София. Легендарният пианист Чучо Валдес, който свири преди ден в София, направи страхотен бис благодарение на Йорданка Христова. Концертът на кубинеца напълни зала 1 на НДК с фенове на афрокубинския джаз. Сред тях бяха председателят на съвета на директорите на Нова телевизия Силва Зурлева, банкерката Цветелина Бориславова, разбирачи като Васил Петров, Калин Вельов и Емануил Манолов-Бадема, посланици и бизнесмени.
След час и 15 минути свирене, включително и финално покланяне с кратък бис, публиката си помисли, че това ще бъде всичко. Но Данчето Христова, стара приятелка на Валдес, с която предната вечер се развихрили на частно парти и пели култовото Besame mucho, спаси положението. Тя излезе на сцената и каза на български: "Подарявам ви по една роза, която е символ на България, но тъй като не е прието да се подаряват цветя на мъже, ви поднасям и по един шоколад." А след това преведе на музикантите на испански. До нея скочи и Бисер Киров, друг отколешен авер на Чучо от първия му концерт у нас през 1968-а. Всички се запрегръщаха и разцелуваха.
"Благодаря, Йорданка. Благодаря, Бисер. Благодаря, България", каза Чучо. Трогателният момент накара кубинеца да седне на пианото за още едно изпълнение - импровизация и игра с публиката. Това посъживи родните фенове, които бяха доста мудни през цялото време. А може би са чакали именно това от Валдес, който не каза нищо по време на изпълненията си, освен "Добър вечер, България" и представянето на музикантите. А може би и организаторите на концерти у нас вече трябва да разберат, че зала 1 на НДК не е подходяща за джаз изпълнения - особено за тези с влудяващите афроритми. Вместо да танцуват, хората в зала 1 са приковани към седалките, които наистина са много удобни, но за кино. Факт е обаче, че пооживилата се публика успя да изкара Чучо за трети последен бис.
В началото той не остави родните си фенове да чакат дълго и излезе само с десет минути закъснение. Беше елегантно облечен в черно кадифено сако и без емблематичната си шапка "Kangol". Останалите четирима музиканти също бяха шик в ризи и елечета, което все пак означава, че приемат концерта за по-класен, отколкото на летен джаз фестивал. Валдес беше довел у нас истински виртуози, страхотни техничари от неговата класа, но двама липсваха. След първото парче - 10-минутни влудяващи перкусии и сола на пианото, повечето очакваха на сцената да се качат тромпетистът и саксофонистът, но това не се случи. Брас секцията просто я нямаше. Това не беше чак толкова разочароващо, защото даде шанс за по-големи импровизации на другите музиканти - двамата перкусионисти, барабанист, басист и Чучо. Добрата им спойка си личеше в бързите и бавните, в тихите и шумните моменти. Афроритмите отстъпиха само когато Чучо в трио без перкусионистите изсвири стандартна блус схема. Истински симпатичен на публиката стана перкусионистът и вокал Дрейзър Бомбале. Суперенергичен и с неуловими ръце по тарамбуките, той си заслужи бурни възгласи и аплодисменти на публиката с лудия си танц, в който се въргаля дори по земята. Чучо и компанията му отлетяха от София вчера следобеда.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
