Да не се опитваме да задържим колкото може по-дълго децата в училище, а да ги научим на нещо
След четири години у нас ще завърши първият випуск деца, които ще вземат диплома за средно образование след седми клас. Когато тази идея бе лансирана за първи път, тези деца са били току-що родени. Цели десет години и четири парламента трябваха на държавата ни, за да бъде този текст най-сетне гласуван оня ден в пленарна зала.
За тези десет години у нас българското образование твърде много се промени. Не просто защото десет випуска ученици завършиха в хаос, при който част от децата влизаха в гимназия след осми клас, а по-голямата част - след седми клас, но без да са взели каквато и да било диплома. По-голямата промяна обаче се състои в това, че за този период образованието ни задълбочи разделението си на "елитно" и такова, което вече е ударило дъното и продължава да копае надолу. Броят на неграмотните, произведени от тази образователна система, нарасна. Както и броят на "мъртвите души" - фиктивно записаните деца, които с месеци не стъпват в клас. Преди 2007 година тях просто ги нямаше, защото не съществуваше причината за тях - делегираният бюджет, финансиращ училищата на базата на брой ученици.
Десет години по-късно българското училище вече не е същото
И към него вероятно не би трябвало да се подхожда с една и съща мярка - защото децата, които получават призове по състезания и олимпиади и вземат изпити с лекота, не обитават една и съща вселена с онези, които веднага след осми клас отпадат от училище и се скриват както от радара на образователната статистика, така и от пазара на труда. Именно заради тези толкова различни вселени вероятно си струваше труда образователната ни система да не копира предложеното преди десет години, а да предложи един по-гъвкав модел от различни видове училища, в които децата да могат да намерят мястото си. В Германия например е така. Там има три вида училища, като в единия от тях, продължаващ до девети клас, децата имат право да продължат само в професионално училище. Друг вид училища се завършва в десети клас, но дава право след това да продължиш в гимназия. Има си и класическа гимназия - да 13 клас. Във Финландия, която е пример за успешен образователен модел, първият етап на образованието се завършва в шести клас. Но, преди да помислим да се равняваме по нея, трябва да сме наясно, че и училището в най-отдалеченото село там разполага с абсолютно същото оборудване, с което и всяко училище в Хелзинки. Че най-малкото училище има само 11 ученици, но никой не е пристъпил към любимата на нашите власти "оптимизация на училищната мрежа" - тоест закриването му. За заплатите на финландските учители въобще няма да отварям дума. У нас с равенство на материалната база не могат да се похвалят дори едно централно и едно квартално столично училище. Особено ако второто се намира в гетото, където някои от училищата доскоро
залостваха вратата си като бункер по време на часове
за да не се разбягат учениците. За толкова разслоена образователна система вероятно би било по-добре унификацията да бъде по-малка. Да има възможност деца, които няма да продължат нагоре, да получават професионалната си подготовка на по-ранен етап, дори още от шести клас.
Идеята, на която робуваме, е да задържим колкото може по-дълго децата в училище. Но може би тя би трябвало вече да бъде друга - не да ги задържаме, а да ги научим на нещо. Ако тези деца твърдо няма да продължават нагоре и стремежът им е час по-скоро да си вземат хляба в ръцете, нека им дадем този хляб, вместо да ги изтезаваме с текстове с висша степен на сложност и уравнения с две неизвестни. В противен случай ще имаме хора, които нито ще помнят кой е написал "Хамлет", нито ще имат знания, с които по някакъв начин биха могли да се "продадат" на прословутия пазар на труда. Проблемът е, че депутатите, които говорят в защита на завършването след седми клас, дават примери с училища, подготвящи децата предимно за кандидатстване в университет. Онези, които защитават обучението до по-късна възраст, говорят за малцинства и малки населени места. Тези две точки би трябвало да се пресекат все някъде във философията на закона. Който в крайна сметка трябва да бъде за всеки.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
