Неделя,

Тревожна тенденция за българското население

От: Мартина Суботинова -
A
A
A

Драстичен вертикален дисбаланс има в България - липса на младо и силно застаряващо население.

Tова показва изследване на Регионалните демографски дисбаланси в България, представено от фондация "Фридрих Еберт - България". То бе представено в пресклуба на БТА от доц. Георги Бърдаров, доктор по география на населението и селищата, ръководител на катедра Социално-икономическа география, зам.-декан на Геолого-географския факултет в Софийския университет, предаде News.bg.

Изследването показва също неологично големи териториални демографски диспропорции, направено е през 2019 г. преди пандемията от коронавирус. Възрастовата пирамида на България показва, че една от най-големите групи е при жените между 65-69 г.

Друг акцент - големи регионални демографски диспропорции, резултатът от непоследователното и политически обремененото развитие от Освобождението до днес, което го няма в нормалните държави. "В България непрекъснато започваме отначало, проблем, който се отразява във всички останали сфери в страната", смята Бърдаров.

Още изводи от изследването - Южна България изпреварва по всички показатели Северна България заради невъзможността за адаптация при прехода от социализъм към пазарно стопанство, макар в северната част да има транспортни и демографски ресурси, които стоят неизползвани.

Демографските проблеми на Северна България са заради това, че имаме най-високата смъртност в Северозападна България - Видин, Монтана, Враца. Няма административна единица в Европа с такъв промил смъртност. Има общини, в които смъртността надхвърля 30-40%, такава смъртност в света е имало само в Африка и Азия, и то при тежки военни конфликти и малария, пример са общини като Хайредин, Бойница и други, главно заради срив в здравната система, бедност.

В страната ни населението на 65 и повече години е главно във Видин, Габрово, Кюстендил, Ловеч. Направен е коефициент на демографско заместване, който отчита пенсионерите с колко работещи са заменени - Видин, Габрово, Смолян - около 100 на 40.

Отбелязват се райони в тежка демографска криза - естествен прираст по-нисък от 10% и много по-висок дял на населението над 65 г. възраст, отново главно в Северозападна България и Централна България - Габрово, Велико Търново и районите от Краището. На областно ниво няма район, който да е с естествен прираст. В заключение регионалните демографски дисбаланси в България идват от Видин, Монтана, Габрово, Ловеч и Краището - Кюстендил, Перник. Очакванията за развитие са в централната южна част на България - София, Пловдив, Стара Загора, Ямбол, Бургас, Варна на север и Благоевград на юг.

Доц. д-р Надежда Илиева, която е ръководител на секция Икономическа география в БАН уточни прогнозата за населението на страната до 2040 г. Според песимистичния вариант на изследването населението на България тогава ще е 5. 1 милиона души в песимистичен вариант.

Градското население ще достигне 79%, най-слабо засегнати ще са София, Пловдив, Варна, Бургас, Русе, Стара Загора - 48% от населението на градовете и 38% от населението на страната. Малките градове ще се окажат неподготвени за тази конкурентна среда, силно застаряло население, която няма да успее да отговори на изискванията на пазара на труда - това ще е в градовете с под 3000 души население, което сега формира 68% и ще достигне до 2040 - 81%.

Има и тревожна тенденция - селата изцяло обезлюдени, там ще има много предизвикателства за местните управи, ще остане да живее силно застаряло население в тях. Очакванията са структурата на селските селища и местата без население да са 4%, до 20 души - 12.8%, до 2030 г. - обезлюдените ще са 25%, а намалението на населението в селата с над 1000 души - от 10 на 5% ще намалее през 2040 г., големите села са около софийската и пловдивската агломерацията заради земеделието.

В началото на 20 век най-атрактивни са големите селища около София и Пловдив и черноморските райони, положителен прираст има само в някои селища, в 5 групи има слабо намаление - 5.3% от населението е намаляло, 24 града са с умерено намаляване, най-слабо засегнати ще са големите градове.

Прогнозата показва и образуването на "демографски пустини" - гъстотата на населението е под 10 души на кв./километър, териториално разрастване на пустините - като териториите през 2001 г. са били 23%, 2030 - 59%, 2040 - 69% от територията на страната.

Ясно се открояват островите с по-малко намаление - София, Перник, Пазарджик, Пловдив, Черноморското крайбрежие, поречието на река Места. Очаква се трудоспособното население да е 29% през 2040 г.

На два района обърна Георги Бърдаров внимание - Пловдив и Бургас. Първият се е променил в положителна посока заради влагането в икономическата зона на града. Бургас - образованието тръмплин за цялостен рестарт, като е въведен дори адаптиран модел към финландската система на образование, еднакво модерно оборудвани класни стаи във съвременни електронни ресурси с официална програма. Бургас също така е вложил в модерна инфраструктура - концепция за смарт сити, нова морска гара, модерни места за работа от типа на тези в Западна Европа, както и новата библиотека на Бургас.

Коментари

Сортирай по: Новите първо

Валутни курсове

По курса на БНБ
Валута Лева (BGN) Обратен курс за 1 лев
CHF 1.70725 0.585737
GBP 2.24388 0.445657
USD 1.71204 0.584099
Виж всички