Ясновидката е участник в новия руски филм за пророчицата
Неотдавна двама руски кинематографисти бяха в България, за да снимат поредния дванадесет сериен филм за Ванга. В новата версия авторите залагат на документа. Репортерите пристигнаха у нас у с дълъг списък на близки на пророчицата, които да интервюират. Не навсякъде бяха приети любезно. Някои от близките на Ванга категорично отказаха да застанат пред камерата.
Една едра руса жена придружаваше екипа през почти всичките дни на снимките. Тя бе с него в София, после на Рупите, в Петрич и също разказа спомените си за пророчицата.
През януари в своето предаване "Сегодня вечером" звездата от първи канал на руската телевизия Андрей Малахов представи Ваня Станева като ученичка на Ванга. Мнозина си спомнят острата й реакция на твърдението на журналистката Светослава Тадаръкова-Рудолф, че Ванга е ослепяла след изнасилване. Станева почти скочи да се бие с думите, че три пъти се е срещала с пророчицата, целувала й е ръка, но никога не е чувала това, което твърди Рудолф. Известна сред рускоезичните емигранти в Лондон, почти непозната у нас, Ваня Станева разказва за себе си единствено пред "Стандарт".
- Нека започнем с въпроса: Коя сте вие г-жо Ваня Станева?
- Родена съм в Карлово. Завърших сопотската гимназия, после Института за преподаватели по рисуване и трудово обучение в Дупница. Работих като учител тринадесет години. През тежкото време, което настъпи в средата на деветдесетте години, подобно на много други българи реших да потърся късмета си в чужбина. Не знаех нито дума английски, но в характера ми е да поемам рискове. Преди да тръгне, отидох на Рупите, за да се сбогувам с Ванга. Тя вече бе твърде зле. Изпитваше силни болки. Не успявах да я видя. Тръгнах за Англия на 14 октомври 1995 г., а на 11 август 1996 леля Ванга почина. Не успях да дойда на погребението й. Нямах право да напускам Острова. Когато освещаваха храма й обаче, бях първата, която запали свещичка.
- Кога за първи път отидохте при пророчицата и защо?
- Сънувах един и същи сън: леля Ванга ме вика. Третия път видението ме споходи в Гоце Делчев. Имах магазин и бях отишла натам да търся маратонки. В съня пророчицата седеше на един стол в Рупите. Защо не идваш, попита ме. Искаше ми се да отида, но как? Знаех, че няма да ме пуснат. Намерих Венета Шарова, близка на Ванга, и тръгнахме заедно. Стигнахме в Рупите, тя влезе в къщата, а аз останах вън. Чаках доста. Към осем часа вечерта Венета излезе и ми каза: Ванга каза да отидеш при портиера и да чакаш там. В този момент от стаята й излезе известна по него време политичка. Беше видимо притеснена заради някаква катастрофа, която бе направила. На 4 април 1990 година в 11,10 часа пристъпих прага на Вангената стая.
- Какво се случи там? Страхувахте ли се както мнозина, които са влизали при нея?
- Тя ми каза: Дай захарта. Аз нямах някакъв повод да съм при нея. Преди това два пъти ми се бе случвало да умирам. Но това бе минало. Тогава не съм я търсила. Оцелях. Сега нямах какво да я питам. Бях здрава и щастлива. Колко пъти съм те викала, защо не идваш, скара ми се пророчицата. Лельо Ванге, това е сън, отвърнах. Ако сънувам, че трябва да ида в Америка, нали няма да отида, отвърнах. Всички в стаята - шофьорът, помощничката, една друга жена, се разсмяха. Ванга обаче продължи да е строга: Коя си ти, че да те викам три пъти, пита ме пак. Нямаше какво да отговоря. Вълнувах се, но ми беше много хубаво.
- Какво още ти каза пророчицата?
- Ти не си болна, защо си тук? Вие ме повикахте, отвърнах. Тогава тя продължи: Дошла си на земята, за да помагаш. Ще станеш известна, но животът ти няма да бъде лек. При теб ще идват много хора, но от мен запомни, никога не приемай повече от пет човека. Не се изморявай. Разговорът ни продължи около петдесет минути.
- Това е много време...
- Леля Ванга започна да пита за мои роднини. Те вече не бяха на този свят, но тя каза, че стоят до нея. Веднъж спомена, че ще ми гледа. Влязохме в стаичката й. В този момент някой почука на вратата. Тя мълчеше. Необяснимо защо аз казах: Да. Тя покани хората при себе си и ми каза да изляза. Не знам какво са си говорили, но и днес не мога да си обясня с какъв кураж съм си позволила да се разпореждам на това свято място.
- А кога вие открихте дарбата си да лекувате?
- Виждах болести и операции, но не отдавах значение на това. Шиех и много хора идваха вкъщи. Веднъж дойдоха две жени и едно дете. Пием кафе и някой свише ми казва, че малкият е с болни бъбреци. Обяснява ми и какво трябва да направят. Препоръчах съвсем простички неща. Скоро детето оздравя. Това ми даде кураж.
Животът е като светофар
Много проблеми човек си създава сам. Това, което днес си помислиш, утре ще се случи. Хората си поръчват неприятностите, болестите, мъката. Сами си създаваме обстоятелствата. Затова ни се дава урок. Най-важното, което трябва да научим от него, е, че животът не е в миналото, а в днешния ден. Страхът блокира позитивната енергия, пречи на успеха, създава неприятности. Трябва да се избавяме от него и неувереността.
Често хората ме питат какво да правят. Казвам им истината. Това, което виждам, а не което искат да чуят. Питат ме как да избегнат неприятностите. Отговарям - научете са да прощавате и да искате прошка, усмихвайте се, пожелавайте на другите добро. Животът е като светофар. В един момент казва: стоп. Спри, помисли и се промени.
Из интервю на Ваня Станева в рускоезичния вестник "Пульс", който излиза в Англия
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
