за човешкия интелект. Затова и хората, които правят научни изследвания в тази област, трябва да кажат: "Хора, вразумете се!"
- А Вие лично изкушавате ли се или може би вече пишете нещо по темата за пандемията?
- Аз дотук написах три разказа за пандемията. Но разбирам, че не познавам нейните последни чисто научни измерения. Но моята вяра в науката на този етап е много твърда.
- Може ли да очакваме нещо като "Кръв от къртица" за пандемията?
- Аз съм написала такива два разказа на английски, единият излезе в САЩ. Сюжетът е за хора, които живеят в планина, но всъщност те представляват човечеството, макар че са откъснати от него. Това е свързано с нещата, които Ви споменах преди малко - човек, който обича, не може да бъде пречупен.
- Не сте го издали на български?
- Не знам дали скоро ще имам време да го преведа. Има разлика да пиша на български и на английски. Когато пиша на български, се чувствам много щастлива, но тогава не знам докъде ще стигне разказът. Докато писането на английски е като шофиране на автомобил в задръстване - внимаваш да не нарушиш някое правило, кой идиом ще употребиш. Писането на английски не е щастие, а изпитание, но пък аз обичам изпитанията.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
