Доц. д-р Добринка Радойнова е ръководител на учебно-научния сектор по съдебна медицина и деонтология към Катедрата по обща и клинична патология, съдебна медицина и деонтология в Медицинския университет във Варна, началник е на клиниката по съдебна медицина към УМБАЛ "Св. Марина". 37 г. от живота си е посветила на "клиниката за мъртви". Досега има над 120 публикации, 6 учебника и монографии. Тази година излезе и книгата и "Лекарски грешки. Съдебномедицинска гледна точка". Името й се свързва с разнищването на знакови дела в страната - атентата в Сарафово, смъртта на Варненския митрополит Кирил и последната експертиза за сестрите Белнейски.
- Доц. Радойнова, какъв е животът в "клиниката за мъртви?
- Съдебната медицина е невероятно интересна. По целия свят е много престижна, защото е част от държавността като цяло. Тя е мостът между медицина и право. Проблем в България е, че ние, съдебните лекари, сме на практика свързани с три министерства, а сме всъщност полусираче от три майки. Това са Министерството на правосъдието, защото обслужваме изцяло правосъдната система, МВР, защото дежурим и ходим на огледи денонощно, а отговорен ръководител ни е Министерство на здравеопазването (МЗ). След последните промени от 1 януари 2006 г . здравеопазването се финансира само по клинични пътеки каквито за съдебна медицина няма. Това създава проблеми на болниците, които са търговски дружества. Нещата донякъде се промениха с излизането на наредба, която урежда заплащането на издръжката на експертизите на болницата, в която работим. Една държава не може да съществува без съдебна медицина, както не може да съществува и без пожарна. Да, и пожарната не носи на никому пари, но не дай Боже да стане пожар!
- Защо хората, посветили ли се на тази специалност у нас, стоят някак в сянка?
- Съдебната медицина се работи и упражнява цял живот от лекари, които са невероятни ентусиасти. Защото в нея няма престиж, няма пари, има твърде много негативи, има лоши условия на труд, нисък социален имидж. Защото, ако беше хубаво и престижно да си съдебен лекар и експерт, щеше да има невероятен наплив от млади хора. Никой не бяга от хубавото, е казал мъдро народът. При нас никой не носи бонбони, уиски, локум, нищо. Не виждаме и не усещаме човешката благодарност по простата причина, че се срещаме с тях в момента на най-голямата им мъка. От какъв зор ще се сетят да благодарят на съдебния лекар? Евентуално по-късно в съда, когато очакват изхода от делото, могат тогава да оценят нашия професионализъм, което рядко става. Упрекват ни, че крием. Не, ние не крием, но представяте ли си колко ужасно би било, ако седна да обяснявам какво количество червеи е имало в последния разложен труп? Затова казвам, че особено тесто са съдебните медици - те
безумно си обичат работата с всички несгоди
в нея, само и само да могат да направят професионална експертиза. Когато отидат в зала да представят заключението си, страните и магистратите да не могат да оборят експертизата, а да я приемат и да кажат, че това са фактите, това е истината. Такива особености няма в друга медицинска специалност. Ето пример - може ли човек с прободна рана в черния си дроб да пробяга 200 м и да нанесе удари на нападателя си - отговор на такъв въпрос няма в нито един учебник. Всичко това съдебният лекар го учи и в ежедневната си дейност. Работим денонощно, без да има адекватно заплащане - викат ни по всяко време, в дъжд, във виелица, нещата се решават по горещи следи. Никога не си изключвам телефона си, 365 денонощия в годината....
- Защо продължава да витае съмнение, че митрополит Кирил, чиято аутопсия правихте, не е починал от удавяне? Тръгнаха слухове за заговор, който цели да потули истината...
- Кажете каква може да е мотивацията да се наговаряме с прокуратурата или който и да е?! Ами нали ще дойде следващ случай - тогава как ще ни повярват в съдебната зала?! В България има страшно много хора, които нямат какво да правят и могат безнаказано да пишат в интернет, но това просто не е мой проблем. Не съм аз човекът, който ще седне да оборва или да обяснява дали Радойнова с колегите си работи реално или не. Аз нищо не знам за този човек, Негово Високопреосвещенство - нито в личен план, нито в служебен план. Нито имам представа какви имоти има, какви пари има, нито е моя работа да знам, нито е моя работа да мисля дали това има връзка със смъртта му или не. Правихме аутопсията с още две колежки, съдебни лекари в нашата клиника. Старите съдии казваха, че професионалната експертиза не се харесва и на двете страни, защото имат противоречиви интереси в процеса. Подсъдимият е недоволен, защото аз съм го разконспирирала, т.е. съм дала материални факти на магистратите да го осъдят. Пострадалата страна пък казва - тази докторка не можа ли да каже малко повече, че аз 3 месеца бях в гипс и много съм страдал например. Е, не може - истинската, професионалната експертиза означава обективност по конкретните факти.
- По кои знакови атентати и убийства сте работили?
- Аз бях на огледа на Данчо Марков, който загина от взрив в асансьора на блока си. Взривът е най-коварното, най-жестокото нещо. Не че убийството с огнестрелно оръжие също не е. Но човек не може да подуши, да предвиди и да се предпази от взрива. Жертвите от Сарафово на 18.7.2012 г. бяха аутопсирани от колегите в Бургас - това беше решение на разследващите. След това водещите разследването от Националната следствена служба решиха, че експертизата трябва да направя аз, съвместно с проф. Йордан Йорданов - две антропологични експертизи на самия атентатор камикадзе. Мотивацията да посочат мен беше следната - антропологичната съдебна медицина е малко познат клон, а аз съм защитила дисертация на тази тема и имаме единствената в България монография, заедно с "класика" проф. Йорданов на тази тема. В конкретиката не мога да вляза и нямам право да вляза, трябва да спазваме следствената тайна. Искам да кажа тихичко и кротичко на хората:
Не крием нищо самоцелно!
- Кои престъпления са зачестили напоследък, убийствата по-жестоко ли се извършват?
- Не сме правили сериозна статистика, но мисля, че увеличаване на престъпленията няма, по-скоро са различни аспектът и мотивите. Напили са се бай Иван и бай Атанас в кръчмата на село Венчан, решили да спорят кой политик е по-симпатичен и понеже са прекалили с алкохола, единият вади нож или взема сопа, удря другия по главата - ето ви го битовото убийство. Имаше и поръчкови убийства - в София много, във Варна по-малко: едно-две, които, мисля, че останаха неразкрити - убиха един адвокат, друг човек пред гараж, един взрив в кола със загинал, но това не са много случаи и слава Богу.
- Самоубийствата зачестиха ли?
- Не, пак е въпрос на сезонност. Българският народ знае, а и възрастните хора по селата (при които се предава като генетична памет) знаят, че бесенето е най-лесният начин за самоубийство, защото много бързо загубваш съзнание, което значи, че не те боли, не усещаш, не се двоумиш, нищо не можеш да направиш сам, за да се спасиш. Затова предпочитаният начин за самоубийство е този. Но напоследък има много случаи, които се хвърлят от високо, от Аспаруховия мост, както са много самоубийците от мостовете на Босфора в Истанбул. Тази информация обменяме с колегите на международни форуми. Най-жестокият начин е комбинираният - реже си вените, пък не успява, после се нагълтва с хапчета.
- Най-тежкият случай в тази професия, който няма да забравите?
- Много са случаите, които няма да забравя. Винаги ще помня самоубийството на един невероятно красив млад и интелигентен човек. Природата или Господ го бяха направили истински Аполон - беше красив и в смъртта си, макар че смъртта не е красива.
Тъжно е, когато умират млади хора или деца
- Сега върви политическата полемика за пушенето на закрито. Как изглеждат белите дробове на пушачите след ножа в моргата?
- Изглеждат жестоко, хубаво е, че човек не може да се види отвътре! Ако се виждахме, нямаше да се обичаме. Такава полемика изобщо не трябва да има, казвам го като бивш пушач. Във всички европейски държави това отдавна е решено и никой не се връща назад.
- Автор сте на книгата "Лекарски грешки", как колегите ви я посрещнаха?
- Ако отворим темата за лекарските грешки, бих могла часове да говоря. Написах тази книга, а по темата няма и ред, написан от лекар, защото е горещ картоф. Защото с писането рискуваш да си спечелиш много врагове - всякакви. Но в другите държави говорят за това, не може да съществува медицина и да ги няма тези неумишлени лекарски грешки. Те не са толкова много и нека да бъдем коректни. А и това е въпрос на държавна политика, как тя ще реши този проблем? Става дума не за умишлени престъпления - никой лекар не взема калашник, за да убива пациентите си, никой лекар не желае смъртта на пациента си.
Няма смисъл да пращаме лекари в затвора
това ясно трябва да се разбере. Вижте, в България лекари не достигат, всички млади бягат на Запад, ако пратим и доктори в затвора за неумишлено действие, кой ще ни лекува. Моята идея, когато написах "Лекарски грешки", беше държавата да си зададе въпроса какво представляват те и да направи така нещата от юридическа и медицинска гледна точка, че да се намали броят им. Викат лекари в полицията, разпитват ги, изправят ги пред съда, знаете ли каква висока цена плащат за тези неща колегите? Да не говорим, как ни гледат, с такава омраза в съдебна зала, вероятно си казват за мен, съдебната лекарка - тази мръсница не ни покри, а написа истината.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
