Виктория Колева е изиграла над 90 роли в театъра, а едно от последните й участия е това в сериала "Недадените" по БНТ1 като Ханa. За колегите си в историческата поредица, сред които са нейните добри приятели Мариус Куркински, Камен Донев, Стоян Радев, тя казва: "Страхотни са. Чудесно е да се работи с класни хора. Голяма радост. Работата върви леко и вдъхновено, когато всички са перфектни и концентрирани. Сега ми липсват." Приятелството й с Мариус е отдавнашно. Тя играе в постановките му "Изкуството на комедията", "Малки комедии", "Кървава сватба", "Ревизор", "Свекърва", за която получава "Икар"
Неотдавна винаги елегантната Виктория стана баба. Синът й Вито, който се изявява като режисьор в телевизията, вече е баща на Максим. "Майката на наследника Зори е много хубава, с дълги красиви коси, сладка и любвеобилна", не пести похвалите си свекървата. "Вярно казват хората, че да си баба е по-различно, отколкото майка. Не вярвах и мислех, че бабите преувеличават. Но всъщност оценяваш много по-задълбочено невероятността на новия живот. Гледаш по-мъдро, защото знаеш, че това бебче е част от теб, но в същото време ясно съзнаваш, че не е. То е напълно нов човек. Да откривам света и живота наново чрез него е изумително", споделя актрисата, но погледът й често се връща назад. "Понякога на човек му е мъчно за миналото му творчество. Много, ама много исках да стана актриса. Когато бях студентка във ВИТИЗ, беше изключително трудно да попаднеш там. Имаше четири хиляди кандидати. Мама все ми казваше да кандидатствам нещо друго. За да не я обидя, си подадох документите в Софийския университет", разказва Виктория. Така се явява на изпит по литература, но подготовката за този по история е малко по-тежка. Майка й я спипва, че вместо да зубри дати и царе, крие роман в учебника. "Но тя винаги ме е подкрепяла", благодарна е Виктория. Съдбата обаче й е приготвила доста изненади. Приемат я в Академията едва на петия път. "Просто знаех, че не е лесно и че трябва да проявя постоянство. Упоритостта беше част от посоката", казва тя. През времето, в което я късат, се събират голяма група неуспели кандидати и обикалят провинциалните театри в търсене на така наречените стажантски места. Повечето сцени ги вземат за по година, в която играят предимно малки роли или масовка. Така Виктория "изръшква" Смолян, Силистра, Търговище, Шумен. Оттогава й остава приятелството с колегата й Иван Савов.
Виктория помни само ролите, които емоционално са я разтърсили, а сред тях много и "неглавни". Дебютира професионално като Жана д'Арк от пиесата "Чучулигата" на френския драматург Жан Ануи, наричана още женския Хамлет. Сред незабравимите й "малки" роли пък е тази в "Мечка" по Чехов, която играе преди повече от десет години.
Играе и докато е бременна в седмия месец
със сина си - в четвърти курс на Академията. Образът е на бременна риба в постановка на Маргарита Младенова, която по това време е асистент на проф. Николай Люцканов. Съкурснички са й Станка Калчева, Светлана Янчева, Деляна Хаджиянкова.
Виктория цитира мисълта на Франц Бардан, че любовта е най-висшата форма на творчество. "Вероятно име предвид нещо повече от чувствата между мъжа и жената, а по-точно - вселенската, божествената любов". Такава платонична, но силна любов споделя с Мариус Куркински. Двамата са стари и искрени другари. Събира ги случайността. "Всичко беше като любов от пръв поглед", споделя тя. По това време Мариус пристига в Пловдив за репетиции на "Изкуството на комедията" от Едуардо де Филипо. Виктория случайно нахлува в кабинета на директора, докато двамата обсъждат разпределението. Понечва да излезе, но Мариус я спира: "Вие актриса ли сте? Моля ви се, искам да играете в моето представление. Ще бъда много внимателен", изстрелва думите той. Колева не си и помисля да откаже. На първата репетиция рецитира монолог, а Мариус е толкова вдъхновен от изпълнението, че възкликва: "Кажи ми сега - знаеш ли какво правиш и дали можеш да го направиш утре същото?" "Това беше прекрасен спектакъл с второстепенна роля. При нас става така - приятелството започва с нещо уж малко", разсъждава актрисата. След тези репетиции Мариус я попитал какво прави вечер. "Стоя в моята кухня. Имам скучни, спокойни и семейни вечери", отговорила му тя.
Моля те, вземи ме в твоята кухня
помолил я веднъж човекът оркестър. Оттогава години наред двамата прекарват по цели нощи в нейната кухня в разговори, смях и планове. Съпругът й не ревнува. "Той също ни беше приятел, но не можеше да издържа на нашето темпо. Лягаше си, за да става рано за работа", казва Виктория за Емил Бонев.
Няколко лета по-късно, през 2003-а, Мариус кани добрата си приятелка да изиграе свекървата в едноименната пиеса на Антон Страшимиров. Отначало Виктория се озадачила, защото ролята е на по-възрастна жена. "Ти поглеждала ли си се скоро в огледалото? Наистина ли си мислиш, че си много млада?", смъмрил я Мариус. "Простих му, разбира се, защото тази роля стана една от десетте ми любими. Той беше безмилостен, но слава Богу, защото колкото по-високо режисьорът вдига летвата, толкова по-високи са и постиженията. Играех без капка грим. Това беше авангардна постановка, която ще остане в историята на българския театър", казва Вики. Именно тази роля и носи "Икара".
"Приятелството означава да обичаш, да помагаш, но и да можеш да се довериш изцяло. Последното е много важно. Защото поддържайки се един друг, двамата растете заедно нагоре. Тогава не броиш кой колко е дал", споделя тя натрупания опит. "Приятел, на когото можеш да кажеш за себе си всичко, без да се притесняваш, че ще подлежиш на преоценка, се намира рядко. Това е много трудно, изисква се голяма смелост да се довериш на другия докрай, тъй като човекът е крехко създание. Но всеки трябва да разбере, че разбирането е това, което ни обединява, защото всички сме еднакво смъртни и раними."
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
