- Защото столичните общинари предпочитат Джовани Горини
Спомняте ли си как след смъртта на професор Александър Чирков заваляха колкото съболезнователни телеграми, толкова и папки с предложения какво трябва да бъде кръстено на негово име? Здравният министър предложи това да е столична улица, общинари заговориха дори за площад, Лекарският съюз даде идея Кардиологичната болницата да смени името си. Депутатът от ГЕРБ Георги Марков беше повече от категоричен, че властта е на крачка от решението.
Уви, в България чудото е за три дни
Постоянни са само голите обещания.
Два месеца по-късно значимостта на професора, спечелил световна популярност и признателност за професионализма си, се оказа голяма, колкото обновената модерна 170-местна аула в болницата, която навремето той създаде. Нито повече, нито по-малко.
Не бързайте да укорявате ръководството на болница "Св. Екатерина". Нито Химическият, нито Физическият факултет на Софийския университет дадоха на някоя от залите си името на академик Петър Кралчевски, отишъл си също толкова внезапно, но оставил не по-малка диря в световното научно общество с приноса си към колоидите. Математическият университет също пропусна да отдаде дължимото на академик Благовест Сендов, прославил науката ни по света с гениалната хипотеза за производната на полиномите, доказана едва след 60 години от хитовия в наши дни китаец Терънс Тао.
Професионалната конкуренция и завист е едно, националната гордост и самочувствие - съвсем друго.
Паметта за красивите и светли умове е отговорност на държавата, не на гилдиите
Липсата на улица "Чирков" не е плод на чиновническа мудност. А поредно доказателство, че за столичните общинари други са достойните.
Подробният преглед на списъка с улици и булеварди в София, именувани на доктори и професори, показва непоклатима закономерност от десетилетия. От двадесет и двама именити българи и чужденци, които имат титлата "доктор", едва трима са лекари. Оставяме настрани медиците, получили признание от общината най-вече заради обществено-политическата си дейност през вековете.
Тримата лекари са добре познати дори за лаиците в областта на медицинските достижения. Единият е Любен Русев - светило по онова време, въвел най-новите методи в психиатрията, един от основателите на болницата, която от десетилетия наричаме "Лудницата". Вторият е Марин Русев - създател на Медицинския университет, направил най-големите открития, свързани с туберкулозата, по нашите земи и способствал за откриване на санаториумите. Третият пък изобщо няма нужда от представяне. Микробиологът Стамен Григоров е една от научните визитни картични на България, описал за първи път бактерията в киселото ни мляко.
Трима доктори пък фигурират в доста по-дългия списък от имена на професори, които красят табелите на столицата. Стоян Киркович е добре познат с баща си, който е първият лекар в София преди Освобождението, а по-късно и с огромния си труд като автор на първите български учебници по медицина. Затова и името му е на входа на болницата в Стара Загора. Професор Александър Станишев е бил прекрасен хирург, но дали е щял да получи общинско признание, ако не е бил министър в правителството на Добри Божилов, а после екзекутиран при комунистите, е друг въпрос. Същите съмнения има не за значимостта на лекаря, а за логиката на чиновниците, при избора на улица "Константин Чилов". Клинист и кардиолог, създател на първите профилирани интернисти у нас, неговото име в днешно време все повече остава в сянката на брат му - Никола Чилов, крупният индустриалец, създал най-голямото химическо предприятие на Балканите в началото на 20-ти век и дал името на друга столична улица.
Факт е, че най-добрите ни медици, спасили хиляди животи, дали тласък на съвременната медицина и оставили ярка следа в световната наука, липсват в уличните списъци на Столичната община. За сметка на това, кварталните улици красят имената на стотици политици с титли от близкото и далечно минало, общественици, историци, етнографи и .... десетки географи.
Синята вълна на прехода измете духа на светила по време на соца, но остави завинаги противоречиви личности от царско време. Фрапиращ пример е улицата, която носи името на Джовани Горини, на пъпа на София, в близост до "Оборище". Макар името да стои на табелата вече почти век, нашумя напоследък заради маститата строителна фирма "Артекс". Имотният покровител на Цветан Цветов сложи благозвучното име на поредната си луксозна сграда. Рекламата пък предизвика пост от българин, живеещ в странство, но роден точно на тази улица в София. Той решил да се информира кой е италианецът, който държи спомените от детството му, а го няма в Гугъл. Попитал Столична община, но не получил отговор и решил да се обърне към социалните мрежи. Дни наред във Фейсбук се правеха най-различни догадки. Стигнаха дори дотам, че името е сбъркано. Едни твърдяха, че става дума за известния историк Джакомо Горини, други - за видния наследник на рода Алфиери - Джовани.
Мистерията бе разбулена от покойния вече шеф на агенция "Фокус" Красимир Узунов, който даде прелюбопитно обяснение.
Това е кметът на Асизи
италианското градче, в което на 25 октомври 1930 г. цар Борис III и принцеса Джована Савойска сключват брак в базиликата "Свети Франциск". Разкритието предизвика поредица от нови въпроси за историята на Асизи и връзката с партията на Мусолини, но отговорите останаха в дебелите общински папки.
Докато продължаваме да се прекланяме пред неизвестния Горини, обиждаме паметта на личности като Чирков и посмъртно. Тъжното е, че дори общинарите да гласуват предложението, горчивината ще остане. Ще се изтълкува само като предизборен ход.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
