Учениците трябваше да защитават решенията си на английски
Откакто смятат, нашите деца се готвят за състезания, казват Румяна Караджова и Петя Тодорова
За четири момчета от Софийската математическа гимназия 2015-та беше годината, в която победиха 40 отбора от 11 държави от целия свят по време на провелата се през декември Азиатска математическа олимпиада. Кирил Бангачев, Борислав Антов, Иван-Александър Мавров и Борис Барбов взеха първото място в генералното класиране на състезанието, провело се в Малайзия. В индивидуалното състезание българските момчета пък прибраха два златни (за Мавров и Барбов) и два сребърни (за Бангачев и Антов) медала. „Стандарт" разговаря с двете преподавателки, които са подготвили младите математици за победата – Петя Тодорова и Румяна Караджова – за трудностите, приключението и емоциите около олимпиадата.
- Поздравления за победата! Разкажете ни за отбора СМГ, който победи в Азиатската математическа олимпиада и за самото състезание.
Петя Тодорова: Това е един изграден отбор, който е заедно от тазгодишната „Малка Балканиада", на която също прибраха доста медали. За четирите момчета това е наистина една успешна година. Колкото до състезанието: индивидуалната част е 120 минути и получават 12 + 3 задачи. На 12 се иска само крайния отговор, а допълнителните 3 трябва да се опишат подробно. Отборната част е съответно 10 задачи за 60 минути. Като условно първите 8 задачи се решават за първите 35 минути – всеки трябва да напише по 2, а последните две се решават заедно.
Румяна Караджова: Четиримата са в различни възрастови групи, подготовката им е на различно ниво, и буквално за 2 седмици успяха да се сработят. Нужно е не само да са добри математици, но да знаят взаимно силните и слабите си страни. 10-те минути, които им се дават по време на отборната част за разпределяне на задачите са много важни и те трябва да могат да ги оползотворят пълноценно. И нашите момчета успяха да го направят. Коментирали са задачите помежду си през даденото им време. Всеки е имал някаква идея по какъв начин да "захапе" решенията. Нямаше тип задача, по която те да не бяха работили по време на подготовката си.
Когато дойде моментът за последните две задачи от отборната част, тяхната стратегия беше да седнат двама по двама, за да ги решат. На едната не им беше излязъл с малко отговора, но пък другата я бяха направили просто перфектно. Много е важно как ще я запишат, защото те пишат на български, а ги проверяват хора, които не знаят езика ни. Ако задачата не е написана качествено и по дадения стандарт, първо – оценяващите няма да я разберат, и второ – при защитата, когато превеждаме изреченията, ние трябва да можем да влезем много бързо в техните решения. Защото за 1 час 40 отбора трябва да излязат и да защитят задачите си.
- В какво се състои подготовката за едно такова състезание?
Петя Тодорова: Според мен, откакто са започнали да смятат, нашите момчета се подготвят по някакъв начин за състезания. Това, което се прави непосредствено преди състезанието, е да се наблегне на самия му формат. В случая на шампионата в Малайзия имахме отборна част и индивидуална част, всяка с точно определено време. Другото важно нещо за тази ни подготовка беше, че задачите са на английски и упражнявахме именно такива задачи. Начинът на записване на задачите е различен от стандартния в България и трябваше да го изтренираме добре, защото там няма никакво време за координация и размотаване и всичко трябва да се случва много стегнато. Технически нашият отбор имаше знания от по-високо ниво от желаното на състезанието, т.е. трябваше да ги научим да влязат в рамките и на самия материал.
- Как като учители разпознавате таланта на едно дете за, да я наречем така, състезателна математика?
- Румяна Караджова: Когато работим, когато дадем даден проблем, учениците дават идеи. Тогава всъщност се вижда кой има по-разчупено мислене, кой има някаква аналитична мисъл, която може да се доразвие, да се разработи. Защото представата, че тези деца по цял ден решават задачи, е грешна. Така че всичко зависи какво забележим в процеса на работа и кога самото дете прояви потенциала си. Някои деца отключват този вид мислене в по-ранна възраст, други – доста по-късно.
- Победихте отборите на Тайланд и Русия. Какво беше за вас и за отбора да попаднете в тази така екзотична и мултикултурна обстановка?
Петя Тодорова: Участваха 11 държави, 40 отбора. Азиатските отбори, по мое впечатление, винаги при края на едно такова състезание вече са готови с отбор за следващото. Т.е. самата им организация е доста по-различна в сравнение с нас. Отношението към образованието на самото им общество, е много по-различно. Общо взето, ако в България има 3-4 центъра, където се опитваме да запазим идеята децата да се научат, да изградят една стабилна основа, да бъдат конкурентноспособни в състезания, то в Тайланд това е политиката на самата държава. Много хубаво впечатление ни направи и на двете с госпожа Караджова, как заместник-министър от Малайзия присъства на състезанието.
Румяна Караджова: Преживяването беше хубаво, макар и кратко. Децата бяха много доволни, много се погрижиха за тях. Опитаха се за този кратък период да им покажат всичко, свързано с образование, с историята на Малайзия. Заведоха ги в един музей на науките.
- Самите те как се чувстваха, когато отидоха там? Каква е атмосферата на състезание от такъв мащаб?
Петя Тодорова: Нямаха време според мен да се замислят, защото пътувахме едно денонощие и на другия ден беше състезанието. Никакво време да се замислят над трепетите си. България беше представена от три отбора и това, което може би допринесе за спокойствието на децата, бе единството. Децата заедно представиха България. Нямаше значение от кое училище или град бяха. Те си бяха заедно, бяха преди всичко българи. На културната вечер, която се организира с всички отбори, се видя, че и между различните държави няма нищо повече от спортно съперничество. Нямаше врагове, всички бяха дружелюбни един с друг. Красотата на тези състезания е, че дават възможност за допир между деца от различни държави.
- Каква е разликата при провеждането на такъв тип събитие в Азиатска държава спрямо провеждането в България? Има ли изобщо такава?
Румяна Караджова: България вече беше домакин на световно първенство. Отзивите за нашето домакинство бяха невероятни. Дълго време бяхме давани за пример как трябва да се прави организацията на подобно събитие. Но всичко при нас някак си се гради на отделни личности, на отделни хора и отделни училища. Направиха го бургазлии и действително домакинството беше на страхотно ниво. Бяха поддържани от кмета на Бургас, но пък нямаше изобщо представител на Министерство на образованието. Поддържат ни Института по математика, математиците в България изобщо. Но няма ли линия, която да води държавата, нещата се опират на конкретни хора.
- Имахте ли някакви проблеми при организацията на заминаването?
Петя Тодорова: Това е един много деликатен въпрос. Общо взето отборите на СМГ пътуват много. Училищното настоятелство на СМГ е една много добре изградена традиция от гледна точка на финансиране на тези състезания със събиране на дарения. Невероятно сме благодарни на родителите в училищното настоятелство. Те са един наш много стабилен гръб. Същевременно ние учителите пък сме мотора на това настоятелство. Тук е момента да кажем, че имаме изградени партньорства. Давам пример с Българска банка за развитие, която сега ще финансира следващото по ред състезание в Алмати, Казахстан. Това е една банка с която имаме един 10-годишен период на сътрудничество. Миналата година помогнаха за първенството в Южна Корея за тази възрастова група, сега следващата отново ще го направят. Но това състезание успяхме изцяло да го реализираме благодарение на даренията, събрани от училищното настоятелство. На нас разходите ни са билетите и се молим те да не са много скъпи. Разходите по престоя се поемат от организаторите на събитието. Специално за това състезание имаме дарение от „Био милки груп" и всъщност другите средства идват благодарение на стопанската дейност на СМГ.
- С какво се занимават тези четирима шампиони-математици освен с математика?
Румяна Караджова: Кирил Бонгачев в момента е само на тема математика! Той просто се е потопил в математиката, но има трима братя. Едно голямо, хубаво, задружно семейство. Даже им накупи едни доста предизвикателни игри.
Петя Тодорова: Борис Барбов освен математиката е насочен и към немския език, който трябва да бъде овладян до най-малката тънкост според него. Борислав Антов – математика и спорт. Възхищавам се от идеята му. Той работи на принципа „задача, задача, спорт, спорт". Може би от четиримата Иван-Александър Мавров се опитва да движи нещата паралелно при математиката и физиката. Ще видим дали ще му се получи, но като цяло математиката е първата любов и на четирите ни момчета.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
