Къде по-добре би живял един млад ІТ-специалист - в София или в Мюнхен? Първата реакция обикновено е: в Мюнхен, разбира се. Нали от години съществува мантрата, че младите бягат, защото не виждат път за реализация у нас. Затова и учат навън, затова и не се връщат.
Но замисляли ли сте каква е реално разликата в цената на живот у нас и в сърцето на Баварската провинция? Отговорът е любопитен: около 400 евро.
ВИЖ ОЩЕ: Държавата към младите: Мечтите се сбъдват в България
Цифрата се получава, когато се съпоставят заплатата, данъците и осигуровките, наема и разходите за транспорт в столицата ни и в Мюнхен. ІТ специалист у нас взема средно бруто 3 570 лв. В Германия - 4100 евро. След махане на данъци и осигуровки на българина му остават нето 2840 лв., на немеца - 2400 евро. Наемът за едностаен апартамент в София е 500 лв., в Мюнхен - около 850 евро. А месечните разходите за транспорт са 25,56 евро (50 лв.) срещу 79.10 € (154.71 лв.). Така, като извадим основните разходи, ІТ специалистът ще разполага с 2290 лв. у нас и с 1570 евро в Мюнхен.
Когато на фона на тези цифри над 30 международни компании с мащабна дейност в България, сред които Sensata Technologies, Visteon Electronics, TESY, Кауфланд, Лидл, Лев Инс, Алианц и други ти предлагат работа в България, при това не само в София, но и в големи и в по-малки градове, няма ли да се замислиш къде е по-добре да живееш и да правиш кариера - в страна, в която независимо от всичко оставаш чужд, или у дома, близо до родители и приятели...
ВИЖ ОЩЕ: Младите с билет за връщане от Европа
Това са само малка част от аргументите, които 157 млади българи, учещи или завършващи образованието си в Мюнхен, чуха на 11 май. Представи им ги заместник-министърът на труда и социалната политика Зорница Русинова по време на четвъртия за тази година кариерен форум за наши младежи, следващи там. Подобни срещи се състояха преди това на 13 април в Кьолн, на 9 март в Лондон, и на 23 януари във Виена. Наесен ще е форумът в Холандия.
По време на срещата в Мюнхен, организирана от социалното министерство, в партньорство с Агенцията по заетостта, сдружение „Български кариерен форум“, работодателски организации, чуждестранни търговски камари, студентите получиха конкретни предложения за стаж и работа в над 30 компании. И част от тях приеха. Ще си дойдат. В Кьолн възможностите за доходна и престижна работа в 20 компании у нас чуха още над 200 младежи. В резултат на четирите срещи Лидл са намерили своите нови високообразовани кадри, които наесен започват работа в България, съобщи за "Стандарт" Зорница Русинова.
Как да върнем българите зад граница у дома, как на направим така, че младите, които учат в чужбина да не остават там е въпрос, който от години си задаваме. И преливаме от пусто в празно.
Екипът на Зорница Русинова с подкрепата на вицепремиера Томислав Дончев обаче са намерили отговор. Кампанията им сред младите българи в европейските държави с най-висок процент обучаващи се или вече завършили наши сънародници, дава резултат.
Стабилна ли е България, има ли бъдеще в нея е един от въпросите, които младите, учещи в чужбина задават винаги, щом някой им каже върнете се. Затова и на всяка от срещите тази година основна задача на Зорница Русинова е да им представи икономическите показатели. Брутният вътрешен продукт в България е нараснал през 2018 г. с 3,1%, докато средният ръст за ЕС-28 е 1,4 на сто. Очаква се тази година икономическият растеж да е 3,4%. През 2018 г. страната ни се нареди на 12-то място в ЕС-28 по ръст на БВП. Тя е на 2-ро място в Европа по най-висок ръст на индивидуалното потребление. Инвестициите се увеличават. В процес на сертифициране са 54 проекта на стойност над 1.5 млрд. лв. с потенциал за разкриване на над 6000 нови работни места. Затова и мотото на срещите е: Мечтите могат да станат реалност в България.
С общи усилия искаме да покажем, че младите хора има много какво да получат в страната и много какво да дадат за нейното бъдеще, каза Зорница Русинова. И съобщи, че на срещите сънародниците ни научават възможностите за стажове по различни програми и за кредитиране на дейности от държавата. Целта ни е младите българи в чужбина да получат вярната информация, за да направят своя правилен избор, обобщи Русинова.
Австрийските фирми набират финансисти и счетоводители
Конкретни оферти за работа у нас дадоха на 23 януари на младите българи във Виена водещи австрийски инвеститори в България - A1 Bulgaria, Palfinger, EVN, Raiffeisenbank, Mondi Group, Dr. Pendl & Dr. Piswanger Bulgaria, Cargo-partner, България Ер. Техни представители подробно представиха дейността на компаниите си и предложиха интересни възможности за кариера. Фирмите търсят финансисти, счетоводители, специалисти в областта на човешките ресурси и маркетинга, както и професионалисти с интереси в сферата на логистиката, компютърните системи и технологиите, производството на хартия и целулоза. Търсят се и специалисти, завършили професионална квалификация „Електротехника”, „Топлоенергетика", „Автоматизация на производството” и др. Свободните позиции не са съсредоточени само в столицата и големите градове, а и в по-малки населени места като град Стамболийски и село Тенево, стана ясно по време на срещата. Тя бе втора за българите във Виена. Миналата година интерес към събитието проявиха 104 младежи, сега - 159. 74 % от тях казаха, че искат да започнат работа в България. Събирането на кръстосана информация от социалното ведомство показва ясна тенденция, че българите в Австрия проучват възможностите да се завърнат в родината си.
Срещата бе отразена в 5 публикации на български медии в Австрия, в които се подчертава, че интересът на българите, живеещи в страната, да се върнат в родината си расте. В един от материалите дори бяха разказани историите на четирима наши сънародници, завърнали се в родината.
Забавачката в Лондон - 217 паунда на седмица
Българският родител има една мечта - детето да се изучи в Лондон и да прави после кариера в Ситито. Майките и бащите на 6040 млади хора, които по данни на британската Агенция за статистика във висшето образование, следват на Острова в 50 направления, сигурно си мислят, че са осигурили мечтания живот на наследниците си. Но как изглежда той в цифри.
ІТ специалистът, който у нас взема средно бруто 3 570 лв., в Англия получава около 4 400 паунда. След махане на данъци и осигуровки в България му остават нето 2840 лв., на Острова - 3220 паунда. Защото у нас има плосък данък - 10 на сто. А във Великобритания - прогресивна скала. И ако годишния доход на ІТ-специалиста влезе в графата от 11 851£ до 46 350£, той ще плаща 20%, но премине ли в групата от 46 351 до 150 000 £ данъкът върху доходите му става 40%.
Наемът за едностаен апартамент в София е 500 лв., в Лондон - 1 300 паунда. А месечните разходи за транспорт са 50 лв. срещу 234 паунда. Като теглим чертата у нас от голямата заплата остават 2290 лв., а в британската столица - 1674 паунда. Но...скъпия живот в кралството не е мит. Ако у нас таксата за ясла и детска градина е 60 лв., то в Англия яслата е 233 паунда на седмица (932 на месец), а забавачката - 217 седмично, 870 месечно. И ако ІТ специалистите у нас и в Англия живеят добре, то на средния англичанин, който взема 2 276 паунда едва ли му е широко около врата.
Чудно ли е тогава, че студентите ни на Острова са все по-склонни да търсят професионално развитие у дома, особено при Брекзит. Неслучайно кариерният форум в Лондон бе сред най-посетените - над 160 българи, които учат и работят във Великобритания чуха офертите на 27 водещи компании, които оперират на територията на страната които представиха атрактивни възможности за работа в България.
Търсим в Одеса кадри за индустрията
Работници за селското стопанство и за индустрията ще търси сред българите в Одеса социалното министерство. То възнамерява да направи и там кариерен форум. Срещата обаче няма да е насочена само към студентите. А ще обхване и по-възрастните, вече работещи хора. Компаниите, които ще представят пред тях възможности за работа, ще са предимно от селскота стопанство и индустрията.
Майчинството у нас сред най-дългите в ЕС
Един от плюсовете младите хора да изберат живот в България, а не някъде в Европа, е отпускът за майчинство - сред най-дългите в ЕС. 410 дни за всяко дете, от които 45 дни преди раждането. В европейското законодателство този отпуск е 14 седмици, от които 2 седмици преди раждането. У нас има и отпуск за бащинство – 15 календарни дни при раждане на дете. Има и възможност за родителски отпуск – право на 6 месеца неплатен отпуск за дете до 8 г.
Освен това трудовия или осигурителен стаж в държава-членка на ЕС се зачита в България.
Бизнесът вдига заплатите до 12%
Между 8 и 12 % ще скочат заплатите в бизнеса тази година, показват разчетите на работодателските организации. В публичния сектор през 2019 г. възнагражденията бяха вдигнати с 10 на сто.
През 4-то тримесечие на 2018 г. България е сред 10-те държави членки на ЕС с най-голям ръст на заплатите, сочат данните на Евростат.
През последните две години – 2017 г. и 2018 г. средната заплата е нараснала с 9,4%, а минималната с 9,5% през 2017 г., с 10,9% през 2018 г. и с 9,8% през 2019 г.
Средна работна заплата в страната за декември 2018 г.
София - 1646 лв.
Стара Загора – 1179 лв.
София-област – 1172 лв.
Враца – 1137 лв.
във Варна – 1099 лв.
Пловдив – 1042 лв.,
Габрово - 1029 лв.
Разград – 1020 лв.
(По данни на НСИ)
Средна работна заплата по сектори
IT-сектор - 3 567 лв.
Създаване и разпространение на информация и творчески продукти, далекосъобщения - 2 720 лв.
Финанси и застраховане - 1 904 лв.
Производство и разпределение на електрическа и топлинна енергия и на газообразни горива - 1 848 лв.
Добивна промишленост - 1 693 лв.;
Професионални дейности и научни изследвания -1 674 лв.;
Държавно управление - 1 269 лв.;
Хуманно здравеопазване и социална работа - 1 162 лв.
(По данни на НСИ)
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
