Как изглеждат протестите през погледа на хора, които по принцип са далеч от политиката? Потърсихме мнението на Калин Терзийски, който освен поет, писател и сценарист има и диплома на психиатър.
- Г-н Терзийски, какво според вас се случва в държавата? Като психиатър каква диагноза ще дадете на ситуацията?
- Това, което се случи, може да означава много неща. Аз слушам предимно реакциите на умни и благородни хора. Опирам се на тях. Не толкова на най-запознатите с детайлите, колкото на умните и моралните. И ми се струва, че се оформя сред тях едно мнение, че хората на властта са до такава степен откъснати от народа, че дори не могат да предположат, не могат да предвидят какви сериозни последици може да предизвика един техен глупав избор. Тоест - казано на психиатричен език - те са загубили критичност към заболяването си. Не го отчитат. Приличат на тежко и хронично болен човек, който се смята за напълно здрав. Актьорът Камен Донев - един български несъмнен талант - много хубаво го каза: Те се подсмихват! Все едно нищо няма. Наистина -нагло. И не става въпрос за партии. Сега наистина става въпрос за тая номенклатура, за тая каста, която преживява адски добре, занимавайки се с политика, с власт. Ще ви кажа: Който силно се стреми към властта - той явно не я приема като тежест, бреме и дълг - а като извор на печалба. Помислете за това - кой може да проявява такава алчност за власт, ако не тоя, който не отива да служи на народа, а отива да трупа за себе си?
- Има ли според вас разлика в протестите сега и през февруари?
- Определено има. Аз не бях особено ангажиран с февруарските. Те бяха някак изкуствено предизвикани (макар че и тези може би са) чрез едно повишаване на цени. И в тях нямаше ясна концепция. Може би те бяха просто основата на сегашните. Но сегашните имат по-ясна причина. Недоволството от целия политически елит, от начините на избирането му. И от това, че политическият елит е всъщност в тесни връзки с финансовите и медийните олигарси, а те - с мафията. Мафията иска да погълне и органите за борба с мафията. В най-общи линии хората не могат повече да търпят власт на мафията.
- Какъв е мотивът, който държи хората навън? Какво според вас трябва да се случи, за да се приберат в домовете си?
- Хората не трябва да се прибират. Това правителство трябва да падне. Наистина - това е деликатен момент - така ми казват доста по-запознати от мен и следящи ситуацията хора. Ще влезем в още по-дълбока криза и ще загубим ужасно много пари. Но ние, правейки компромиси с мафията (каквито правим от двайсет и пет години), ще натрупаме още едно голямо количество безчестие! Който прави жалки компромиси, за да не загуби пари - той трупа унижение и безчестие. А човекът без чест, па макар и с пари - за нищо не става.
Народът трябва да внимава за честта си и за достойнството си - а не за това дали ще получи европейски пари. Парите и бездруго се разпределят между същите тези олигарси. Така че - натиск и непримиримост към безобразията на властта. Колкото е необходимо.
- Не е ли прекалено голям рискът за държавата, ако нещата в нея започнат да се случват под натиска на нескончаеми протести?
- Българската държава е на 1300 години. За нея няма никакъв риск. Ако става въпрос за мишките, които са се загнездили в държавата като в брашнен чувал и се хранят подло и обилно от нея - чрез политика, корупция и така нататък - за тях има определено голям риск. И затова те треперят и призовават към благоразумие. Но те така или иначе трябва да бъдат изтръскани. Стига тая страна е хрантутила мишки и други вредители.
- Пробужда ли се гражданското общество според вас?
- Разбира се, че се пробужда. Естествено има един период, в който изпъкват всякакви лумпени и всякаква мръсна пяна. Но после лека-полека остават значимите неща. Значимите хора. Смислените искания. Протестите не са продукт на изгладнели типове от кръчмите. Не са продукт на лумпени и маргинали. Тези в момента - още по-малко. Аз гледам лицата. Сега на протестите има много и много благородни и честни лица.
- Вие често сте казвали, че ще ни спаси духовното извисяване, а не толкова социалният бунт. Виждате ли извисяване на българите в последните дни?
- Духовното извисяване е основата. Наистина - то трябва да се търси. Но за него трябва много работа. То е продукт на образованието, на възпитанието. И все пак - едни такива събития са голям катализатор за духовното израстване. Помислете за Априлското въстание. Без него щеше ли да имаме основа за израстване като народ? Щяхме ли да имаме самочувствие и достойнство? Така че - революциите и бунтовете са просто една по-експлозивна част от духовната еволюция.
- Споменавате Априлското въстание. Можем ли да говорим за възраждане на българското?
- О, да! Но ще ви кажа следното: Народът запада и загива всеки ден, възражда се и се въздига всеки ден. Повярвайте ми - всяка стъпка е съдбоносна! В един момент можем да се въздигаме и да се възраждаме. В следващия - заради грешни и недостойни постъпки - да започнем да западаме! Както казва големият френски философ екзистенциалист Жан Пол Сартър - човек с всяка своя стъпка, с всеки свой избор създава това, което иска да бъде. Тоест, ако сега сме страхливи и нищожни, точно от следващия момент - със своя нов избор, можем да станем герои. Важното е изборите да се правят със заслушване. В съвестта. Сега ние избираме смелото и достойното поведение. Отхвърляме своята канска търпеливост към безобразията. Това е нашият избор. Той ни прави такива, каквито сме. И още нещо. При изборите си човек според мен не трябва да слуша стомаха си и чувството си за собственост. А съвестта си. Който има уста - нека повтаря във всеки един момент: искам честност, искам справедливост, искам истина! Да те управляват алчни хора е лошо. Това значи, че и ти си алчен - щом ги търпиш. Да те управляват нечестни хора е лошо -това означава, че и ти си нечестен - щом ги търпиш. Човек е търпелив именно към недостатъците, които намира и в себе си. Най-толерантен е къмпрасето в себе си.
- Имат ли според вас полезен ход тези, които ни управляват в момента?
- Имат. Да се оттеглят. Упорството е излишно. А може би не е. Може би ако послужат като бент и натрупат недоволството, нагнетят го - то ще се вдигне още повече - като вълна. И това ще е много по-лечебно за обществото? Може би ако сега управляващите се заинатят, ще причинят истинския гняв на народа? И изливането му ще донесе истинския катарзис, истинското пречистване? Не ми се ще да мисля за тия, които ще са на пътя на вълната.
- Провокира ли ставащото писателя във вас за нова книга?
- Аз преди три месеца отговорих на същия въпрос така: Сега не е казано, че става само това, което виждат журналистите. Бих написал книга за момче, което целува момиче и това е най-важното, което се случва сега. Поне от гледната точка на момчето и момичето. Но нека кажа и така: всяка моя дума е посветена на свободата. Така че пряко или косвено всичко, което ще напиша, е свързано с това, което се случва сега. Сега се борим за свобода.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
