Австрийската столица е обявена за свободен град от международните разузнавания
Виктор Лустиг е смятан за най-изобретателния мошеник на ХХ век. През 1925 г. той успява да изтъргува правото Айфеловата кула да се продаде като скрап срещу куфар с пари. За целта си изготвя фалшиви документи на зам.-министър на пощите и далекосъобщенията на Франция. След това бяга във Виена. По-късно Лустиг мами дори боса на чикагската мафия Ал Капоне. Убедил го да инвестира 40 000 долара в стокова сделка, но запазил парите в личен банков сейф за 2 месеца. След това върнал сумата, като обявил, че всичко е пропаднало. Впечатлен от честността му, Капоне го възнаградил с 5000 долара. Всичко това се случва далеч преди Червената армия да превземе Австрия на 15 април 1945 г. на път за Берлин, столицата на Третия райх. Руснаците изпреварват американците с две седмици. Австрия продължава битката за пълен неутралитет и независимост чак до 26 октомври 1955 г. - дата, която сега се чества като национален празник. Дори и този неутралитет обаче е имал своите компромиси, които обясняват защо в началото на ХХI век градът е местообиталище на руски олигарси, бивши шефове от "Газпром", както и на много българи от бившата комунистическа върхушка. Затова едва ли е изненада, че когато някой го стегне чепикът в България, той поема на Запад към Виена. Но със сигурност не го прави, защото бай Ганьо и Константин Иречек са се възторгвали силно от културата и блясъка на прекрасния град.
Когато хората се почувстваха прецакани и се втурнаха на 20 юни към офисите на Корпоративна търговска банка, за да теглят парите си, те знаеха, че вече са закъснели. Някои успяха да го направят, други не стигнаха до касите навреме - преди БНБ да обяви, че пуска кепенците. Макар че най-големият акционер на КТБ Цветан Василев лично уговаряше лихвените проценти по депозитите на най-големите си клиенти, той пропусна да сподели с тях бъдещите си творчески планове. Особено че се кани да излети за Гърция още на 16 юни, а след това да отиде във Виена. Василев отседна в 5-звездния "Гранд хотел", а премиерският апартамент му струваше по 2300 евро на вечер.
Василев далеч не е единственият българин, установил се във Виена след драма и екшън с различни личности и институции в родината. Когато близкият до ГЕРБ Емил Димитров също бе заплашен с гонение, той първо отиде при нотариус, където подхвърли някакви показания, а след това отлетя за Виена.
Защо всички, които се почувстват застрашени в България, тръгват към австрийската столица? Неизкушените културтрегери биха отвърнали на секундата, че е заради неповторимата Щатсопер, уникалния сецесион и пищен барок на сградната архитектура. Всъщност центърът на София много прилича на Виена просто защото сградите покрай "Царя" са проектирани от австрийски архитекти. Отвъд емоцията обаче масираното присъствие на руски и български олигарси на една от най-богатите улици във виенската столица, "Пале Принсипе", която е на хвърлей от катедралата "Свети Стефан", е дори исторически обусловено.
Австрия е верен съюзник на нацистка Германия през Втората световна война, а руснаците дават 18 000 жертви, за да освободят Виена. Австрия никога не става социалистическа държава. Но в замяна на неутралитета си Виена крие ревностно тайните на бившите соцвеличия от СССР и нейните сателити като България. След 1945-а Виена е обявена за открит град от световните разузнавания, след като за малко Австрия е разделена на 4 части - протекторати за победителите от войната. Тук се срещат топагенти и дипломати, за да обсъждат следвоенна Европа. Виена става Мека и за българското разузнаване. Австрийската столица дава приют на много от фирмите на научно-техническото разузнаване, регистрирани от доверени адвокати. Така страни отвъд Желязната завеса могат нелегално да получат най-новите технологии на Запада и да пробият ограниченията на КОКОМ. "Централ вексел унд кредит банк" пък разтваря кредитния си портфейл и раздава заеми на новосформираните дружества.
Неутралитетът на Австрия дава възможност за политическа и бизнесконфиденциалност. Това е от особена важност за бившите соцвеличия от България, които тук се чувстват като у дома си. Андрей Луканов, Огнян Дойнов и Стоян Марков - хората, за които се твърди, че са в дъното на изнасянето на парите на бившите спецслужби и БКП зад граница, често пътуват до Виена. Дойнов живее в къща в най-престижния 13-ти квартал, след като се установява тук през 1990 г. Той работи за големи руски олигарси като Григорий Лучански, за които се смята, че изпират парите на съветския режим. Считаният за технократ номер едно на последното комунистическо правителство Стоян Марков намира легална работа като експерт в ЦЕРН - европейската ядрена агенция, която провежда опита с андронния колайдер. През 2004-а, при едно от редките му посещения в България, се срещаме в кабинета му в някакъв институт в София. Той идва със средностатистическа марка автомобил. Не дава и дума да се обели за каквито и да е финансови съмнения и твърди, че е само учен, който може да бъде полезен на България. Някои факти обаче говорят, че около него няма нищо обикновено. Дъщеря му Нина се омъжва за Георги, брат на финансовия министър в кабинета на НДСВ Милен Велчев.
Дори в бягствата към Виена да липсват елементи на световна конспирация, няма съмнение, че това е мястото, където човек може бързо да се отърси от балканщината. Да срещне бизнесмени от световен калибър, които да дадат шанс на провалилите се в София да започнат отначало. "Ако искаш да правиш бизнес с горива, трябва да си базиран в Лондон, Москва, Женева, Лугано или Виена", казва един от дистрибуторите от средна величина на Балканите. И ако за някои Женева звучи леко "провинциално", то за всички Виена е истинска столица - с архитектурните образци, с неповторимите кафенета, с подобаващи на милионерите бляскави нощни заведения. Какво повече му трябва на човек, за когото не е безопасно да стои в София. Кой не би предпочел Виена пред затворническа килия, след като може да си плати за удоволствието?
Търговец на оръжие купи имот за 2,5 милиона евро
Български търговец на оръжие закупи имот за близо 2,5 млн. евро във Виена. Това става през 2010 г., малко след като складове с муниции гърмят до Петолъчката край Сливен. Твърди се, че голяма част от взривените боеприпаси са на бизнесмена Христо Христов, инвестирал милионите на едно от най-скъпите места в австрийската столица - на улица "Пале Принсипе". Цената на квадратен метър в сградата, където е придобил имота Христов, е 25 000 евро. Тя е на 6 етажа и е построена в неокласически стил. На първите два са офиси, над тях има 20 жилища. След взривовете Христов трайно се установява във Виена. Той става съсед на петролни шейхове, шефове от "Газпром", германски и австрийски предприемачи, съобщава вестник "Виртшафтсблат".
Един от собствениците на скъпите апартаменти е австрийската скилегенда Райнер Шьонфелдер, който е платил 920 000 евро за имота си. Друг съсед на Христов е милиардерът Алексей Ананиев. Според списание "Форбс" банкерът, основател на "Просвязбанк", притежава състояние от 1,7 млрд. долара. Ананиев е купил цял етаж на площ от 800 кв. м. Наблизо са още Юрий Сюрцев и Ростам Сабиров. Бившите собственици на производителя на торове "Силвинт" продадоха фирмата си преди две години на конкурента "Уралкалий" за 7,8 млрд. долара. Пак там е и стоманеният магнат Олексий Мартинов, който е седми по богатство в страната си - 2,1 млрд. долара.
Жилище в сградата има и шефът на "Газпром нефт трейдинг" Виталий Вяткин. Негов съсед е министърът на енергетиката на Обединените арабски емирства Даен ал Хамли, който е взел най-малкото жилище. От австрийците имот в суперлуксозната сграда е купил шефът на веригата за домашна техника "Озирис" Хорст Пихлмюлер.
Закопчаха пловдивски брокер
Като че ли единственият осъден за източване на банка у нас - пловдивчанинът Христо Александров, бе открит и задържан точно в австрийската столица. Бившият шеф на фалиралата Агробизнесбанк използвал фалшив гръцки паспорт, за да се укрие от правосъдието, стана ясно след ареста му през 2004 г.
Обвиняемият по това време Александров, изчезнал в края на 1999 г., е засечен от Интерпол във Виена. В Австрия той се е представял за грък - под името Христос Тасос, се твърди в справка на Интерпол. Александров, известен като Ицо Салфетката, трябва да отговаря за източването в чужбина на 80 млн. долара чрез застрахователната компания МИК. Но за негово нещастие, гъркът имал криминално досие и бил издирван за документна измама за 99 хил. дойче марки. Негов съучастник пък бил също българин - бургазлията Георги Тодоров.
Татарчев искаше да докара Дойнов в чувал
Бившият главен прокурор Иван Татарчев се зарече, че ще докара Огнян Дойнов в София в чувал. Това се случва в края на януари 1994 г., след като 45 дни по-рано Дойнов е задържан за малко в ареста във Виена. Австрийските власти действат по сигнал за пране на пари. Те са изненадани от искане за екстрадиция и в крайна сметка отказват на българските власти. По това време в прокуратурата е създадена специална следствена група начело с Михаил Дойчев, която трябва да разнищи изнасянето на паричните потоци от страната ни на Запад.
Очевидно обаче събраните материали срещу Огнян Дойнов не са били с достатъчно тежка доказателствена стойност и австрийският съд не уважават българското искане. Разследването срещу Дойнов продължи още 6 години до смъртта му през 2000 г. А през 2007 г. наследниците му осъдиха България да заплати 3200 евро за нанесени морални вреди. Истината е, че австрийските власти въобще не са склонни да изневеряват на неутралитета си и искат съвсем годни доказателства, за да изгонят някого от държавата си. Едва през последните години те хармонизираха законодателството си в областта на правосъдието, но рядко може да се очаква, че на драго сърце биха предали който и да е преживяващ в Австрия в ръцете на чуждо правосъдие.
Данъчни край Дунав уличиха Вальо Топлото
Австрийските власти първи подадоха сигнала срещу бившия шеф на столичната "Топлофикация" Валентин Димитров-Топлото за съмнителни движения по банковата му сметка. Още в края на 2004 г. данъчните от Виена пишат до София, че Топлото е опитал да изтегли от своя сметка 200 000 евро накуп. Година и половина по-късно антимафиотите в София започнаха разследването за милиони, изтекли от дружеството със съмнителни договори за доставки на оборудвани резервни части.
Австрийците докладваха, че по сметки на Валентин Димитров има общо 1,6 млн евро. Но нашите прокурори спряха да потриват доволно ръце, защото австрийците дадоха само датите на преводите към сметката му вместо детайлна информация за тегленията
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
