Политологът и историк д-р Станислав Бачев публикува своята първа монография "Геоенергетиката в отношенията ЕС-Русия в началото на 21 век". В нея той търси отговорите на няколко основни въпроса:
1. Възможно ли е партньорство между ЕС и Русия и защо?
2. Може ли ЕС да израстне във влиятелен геополитически фактор?
3. Какво е мястото на останалите големи играчи при подреждането на геополитическия пъзел?
Предлагаме коментара на д-р Станислав Бачев за последния конфликт между Украйна и Русия заради арестуваните кораби в Керченския проток.
Темата за въведеното военно положение в граничните източни райони на Украйна, наложено след конфликта с Русия заради арестуваните кораби до Керченския мост, получи изключително голямо медийно внимание. В дълбочина бяха коментирани въпросите за регионалния мир и възможната ескалация на напрежението. Бяха показвани интерактивни карти с руски танкове и ракети, но никой не спомена, че в Донбас войната на украинските власти срещу собствения им народ не е спирала от 4 години насам. По същия начин, но в обратна посока, много малко внимание бе обърнато, че заигравката с украински кораби не е прецедент, а вече е устойчива тенденция, съставена от няколко поредни опита за преминаване отвъд Керченския мост през последната половин година. Също бе направен опит да се спести на българското общество информацията, че на борда на украинските кораби са открити и задържани двама служители на Украинската служба за сигурност. При всички известни факти за провокацията изкристализира и официалната българска позиция, първо от президента Румен Радев, после от Съвета за сигурност към правителството. За България Русия е агресор. Тази крайна позиция, а в конкретния случай и грешна, е логична и разбираема за държави-ястреби, които търсят преди всичко решаването на свои стратегически задачи. Тук идва уместният въпрос полезна ли е подобна политкоректност за България? Ще бъде ли в полза на някакъв стратегически български интерес? И най-вече – в момента има ли България стратегически интереси? Уместно е припомнянето на един исторически анекдот, популяризиран от проф. Андрей Пантев. Съветският посланик в Белград говори с Тито и му казва, че много малко сърбите хвалят Сталин и дава за пример българите. А Тито му отвръща, че те много са славели и Хитлер, затова сега наваксват. Изводът е, че крайното преклонение към по-силния на деня не изглежда добре, показва слабост. Заемайки позиция, защото е удобна, не я прави правилна. Но пък, ако се погледне от друга гледна точка, може да се открие странна приемственост, за конкретния случай, между настоящия президент на България и предшественика му. Членството на България в НАТО е използвано всеки път като удобно оправдание за заемането на позиция, която е по някакъв начин свързана с Русия. Следвайки неотклонно чужда линия на поведение, а не своя собствена, обаче се поставя под съмнение цялата идея за независимост на една държава.
Казусът за българската позиция следва да бъде разгледан и от гледна точка на енергийната сигурност и стратегическите интереси на България. Да бъде зададен въпросът ще се отрази ли възприетата позиция на бъдещи възможности в сферата на енергетиката?
Много точен пример за провалена възможност, продиктувана от политическа коректност и следване на чужда воля, е спирането на проекта "Южен поток". Няколко години по-късно той се казва "Турски поток", може би твърде показателно, за да се подчертае, че можеше да бъде наречен просто „Български”, когато му беше времето. Сега, когато става ясно, че "Турски поток" ще бъде реализиран, въпреки негативните прогнози на някои наши анализатори, темата дали той ще мине по някакъв начин през България стана актуална. Съвсем скоро в бъдещето изтича договорът за транзит на руски газ през Украйна към ЕС. Ясно е, че там лежи и важността на Украйна – в ключовото местоположение, но същото важи и за България. За да влезе в ЕС, "Турски поток" има два варианта – или през Гърция, или през България, а защо не и през двете. Това е и една от причините българската позиция да бъде определена от руския посланик в София като „премерена” и „нормална”. Подобен отговор не трябва да носи успокоение за българската страна. На Русия трябва да се гледа преди всичко като на империя, която не забравя както доброто, така и лошото. Истинските империи помнят, а впоследствие припомнят. Това не трябва да се приема като заплаха за България, а напротив – като възможност. Динамиката на процесите през последните години показа, че Москва намери своя път за успешна адаптация и реализация на южния газов проект. В тази посока на мисълта, близкото минало следва да ни покаже, че всичко е временно и всичко подлежи на адаптация. Газопровод ще има с или без участието на България и ловкостта е в улавянето на шанса, който вече веднъж е бил изпуснат. Украйна става безполезна за Вашингтон, ако не изпълнява две условия – да бъде артериална енергийна връзка между Русия и ЕС и второто, да бъде отворена рана на локални конфликти, която да боли както на Изток, така и на Запад. По същия начин, ако България изпусне всички ползи от своето териториално разположение, бъдейки на важния исторически кръстопът между два континента, е обречена да остане завинаги на нивото, което заема в момента.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
